Горчивата истина за Сирия

Режимът на Асад става все по-брутален. Милиони са изложени на издевателства. Желязната хватка на Асад се затяга по-силно от преди. А това означава, че бежанците отново ще заприиждат. В Москва само могат да се радват.

В петък бяха убити 13 цивилни граждани, в събота - 7. Правителствените войски в Сирия и техните съюзници постепенно установяват контрол над провинция Идлиб, все така с цената на много пролята невинна кръв. Според преценките на ООН, от началото на офанзивата през април до днес в провинцията са били убити 500 невъоръжени мирни граждани, а 300 000 души са избягали от региона.

Ако в обозримо бъдеще Идлиб наистина падне, както се очаква, режимът на Башар Асад ще си върне контрола над по-голямата част от територията на Сирия. Войната ще приключи. Кризата обаче ще продължи за още много сирийци. Режимът на Асад носи отговорност за близо половин милион убити, в неговите зандани хиляди хора са подложени на изтезания и намират смъртта си, тъй че едва ли може да се очаква, че тъкмо това управление ще утвърди държавен ред, който отговаря дори на минималните стандарти за човешките права. А фактът, че Асад има за съюзници тъкмо Русия и Иран, които у дома си също потъпкват човешките права, не предвещава нищо добро за бъдещето на Сирия.

Накъде отиват нещата можехме да се досетим още през пролетта на 2018 година, когато беше приет новият закон за имуществото - или по-точно, за конфискуване на имуществото. Според този закон, всички собственици на недвижими имоти, включително бежанците от гражданската война, които в момента са извън Сирия, трябва в рамките на максимум 30 дни да докажат правомерната си собственост върху имоти, в противен случай държавата ги конфискува. Успоредно с това те бяха задължени да се подложат и на проверка за благонадеждност, свързана с риска да бъдат незабавно арестувани и вкарани в тъмница. Безчет са случаите, в които държавата по този начин си присвои имуществото на невинни граждани.

Милион и половина сирийци са в неизвестност

Този закон обаче е просто продължение на политиката, която кланът на Асад води още от 1970-те: просто след началото на въстанието през 2011 година тази политика стана още по-брутална. Тя е насочена срещу противниците на режима и срещу всички онези, които не застават изрично зад управниците в Дамаск. Според един доклад на германското Министерство на външните работи от ноември 2018-та, цели 1,5 милиона граждани са официално в неизвестност - при положение, че през 2010 година населението на страната е наброявало близо 21 милиона. Въпросните милион и половина сирийци може да са произволно арестувани, подложени на изтезания или убити.

В момента тази опасност рязко нараства, защото след края на сраженията апаратът на Асад отново започва да се организира. „Понеже бойните действия постепенно затихват, влиянието на тайните служби и силите за сигурност нараства, увеличават се и техните операции", пише в доклада на германското министерство.

Гражданите не могат да разчитат на закрила и от тъй наречените „споразумения за помирение", сключени в редица региони между държавата и бунтовниците. Вярно, благодарение на тези споразумения неколцина противници на Асад спасиха живота си, но бяха принудени да напуснат родните си места и да дадат обет, че безрезервно ще се подчиняват на режима. Тъй че, независимо от приказките за помирение, режимът на Асад и занапред ще държи хората в Сирия в своята желязна хватка.

Безсилието на Запада си има цена

Западните държави оставиха Сирия на произвола на съдбата. Те не сториха почти нищо, за да попречат на един терористичен режим да се върне на власт. И не се противопоставиха на неговите съюзници. Да, вярно е: откакто Русия застана на страната на Асад, европейците вече не бяха в състояние да сторят почти нищо, още повече, че и ангажиментът на САЩ от самото начало беше доста половинчат.

Това безсилие на европейците си има и цена: европейските държави и занапред ще трябва да приемат сирийски бежанци. А това още повече ще задълбочи кризата вътре в ЕС - един страничен ефект, на който в Москва само могат да се радват.

Западният свят вече дори на хартия не е ефикасен защитник на човешките права. Горчивата истина гласи, че европейците вече нямат никакви инструменти срещу деспотизма. А за мнозина граждани на Сирия тяхната страна си остава зона на смъртта.