„Газета.ru“: Цигани и разруха: Защо българите бягат от страната си

„Преди повече от 10 години България влезе в Европейския съюз. Но, попадайки в тази страна, се чувствате все едно сте в някоя страна от СНГ (Съюза на независимите държави), а не в Европа. Типичната картина са големия брой недостроени сгради с обяви „Продава се“, раздробен асфалт на дупки, дори в района на елитния курорт Слънчев бряг, нелегална търговия на дребно, която дотолкова е окупирала централните улици на включения в ЮНЕСКО град Несебър, че е много трудно да се разгледат историческите забележителности“, пише популярният руски портал „Газета.ru“ в материал, представен без редакторска намеса.

Към това се добавя и специфичният южен колорит на страната – изобилието от цигани. В отделни райони на „културната“ столица Пловдив има цели цигански квартали, до които обикновените българи се стараят да не се заселват и като цяло не ходят там.

По думите на експертите, икономиката на страната е в много противоречива ситуация. От една страна, от 2016 година насам се отчита увеличение на обема на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП).

Икономическият растеж е незначителен, но стабилен

Както отбелязва главният стратег на Univer Capital Дмитрий Александров, през второто тримесечие на 2019 г. икономиката добави 3,5%.

Макроикономическите показатели на България като цяло също са добри - инфлацията не надвишава 3%, частният сектор доминира над публичния сектор, дългът също е сравнително нисък, казва Нарек Авакян, ръководител на отдела за инвестиции в „БКС Брокер“.

Така че България, чийто дълг към БВП е само 20,1%, изглежда много добре и дори се дава като пример за другите държави в ЕС. Самата еврозона има подобен показател на ниво от 85,1% и дори не мисли да го намалява“, отбелязва анализаторът на „Финам“ Алексей Коренев.

Но за населението това не означава нищо. За разлика от макроикономическите показатели и за невъоръженото око е очевидно, че социално-икономическата ситуация в страната е крайно тежка. Нивото на бедността в страната превишава 22%.

„Средната годишна заплата в България е 7400 евро, което е повече от двойно по-малко от средното за ЕС, където тя е на ниво 15 хиляди евро. Населението на страната бързо застарява – младежите активно напускат държавата, а остават да „доживяват“ основно хора в пенсионна и предпенсионна възраст“, посочва Коренев.

Така населението на страната през последните 30 години намаля от 9 на 7 милиона.
Откритата граница с ЕС привлича като магнит младите перспективни работници и предприемачи. Те не виждат смисъл да останат в България.

За да оцелеят по някакъв начин, тези, които остават да живеят в страната, са принудени активно да печелят допълнителни пари - основно сезонни приходи. В по-голямата си част това е работа, свързана с обслужване на туристи. Като цяло делът на сивата икономика в БВП според различни оценки е почти 50%, заяви Алексей Антонов, анализатор от БК „Алор“.

По-рано един от най-доходоносните отрасли в българската икономика беше строителството и продажбата на недвижими имоти. Тук голяма част от търсенето беше от руснаци, които купуваха за 20-50 хиляди евро апартамент на морето. Но само до 2014 година, когато след санкциите и девалвацията на руската валута такива покупки спряха да са по джоба на руснаците.

„До 2014 година руснаците бяха най-активните чуждестранни купувачи на българско недвижимо имущество. През 2014-15 години имаше рязък спад, когато руснаците, напротив, станаха най-активните продавачи. А от втората половина на 2016 година България спря да е чуждестранен пазар номер 1 за гражданите на Русия, отстъпвайки на Испания“, коментира главният редактор на сайта Prian.ru Филип Березин. Основният поток на заявките от руснаци за закупуване на недвижими имоти в България е получен от компанията до 2015 година, потвърждава и анализаторът на Tanio.ru Руслан Галимов.
През 2013 година е имало близо 30 пъти повече покупки, отколкото през 2018-та. Резкият спад се е случил именно на границата между 2014-2015 години, когато в Русия падна курсът на рублата, отбелязва експертът.

„Намаляването на интереса може да се свърже и с растящите цени на недвижимите имоти в самата България. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) на България, от първото тримесечие на 2014 година до първото тримесечие на 2019 година цените на недвижимите имоти са нараствали средно с по 1,5% на тримесечие. Сумарният ръст е 34%. Това е повлияло на интереса на руснаците, сред които е имало доста инвеститори с малък бюджет“, коментира Руслан Галимов.
Ниското ниво на услугите, ниското качество на обслужването на всички нива, стандартът на живот, който очевидно е неподходящ за страна-членка на ЕС и множество съпътстващи фактори също са повлияли на желанието за закупуване на къща тук, посочва Коренев.

„„Въпреки добрия климат и ниските цени руснаците започнаха да губят интерес към България. Желаещите да купят недвижими имоти там вече са направили това. Останалите или не могат, или избират други държави“, добавя той.

Освен това условията за издаване на разрешение за пребиваване в България не са много интересни за руснаците. Причината за това: висок праг за влизане, трябва да закупите обект за повече от 300 хиляди евро - за България сумата е огромна. От 2012 г. само около 20 руснаци са получили разрешение за пребиваване по тази програма, казва Галимов.

Като цяло, според експерти, лошите отношения с Русия имат много негативен ефект върху икономиката на страната. Така българският износ надвишава вноса само с 2 милиарда долара годишно. Преди това руският пазар беше един от ключовите за износа на български стоки, казва Авакян. Европа няма нужда от тях.

„Русия и България имаха многогодишни стабилни икономически, хуманитарни и образователни връзки, развит туризъм, който даваше значителен принос за българската икономика, но отношенията се охладиха на фона на атаките на българската страна срещу активисти и правозащитници“, пояснява Дмитрий Александров.

По думите на Антонов, България би трябвало да използва географското си положение за транзит на ресурси, например газ, и да се опита да изгради около това външната си политика и икономиката си.
Така нереализираният проект „Южен поток“, който се планираше да бъде положен по дъното на Черно море от района на Анапа до българското пристанище Варна, беше добър шанс за страната, но България успя да го изпусне.

Изданието припомня, че Русия се отказа от проекта заради активната критика в ЕС срещу него. Тогава Европейският парламент прие резолюция, в която препоръча на София да се откаже от строителството на газопровода.

При това подкрепата на Европа за България не помага на страната.
Първоначално ЕС отпусна средства, но впоследствие програмите бяха многократно спрени поради твърде висока корупция и неефективност при изразходването им в България. Например международната организация Transparency International преди това нарече тази страна най-корумпираната в Европейския съюз. Съдебната система и законодателната власт са най-ангажирани в това, а селскостопанският сектор не изостава.

В същото време, поради факта, че Великобритания ще се оттегли от Европейския съюз, финансирането за други страни от Брюксел ще бъде допълнително намалено.
„България има нужда от промяна на елитите и политиките, реформи, но елитите едва ли ще се съгласят с това, по-скоро ще продължат да провеждат популистка политика“, обобщава Антонов.

Превод и редакция: Иван Христов, Фокус