Сънят на депутата Българчо

Цял ден изкара на реката. Седеше на любимото си тръбно столче , мяташе въдицата и се наслаждаваше на тишината. Пък и уловът беше добър. Беше вече късен следобед. Прибра такъмите и си тръгна към къщи. Вечерта беше приятна, вечерята вкусна, виното превъходно. Погледаха с Мимето телевизия и решиха да си легнат. На другия ден щяха да ходят с Телчо на разходка до Боянския водопад. Облече си пижамата, каза на жена си лека нощ, загаси нощната лампа и нетърпеливо се втурна в чудния свят на сънищата.

„Денят беше топъл и слънчев. Със съседа Телчо отиваха до фермерския пазар пред Министерството на земеделието., но по пътя се отбиха в Агенция Пътна Инфраструктура. Като инженер геолог, Телчо често даваше в АПИ разни писмени становища. Влязоха в сградата и Телчо му каза: „Изчакай ме на шефския етаж, там има диванче, на което можеш да седнеш, аз няма да се бавя много.“ Българчо така и направи. Видя диванчето, малко поопърпано, но иначе чистичко. Поизтупа го с една ръка и седна. Тъкмо се чудеше над какво да поумува и асансьорът спря на етажа , вратата се отвори и оттам излезе..... темата за размисъл – Енчо Хрисев. Енчо беше заместник председател на Народното събрание от квотата на управляващите. Каква осанка имаше този човек. Беше силно елегантно облечен – тъмен костюм от три части, бяла риза, триъгълен възел на вратовръзката, панталонът изгладен, ако го пипнеш ще се порежеш, а обувките лъснати до блясък, муха кацне ли отгоре, сигурно ще се разчекне. Стилно подстриган, косата отгоре малко поизбягала , ама това сигурно беше от фуражката, нали е бивш военен. В ръка държеше царско синя папка. Застана пред кабинета на временно управляващия Цончо Андреев , почука на вратата и зачака. Щом отвориха вратата веднага го поканиха да влезе. Българчо не доумяваше що щеше Енчо тук в АПИ. Той практически беше вторият човек в най – висшата институция на държавата и като такъв можеше официално да покани или привика в служебния си кабинет в Народното събрание почти всеки, та какво оставаше за Цончо Андреев. Дали пък не е заради някаква далавера или ходатайство и не иска да е пред погледа на обществото? Тази нахална мисъл, Българчо тутакси прогони от ума си. Накрая му светна лампата. Енчо Хрисев е уважаван депутат и скромен човек. Той работи на ползу рода и не се свени да ходи сред по-нисшестоящите от него хора. Българчо благородно му завидя. Отново приятно го полази мисълта за депутатството и твърдо реши още днес да разговаря за това с жена си. Не след дълго Телчо се появи, доволен от свършената си работа. Отидоха до пазара , купиха туй-онуй и се пребраха.Скоро се прибра и Мимето и Българчо сподели с нея идеята си.„От кога чакам да чуя гова , бе човек. С твоите качества ти си роден за това. Депутатството е твоето поприще. Още утре отиваме при кака Сийка“.

Мимето и кака Сийка се познаваха от деца. Техните баби навремето са си простирали прането на едно въже и покрай това са били в много близки отношения. Тези отношения успешно са ги прехвърлили и на внучките си. Кака Сийка беше по възрастна от Мимето , но това не пречеше на тяхното приятелство. Тя беше шеф на локалния клуб на управляващата партия. Отказваше по – високи постове в партията, но беше много уважавана в Изпълнителната комисия и определено и се слушаше думата. По времето на соца е била партиен секретар в предприятието, в което е работела. Затова нейния опит в партийното строителство беше високо оценен от новата и партия, още повече, че там тя срещна много бивши партийни колеги.

На другия ден още в 9 часа бяха в кабинета на кака Сийка. Обичайните прегръдки , поздравления ,,покана за чаша кафе и веднага на въпроса.

- Кажи сега какво насам?

- По личен въпрос, како Сийке – започна Мимето – мисля си, че моят Българчо е много подходящ за депутат. Говори се, че се задават предсрочни избори. Той е скромен, уважителен, лоялен.....

- Изпълнителен? – допълни кака Сийка с въпрос.

- Какво говориш, той изпълнява без да размишлява!

- Такива хора са ни нужни на нас! След няколко дни правителството пак подава оставка и за това още утре ще започна да работя по въпроса.Ще подготвя всичко необходимо, така че Българчо да бъде записан на избираемо място в листите. Разчитай на мен!

След това всичко се разви като по добре написан сценарий. Правителството подаде оставка, проведоха се парламентарните избори и Българчо стана депутат.

Никога няма да забрави първия ден, когато прекрачи прага на Бялата къща и когато дадоха клетва за вярност към народа. След това им връчиха депутатска карта, други документи, ключ от персонална пощенска кутия. Дадоха му и малка кафена лъжичка. „ Това е за кацата “ – каза администраторката. Българчо взе всичко и излезе. Отвън го чакаше колега с вече депутатски опит.

- Слушай – каза Българчо - а каква е тази лъжичка?

- Това е за кацата с мед ! – отвърна опитния колега –това е малко метафора. За теб е кафена защото си така да се каже новобранец. Като понабереш опит ще получиш супена лъжица като мен. А най – големите са с черпаци. Но те са единици и са освободени, така да се каже, от пленарните заседания. Обаче кацата е голяма, има за всички. Даже един колега се шегува, че ще предложи надписът над входа на сградата „Съединението прави силата“ да бъде заменен с любимия девиз на Мечо Пух „ Колкото повече, толкова повече“. Майтап разбира се.

Така започна депутатския живот на Българчо. Беше много дисциплиниран. Не отсъстваше от заседанията. Правеше срещи и с избирателите. Времето минаваше и той трупаше опит. Много неща му се изясниха и вече рядко можеше нещо от депутатството да го учуди. Всяка парламентарна партия имаше определена само за нея стая, в която депутатите се запознаваха с т.н. опорни точки, тоест с позицията, която трябваше да защштават при дискусиите.. В Пленарна зала често се стигаше до скарване, изказващите се от трибуната ръкомахаха, заканваха се с пръсти, понякога дори се обиждаха. А после в кафенето или долу в стола сядаха на една софра и весело си хортуваха, разказваха си анекдоти и се смееха. Там нямаше значение от коя парламентарна група си. В течение на работата Българчо научи много нови неща. Например новото значение на думата „схема“. Нямаше нищо общо с електричеството. Това било модел при който участващите заработват допълнително финанси. Особеното тук беше, че броят на участниците в схемата беше обратно пропорционален на заработката. Тоест колкото по – малко участват, толкова повече получават и обратно. Него също започаха да го включвт в някои схеми, но с повече участващи. Харесваше му и изказът на колегите. Думи като „ оценям“, „намалям“ или „ваканцувам“ говореха колко непринудени бяха тези депутати, които ги използваха. Абе подчертано хора от народа.

По време на обедната почивка един колега му каза, це ще разговарят за нов модел „схема“ с по – малко участници и ...................“

Българчо, хайде ставай! – викаше му Мимето – нали с Телчо имахте уговорка да се разходите до Боянски водопад. Ставай бързо, че той те чака вече!

Българчо бъзо се оправи и звънна на вратата на съседа.

- Хайде бе, приятел, едно полувреме те чакам. При това жежко време докато отидем току виж водопадът пресъхнал. Жена ти ми казва „ Как да го събудя бе Телчо, знаеш ли как сладко се усмихва като спи, ще кажеш, че мед вкусва“.

Направиха си разходката и се убедиха, че водопадът си е още там .Времето действително беше доста топло. На връщане минаха през големия магазин в Бояна, на който му казваха „супера“. Седнаха отпред на масичка да пийнат по една студена кола. На съседна маса седна един човек с особен вид. Беше с дълга, просребрена коса и неподдържана брада. Отпи глътка от шише бира „туборг“, запали цигара, дръпна два пъти последователно и започна да търка талончета от националната лотария. Изведнъж Българчо го позна – това беше един от новоизбраните евродепутати. Българчо се замисли. Значи така стават нещата – ставаш евродепутат, взимаш голяма заплата и след това търкаш талончета и забогатяваш. Явно е вярна приказката „ пари при пари отиват“. Реши да обсъди този въпрос с Мимето.

Автор: Никола Гюлеметов