Молитвата на Българчо

Но най-обича Българчо да работи народния спорт - риболова

Публикувана: 14 Януари, 2019 20:59
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2345
Молитвата на Българчо
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Българчо е добър християнин. Тих и кротък човек. Не прави скандали. Не влиза в конфликти и интриги. Работлив е. Обикаля по семейните имоти да събира наемите. Помага вкъщи. Сутрин прави мъжка палачинка на жена си. Вечер често играе шах със съседа Телчо Карантийски, като правило все губи и много се нервира. Много го е яд на Телчо, защото той непрекъснато го кара да му завижда. Но най-обича Българчо да работи народния спорт - риболова. Това направо му е хоби и затова казва, че въобще не чувства, че работи.

И днес, както обикновено, отиде да лови риба, но не на язовира, а на реката. Разгъна тръбното столче и извади въдицата. Взе една кукичка, отвори кутийката с червейчетата и се замисли. Всъщност се сети нещо! Онзи ден в кръчмата, докато чакаше съседа Телчо, без умисъл се заслуша в разговора на двама души от съседната маса. Единият, някакъв фукльо, се хвалеше, че си направил нова баня, ама всичко ново - плочки, санитария, някаква витрина, за да не му пръскало върху тоалетната чиния и други такива глупости и платил не знам си колко хиляди лева.

Другият, който много се хареса на Българчо, му казал: „И ти смени старите запазени плочки и поднови всичко останало?“ „Да – му казва Единият“. „Ти си луд бе – му казва Другият - ти слагаш пари върху пари“. Било някаква еврейска поговорка. Това много му хареса на Българчо. Той много обичаше да се учи от поговорки, особено, когато бяха народни такива.

Спря Българчо да мисли, затвори кутийката с червейчета и я прибра в сака. Размаха въдицата, запрати кордата с голата кукичка в реката, седна на тръбното столче и отправи своята молитва към Господа:

„Аз съм добър човек, Господи, и много те уважавам! Аз много ти вярвам, Господи, и не съм като моя съсед Телчо Карантийски! Той ми развива някакви теории, че Бог бил в него, че всичко си зависело от него самия и такива разни глупости. Такова самочувствие, такава самонадеяност! Просто нямам думи. Ти пък да видиш жена му каква е! Казва се Парцуца Гръблева. Все пере и простира на балкона. Когато се женили, тя отказала да вземе фамилията на мъжа си. Старият Гръблев щял да се обиди. Хайде холан! Аз обаче съм широкоскроен човек. Когато сключвахме брак, жената поиска да взема нейната фамилия и аз се съгласих, без да се съобразявам с мнението на баща си. Вярно, че тогава той беше вече починал, ама и да беше жив какво от това. Аз в крайна сметка съм самостоятелен човек, животът си е мой и какво ще правя с него и как ще си го изживея, ще каже жена ми. Аз не съгрешавам, Господи, подценявайки се, но чак пък такава нескромност като на съседа Телчо не приемам, просто съм друг човек.

За разлика от него, аз вярвам в теб и знам, че само ти можеш да ми помогнеш. Затова чуй моята молба към теб - Помогни ми, Господи, да хвана Златната рибка. Отдавна се опитвам това. Ходих няколко пъти на язовира. Имаше слух, че там има златни рибки. И действително аз хванах една. Късмет си викам. Извадих я от водата, отидох настрани до храстите, за да не ме гледат, защото сигурно знаеш , българинът по правило си е завистлив. Слагам я на пясъка и чакам да ме попита какви са желанията ми. А тя ме гледа с празен поглед, отваря и затваря уста в бавен ритъм и мълчи, ама ни вопъл, ни стон. Чудя се какво става. Абе, викам си, да не съм попаднал на някоя глухоняма Златна рибка, ни ме чува, ни говори? В един момент я пипам и пръстите ми станаха златистожълти. Пак се чудя. Напрягам се да мисля, въпреки, че ми е трудно. Знаеш, Господи, че мисълта е единственото нещо, с което човек разполага. Та използвам я аз. Спирам да се чудя. Сещам се. Менте! Помирисвам я, мирише на ориз. Ясно, казвам си, китайско менте! Просто логика. Явно съм прав. Та затова сега съм на реката. Тук водата е чиста. Ментето не вирее.

Когато ми помогнеш, Господи, да хвана Златната рибка, аз ще искам не три, а само едно желание. И моето единствено желание ще бъде „Да получа Нещо срещу Нищо“ . Като казвам“ Нещо“ , всъщност имам предвид малко повече….., абе най- добре“ Много“. Да не те обърквам, последно да получа „Много срещу Нищо!“ . Точно така. Мисля, че правилно го формулирах това. Забележи Едно единствено желание! Виждаш, Господи, че съм скромен. А хората казват, че скромността краси човека. Значи аз съм красив и това е логично.Като казах красив, та се сетих миналата седмица гледахме у съседа Телчо един филм за един математик, пишеше някакви формули, бършеше ги по дъската и така. Абе на мен този филм въобще не ми хареса, пък и не го разбрах, да ти кажа честно. Казваше се „Красив ум“. Та си мисля по пътя на логиката, щом съм красив значи съм и умен. Това действително си е чиста логика. Това да видиш, Господи, с какъв човек си имаш работа!. А? Сега виждаш, че не съм случаен.

Та това е моето желание от Златната рибка, да получа“ Нещо срещу Нищо“. Знам, че звучи малко така, ама чуй ме. Моят съсед Телчо ми разказваше някакви празнодумки от някой си Наполеон Хил, който бил казал –„ Няма такова нещо като безплатен обяд!“ Прав е, и така и трябва да бъде! Но чуй ме, Господи, аз давам „Нищо срещу Нещо“ и това все пак е нещо , нали, най- малкото не е без хич. Така, че аз си плащам гяволъка, а не като моя съсед Телчо, който все иска да мине тънко. Сещам се в тая връзка за банкера Буров, сигурно го знаеш,Господи, ама сигурно не я знаеш тази негова мисъл –„ Българинът ще се оправи , когато спре да се опитва да минава тънко! „ Да научиш и ти нещо от мен. Освен това има още нещо много съществено.

Аз давам и две желания, защото съвсем категорично заявих, че искам от Златната рибка не три желания, както ми се полага, а само едно. Моля това да бъде оценено подобаващо. Т.е. ако резюмираме се вижда ясно, че аз давам „Нищо като Нещо“ плюс две желания. Така и Златната рибка ще разполага с две желания допълнително, които може да ги даде на някой друг нуждаещ се……Само не на съседа Телчо, в никакъв случай! Като се замисля всъщност аз давам много повече отколкото получавам. Не е ли така? Просто логика. Като казах логика, та се сетих. Оня с безплатния обяд говорил с някакъв дявол. Та той му казал, че 98 процента от хората не можели да мислят и чакали останалите Два процента да мислят вместо тях и да им кажат какво и как да правят.

Питам аз, Господи, логически погледнато, тия Двата процента за какви се мислят? Като са некадърни и нищо специализирано не могат да правят, ами тогава ще мислят и ще дават акъл! Всеки трябва да върши нещо! Не е ли справедливо и логично? А и друго казал бил дявола - Движели били се мажоритарите по течението. Ти да видиш, Господи, логика. Абе тоя учил ли е физика? Ами срещу течението ли да се движат? И още нещо - живеели били мажоритарите в хипнотичен ритъм. Това отпред не го разбирам ама , Господи, ти ми кажи какво му е лошо на ритъма? Та това значи подреденост, уравновесеност, лекота, спокойствие. Тоя дявол сигурно и музика не е учил. Я питай онова гологлавото шоуменче какво ще се случи на бенда му, ако изгубят ритъма. Абе някои си говорят с дявола и бъркат главите на хората с някакви глупости.

Като получа“ Много срещу Нищо“, Господи, аз ще изпитам положителна емоция, мозъкът ми ще произведе ендорфини и аз ще бъда щастлив. Това го знам от една докторка. А най- щастлив ще бъда, Господи, поради факта, че съседа Телчо ще ми завижда, просто ще се пръсне от яд! Какво по- голямо щастие от това за мен? Живеем от 29 години в един вход и оттогава все му гледам номера на фланелката и му дишам прахта. А сега ще ми завижда, че аз имам“ Много срещу Нищо“.

Какво ще кажеш? Умно нали? В края, Господи, на нашия монологичен разговор, бих искал да синтезирам - тръгнахме от“ Нищото", а до колко “Много Нещо“ стигнахме. Видя ме какъв човек съм – добър, скромен, красив, умен, с желязна логика, хората ме харесват. Та се питам, Господи, ти не си ли вече уморен? Пък и на мене брадата ми ще побелее. Все някой трябва да те смени един ден, нали? Можеш да ме предложиш за твой заместник! Напълно справедливо считам аз. И тогава, Господи, съседът Телчо ще се...

Не чак това не мога да му причиня, аз съм християнин. По-добре недей. Засега!

В прослава на тебе, Господи !

Завърших!"

Загледа се Българчо във водата, не кълвеше. Почака още няколко часа па издърпа кордата и прибра въдицата. Седна на тръбното столче в очакване на личното му решение и то наистина му се яви - Ще дойде и утре на реката с въдицата, но ще сложи и червейче на кукичката, ама от ония вносните, дето му ги продаде съседа Телчо. И ако утре пак не кълве, в други ден ще отиде на язовира и ще хване едно менте. Ще се върне в къщи и ще сложи рибката в един буркан.Ще лепне на буркана един надпис „Оригинал“ и ще го сложи на прозореца на балкона, ама от външната страна, та като излезе Парцуца на техния балкон да простира прането, да го види. И понеже е голяма клюкарка, веднага ще каже на Телчо и той ще се спука от яд и завист. А Българчо ще произвежда ендорфини и ще практикува щастие!

Озари го и една друга мисъл. Дали пък с неговите невероятни качества да не се впусне в политиката, като се кандидатира за депутат от групата на мажоритарите?Докато пристигне назначението от “Беловласия“ все трябва да върши нещо като всички мажоритарни българи. Но това трябва да го сподели с жена си!

Тя ще му каже какво и как да направи!

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Бойко Борисов
Министър-председателят говори за предстоящите инфраструктурни проекти
Уж асфалт не се яде, пък само за него питате"

Още бисери