Разделената Испания: Ексхумират диктатора Франко

Франсиско Франко, победителят в кървавата гражданска война (1936-1939 г.), който ръководеше Испания с желязна ръка до смъртта си през 1975 г., ще бъде ексхумиран в четвъртък от монументалния си мавзолей край Мадрид, 44 години след края на диктатурата, чиито рани все още не са зараснали. Ексхумацията, излъчвана на живо по телевизията, започва в 10:30 часа местно време, съобщава АФП.

Останките на диктатора ще бъдат прехвърлени с хеликоптер, ако времето го позволява, от мавзолея "Вайе де лос Кайдос" (Долината на падналите), разположен на около 50 км от Мадрид, до гробището на Мингорубио, северно от испанската столица, където е погребана съпругата му.

Прехвърлянето на останките на "Каудильо" (водач) е приоритет на премиера социалист Педро Санчес от идването му на власт през юни 2018 г., така че този мавзолей вече да не бъде "място за възхвала" на франкизма.

Обещана за лятото на 2018 г., операцията се забави с повече от година заради последователните съдебни дела, които водеха наследниците на Франко срещу намерението на социалистическото правителство.

Това е "голяма победа на достойнството, паметта, справедливостта и поправянето на грешката и следователно на испанската демокрация", каза Педро Санчес в сряда.

Поръчано от Франко през 1940 г., в чест на своя „славен католически„ кръстоносен поход срещу "безбожните" републиканци", изграждането на „Вайе де лос Кайдос“ (Долината на падналите) продължи близо двадесет години и бе извършено от хиляди политически затворници. Над комплекса, който включва издълбана в скалата базилика, се извисява 150-метров кръст, най-големият католически кръст в света, видим от десетки километри наоколо.

В името на "националното помирение", "Каудило" нареди навремето да се прехвърлят там телата на над 30 хил. жертви на гражданската война: франкисти, но също и републиканци, от гробища и масови гробове, без да бъдат информирани техните семейства.

След смъртта на Франко през 1975 г., гробницата му, разположена в подножието на олтара на базиликата, все още е отрупана с цветя.

По призива на фондация „Франсиско Франко“, която защитава наследството на диктатора, негови почитатели смятаха да се съберат в четвъртък в Мингорубио, където той ще бъде погребан, но това събитие беше забранено.

След приемането през 2007 г. от предишно социалистическо правителство на "закон за историческа памет", испанската десница непрекъснато обвинява левицата, че иска отново да отвори раните от миналото.

"Очевидно е, че когато в масовите гробове има повече от 100 хил. изчезнали, което прави Испания втората страна в света с най-голям брой изчезнали, раните все още са отворени", заяви за АФП Алехандро Кирога, историк от университета в Нюкасъл.

А монументалният мавзолей „Вайе де лос Кайдос“, където е погребан Франко, е най-яркият франкистки символ в демократична Испания.

Този комплекс, който няма еквивалент в други държави, управлявани от диктатори като Германия, Италия или Португалия, превръща Испания в „голямата аномалия на Западна Европа“, твърди Хулиан Казанова, професор по съвременна история в Университета в Сарагоса.

Тази испанска „аномалия“ се дължи според историците преди всичко на факта, че за разлика от Адолф Хитлер или Бенито Мусолини, Франко оцелява през Втората световна война, в която не участва, и умира тридесет години по-късно, докато все е начело на страната.

При неговата смърт преходът към демокрация, „поддържан от политическите, социални и икономически елити на режима на Франко“, се основава „на идеята франкисткото минало да не бъде причина за политическа конфронтация“, обяснява Алехандро Кирога пред АФП.

В резултат на това част от "висшите държавни служители и тези в съдебната власт запазиха много консервативен профил през по-голяма част от демокрацията", каза Марк Гил, историк от Отворения университет в Каталония.

Обявената по време на прехода амнистия, доведе до освобождаването на политически затворници, но в същото време попречи на разследванията на престъпленията на режима.

Едва през 2007 г., под ръководството на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, испанският парламент прие „закон за историческата памет“, насочен към признаване на жертвите на режима на Франко и премахване на всички символи на диктатурата на обществени места.

Изпълнението на този закон беше блокирано години наред от дясната Народна партия, която управляваше Испания от 2011 г. до 2018 г., начело с Мариано Рахой. Той се хвалеше открито, че не е похарчил нито едно евро държавни пари за прилагането на закона от 2007 година.

"Когато се говори за Франко и за историята, Народната партия проявява отношение, което няма нищо общо с поведението на демократична партия, което е голямо изключение в Европа", смята Хулиан Казанова.

Позицията на крайнодясната партия "Вокс" (Vox), която влезе в испанския парламент през април и може да стане трета политическа сила в страната, е още по-радикална. Нейният лидер Сантяго Абаскал определи ексхумацията на Франко като "оскверняване".

Превод от френски: Галя Дачкова