Гръцката драма с бежанците

За бежанците тя е просто Мама Роза. От две години медицинската сестра от Хамбург преглежда мигранти на паркинг до гарата в Солун. Положението с преселниците в Гърция се влошава от ден на ден.

Мама Роза – така бежанците в Солун наричат медицинската сестра Розе Ханзен. Линейката с хамбургска регистрация, в която работят тя и екипът ѝ, всеки ден от 2017 година спира на паркинга до гарата в Солун - за да преглежда мигранти. Днес Ханзен ще направи изключение. Младо афганистанче я моли да го приеме, защото тази вечер е време за “Gamе”. На жаргона на бежанците това означава нов опит за преминаване на границата - в случая със Северна Македония или Албания. И младият пациент се надява Мама Роза да му осигури необходимите за прехода лекарства.

“Солун е транзитен град. Никой не иска да остава тук. А границата не е далеч”, обяснява тя.

Розе Ханзен и екипът ѝ лекуват основно мехури и възпаления, причинени от ухапвания от комари. Лошите хигиенни условия при дългите преходи могат да превърнат мехурите и ухапванията в сериозен проблем, обяснява медицинската сестра.

Ново управление, нови мерки

От юли Гърция има ново консервативно правителство. Още в предизборната си кампания настоящият премиер Кириакос Мицотакис беше обещал ефективни мерки по бежанския въпрос. Преди няколко седмици започна прилагането на една от тях - прехвърлянето на мигранти от пренаселените центрове на островите Самос и Лесбос към по-малки бежански лагери в Северна Гърция.

Това не е нещо ново, тъй като се прави още от 2016 година насам, пояснява адвокатът Василис Хронопулос. Според него мярката е необходима и по хуманитарни причини. В същото време той предупреждава, че лагерите в континенталната част на страната също достигат границите на своя капацитет. “С многото новопристигнали това лято, ние практически се връщаме към числата от 2016 година”, казва Хронопулос.

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, от началото на 2019 година в Гърция са пристигнали 53 462 мигранти – с около три хиляди повече, отколкото през цялата 2018-а, и с почти 20 хиляди повече от 2017-а година.

Розе Ханзен очертава още няколко проблема. Първият е, че откакто правителството в Атина се е сменило, мигрантите не получават социалноосигурителни номера. Това ги лишава от безплатна медицинска помощ, което, според нея, е незаконно. Друг проблем е полицейското насилие - според Ханзен, все по-често мигрантите в Гърция се оплакват от това.

Маргинализирани и забравени

Днес основно млади мъже пристигат в Гърция. Те идват от Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия и Северна Африка. Това е профилът на мигрантите, на които в Германия се гледа като на заплаха. Усещането е, че никой не ги иска. Но не само те се чувстват изоставени.

Преди няколко дни жителите на малкото селце Паралия Врасна издигнаха барикади. Те се опасяват, че жителите на селището са в пъти по-малко от мигрантите, които живеят наоколо. От друга страна обаче местните твърдят, че проявяват разбиране към търсещите убежище и са им дарявали храна, дрехи, велосипеди. Отворили са и супермаркет с продукти “халал” – годни за консумация според ислямските догми.

За местните един от основните проблеми е, че туристите избягват района. Част от хотелите са получили средства, за да приемат търсещите убежище, но останалите стоят празни.

Споразумението с Турция вече не работи

През 2016 година държавите от Европейския съюз сключиха споразумение с Турция, което цели ограничаване на мигрантския поток към Стария континент. След три години и половина споразумението с Турция изгуби своята ефективност, посочва Хронопулос и добавя метафорично: "Плашилото върши работа само докато птиците не свикнат с него".

Очаква се следващата седмица парламентът в Атина да приеме поправки в закона за бежанците, с които процедурата по кандидатстване за убежище да бъде ускорена. Сега законът предвижда 6 месеца време за обработка на молбите, но на много от кандидатите за убежище им се налага да чакат и до две години. А нови мигранти ще продължат да идват, потвърждава и Розе Ханзен, която всеки ден преглежда новопристигнали.