Нинова е сред най-големите победители на вота

Коментар на Искрен Вълчев

Цифрите категорично говорят, че тя движи БСП напред след голямата криза през 2013 г. -2014 г. Всъщност Корнелия Нинова оглави БСП като следствие именно на огромните проблеми тогава. Пое удавена партия. Обективен анализ не е възможен без да се отчита изходното стъпало. Но хайде още малко памет - защо дойде тази криза, защо бе стигнато дъното; феноменът ГЕРБ е едно от обясненията; другото е изключително срамното назначение на Делян Пеевски в ДАНС, отвращаващо до днес избирателите. А можеше ли след този крах БСП да се съвземе за 2-3 години? Роден ли е такъв човек, който магически да оправи нещата и да свали ГЕРБ след подобно падение? Честният отговор е “не”.

Местните избори имат спецификата да излъчват много политици, които се обявяват за победители. 265 общини, съвети и хиляди кметства са прекрасен терен, на който всеки един да вкара гол в поне една врата – и да вдигне победоносно ръце. Вода в мелницата на триумфите налива традиционната съпоставка с различните по вид предишни избори – всеки от някъде вади данни за повече събрани гласове. Само че сега има един политик, който наистина може да се похвали с успех. Той е сред големите победители на местния вот. Над партийния враг не надделя, но отлепи собствената си политическа сила от дъното и надмина очакванията за резултатите.

Най-вече – с него подкрепата за партията непрекъснато расте.

Става дума за Корнелия Нинова. Обективната статистика сочи, че с нея БСП прогресира. Няма нито една цифра, която да говори обратното.

Пределно ми е ясно, че е възможно този текст да бъде възприет като слузест апотеоз. Знам, че са налице хиляди вътрешни и външни за БСП хора, които не харесват председателката. Вярно е, че от 2016 г. досега направи много грешки. Истината е, че е уязвима с кадруване, непоследователни решения, идейни залитания или отсъствия на идеи. Наясно съм също, че словесната мелница може да произведе и аргументи срещу постигнатите от нея изборни резултати – “БСП все не успява да победи при отлива на доверие в ГЕРБ, хората не я приемат за алтернатива” и т.н. Всички тези съображения обаче не отменят фактите,че при Нинова партията бележи постоянен ръст. Обективността изисква да бъдат отчетени тези факти. А споровете кой харесва и кой не харесва Нинова са на полето на субективността.

Все пак при нея се случи нещо, което никой не бе и сънувал преди това – БСП излъчи президент.

Колкото и успехът на Радев да се дължи на личното му обаяние, колкото срещу него да бе комичната Цецка Цачева, победата дойде след решаващата подкрепа на БСП. И припомням - недвусмисленото решение на Нинова генералът да е кандидат.

А ето ги цифрите. Откакто Нинова е лидер, са се провели четири вота – президентски, парламентарен, европейски и местен. Първият няма да го коментираме, ясен е. Да видим другите. Съпоставката е максимално коректна, защото е направена спрямо вот от същия вид.

Парламентарен: 955 000 гласа за БСП през 2017 г. (Нинова), 505 000 през 2014 г. (Миков), 942 000 и 748 000 съответно през 2013 г. и 2009 г. (Станишев). Резултатът на Нинова е най-добър. Ако се върнем по-назад, цифрите са: 1.1 млн. гласа през 2005 г., 783 000 през 2001 г. Тоест актива при Нинова от 2017 г. е по-слаб единствено от 2005 г., когато след краха на царя и избирането на президента Първанов вятърът духаше в червените платна.

Макар БСП да е в криза, резултатът при Нинова от 2017 г. е на второ място за последните 20 години.

И най-добър за партията в епохата на ГЕРБ. Това е сухата статистика.

Европейски избори. От 2007 г. до днес данните се движат така: 414 000 гласа, 476 00 (и двата при Станишев), 420 000 (Миков), 474 00 (Нинова). Най-много са получени при вторите евроизбори на Станишев, но те се едва 2000 повече отколкото при Нинова на пролетните сега. Реално е налице паритет.

Местни избори: 4 областни града днес (Нинова), нула през 2015 г. (Миков); четири години по-рано и още четири преди това БСП излъчваше по 7-8 кмета в областни градове (Станишев). Тоест Нинова е по-добра от Миков, отстъпва на Станишев.

Обобщено: по изборни резултати днешният лидер размазва Миков, надделява над късния Станишев, отстъпва на ранния.

Цифрите категорично говорят, че тя движи БСП напред след голямата криза през 2013 г. -2014 г.

Всъщност тя оглави БСП като следствие именно на огромните проблеми тогава. Пое удавена партия. Обективен анализ не е възможен без да се отчита изходното стъпало.

Но хайде още малко памет - защо дойде тази криза, защо бе стигнато дъното; феноменът ГЕРБ е едно от обясненията; другото е изключително срамното назначение на Делян Пеевски в ДАНС, отвращаващо до днес избирателите. А можеше ли след този крах БСП да се съвземе за 2-3 години? Роден ли е такъв човек, който магически да оправи нещата и да свали ГЕРБ след подобно падение? Честният отговор е “не”. Парадокс и ирония е, че главните замесени тогава са вътрешни врагове на Нинова днес. Единият – активен, другият – латентен. Сергей Станишев бе лидер на БСП при назначението на Пеевски, а председател на парламента - Михаил Миков.

Нинова не просто оправя до днес техните бакии, но и добрите резултатите са с двойно значение – победа едновременно срещу завареното наследството и срещу Станишев и Миков в качеството им на вътрешна опозиция.

За три години тя спечели президентския вот и увеличава гласовете за БСП – какво повече се иска от нея след аферата “Пеевски”?! Какво повече след ужасната стартова кота?

Няколко думи и за настоящия вот. БСП взе немислимите до вчера четири областни града, увеличи реалните гласове за листите, нараснаха мандатите в общинските съвети. За малко чрез Мая Манолова да победи и в София - това също е обективна истина.

Забравихме ли, че винаги досега в столицата партията бе бита като тъпан? Не виждаме ли, че настоящата победа на Фандъкова дойде след масово ромско гласуване и подвеждащ екзитпол през изборния ден?

Но да погледнем и провинцията. Шумните кандидат-кметски провали дойдоха в градовете, където е барикадирана вътрешнопартийната опозиция – Пловдив и Варна. Но дори и там БСП бележи ръст спрямо 2015 г. С 2000 се увеличават гласовете под тепетата, мандатите с 2. С 2500 са повече бюлетините в морската столица, мандатите нарастват с 3. Повече вземат и кандидат-кметовете в тези два града спрямо 2015 г. Ами Шумен? Бившият кмет Красимир Костов се издигна сам и разцепи социалистическата подкрепа. Но още на първи тур сборът между гласовете му и тези на официалния кандидат Венцеслав Венков бяха равни на кандидата на ГЕРБ. Ако БСП бе единна, щеше да спечели и Шумен, където накрая изостана с 80 гласа. Партията бе на ръба да спечели и Ловеч. В поне 100 общини БСП не се бореше само с ГЕРБ, а с коалиция между ГЕРБ и ДПС. Не са ли в крайна сметка резултатите прекрасни? Такива са.

Те са изключително добри не само заради наследството и змиите в собствения двор, не само заради контрола на ГЕРБ над роми и силовите ведомства, но и заради минималната субсидия, която практически лиши БСП от пари в кампанията! Можеше ли въобще БСП да има по-добри резултати?

Отговор “да” би дал само неискрен човек.

В следващите месеци вътрешните опоненти ще продължат да искат главата на Нинова, вече го направиха. Ще продължат и критиките от ляво, че не е достатъчно лява, че заиграва с националпопулизма. И от дясно – че не предлага прагматични решения. Заедно - че твори зрелища, вместо политика, че се доверява на компрометирани лица.

Ще се спори висок или нисък е таванът на БСП с нея.

И т.н., и т.н. Рингът е свободен. Не се меся в тази битка. Така или иначе БСП е в продължителна криза, тя тече и при настоящия лидер. Единствено казвам, че Нинова постигна изключително добри изборни резултати досега. Че подкрепата за БСП при нея расте. Че падаше преди това. И който си затваря очите, не обича истината.