В България новината за падането на Берлинската стена потъна във въртопа от събития около свалянето на Тодор Живков. Едно от най-грандиозните политически събития в Европа след края на Втората световна война стана календарна жертва на дворцовия преврат в България. Пробивът в Берлинската стена се случи вечерта на Девети ноември 1989 година, а броени часове по-късно в София беше оповестено, че Живков се оттегля от поста си. Мисля си, че това много точно онагледява един от най-главните проблеми на България в периода на така наречения преход: провинциалното взиране в собствения пъп, невъзможността и дори нежеланието да вдигнеш поглед към „голямата картина" и да видиш къде е мястото ти на международната политическа сцена. А в крайна сметка – и да се поучиш от случващото се в целия бивш соцлагер.
Заради един гаф на един партиен функционер
Всъщност, през онази драматична нощ Берлинската стена нито падна, нито беше отворена в същинския смисъл. Просто един дезориентиран функционер, секретарят на ЦК на Компартията Гюнтер Шабовски се оплете в отговора си на една международна пресконференция. От думите му излезе, че гражданите на ГДР начаса вече могат да посещават Западна Германия и Западен Берлин. И те тръгнаха, тези граждани. След като 28 години ги бяха държали зад бодлива тел, гранични заграждения и зад Берлинската стена, те хукнаха да си видят роднините във ФРГ и в Западен Берлин, да се порадват на пълните магазини, на многотията и шаренията, които дотогава само бяха гледали с копнеж по западногерманската телевизия. По забранената западногерманска телевизия.
Разбира се, гафът на Шабовски беше само едно отдавна предизвестено последно издихание на Германската демократична република. След като през годините стотици хора бяха застреляни от комунистическите граничари по германо-германската граница, а и в други страни, включително в България, където десетки източногерманци изгубиха живота си при опита да избягат в Турция или в Гърция. След като граждани на ГДР влязоха в историята с какви ли не хитроумни и дори гениални съоръжения и опити да избягат от комунистическия затвор: тунели, въздушни балони, самоделни подводници, тайници в автомобили и какво ли не още… След като ФРГ години наред „откупуваше" граждани на ГДР, тоест – плащаше на съветския марионетен режим сериозни суми в твърда валута, за да пусне свои граждани през границата. След като от ГДР избягаха редица видни писатели, музиканти, учени и интелектуалци. След като в крайна сметка Михаил Горбачов разхлаби хватката, а страните от тогавашния Източен блок надигнаха глави и полуотвориха границите си… След всичко това през 1989 година източногерманците масово побягнаха на Запад през Унгария, Чехословакия и Полша, а в самата ГДР се надигнаха гигантски протести, събиращи по площадите в Лайпциг и Берлин до половини милион души.
И колелото се завъртя
След онзи 9-ти ноември 1989 всичко се
разви почти светкавично. Зловещата
тайна комунистическа полиция Щази беше разгромена, а архивите ѝ в голямата си част попаднаха под граждански контрол. Германската единна социалистическа партия падна от власт, последният ѝ лидер Ерих Хонекер избяга в Чили, а двете германски държави мирно се обединиха, без да бъде пролята дори капка кръв. Съветската армия се изтегли от Източна Германия, срещу което Москва получи обезщетение в размер на милиарди долари, а успоредно с това се разпадна и самият Съветски съюз. Държавната икономика на ГДР премина през болезнен и доста нескопосен процес на приватизация, който остави милиони хора без работа и нанесе стопански щети в размер на десетки милиарди, но в крайна сметка германците от Изтока и от Запада постепенно успяха да се сближат и днес живеят в една държава с естественото самочувствие на германски граждани.
Богата, благоденстваща и силна Германия
Въпреки всичко това сянката на Берлинската стена още тегне над страната. Част от източногерманците се чувстват излъгани и ограбени, някои изпитват дори носталгия по едновремешния режим – независимо от факта, че живееха в беднотия и несвобода. Тъкмо тази носталгия е и една от причините за успеха на популистката партия „Алтернатива за Германия", която е особено силна тъкмо в земите на бившата ГДР.
И все пак, 30 години след падането на Берлинската стена обединена Германия е богата, благоденстваща и стабилна демокрация в сърцето на Европа. Страна, която привлича като магнит трудови мигранти, преселници и бежанци от цял свят, включително от България. Защото всички тези милиони хора ѝ имат доверие и разчитат на един по-добър живот тъкмо в Германия.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 1360
БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЕЗРАЗБОРНОТО СПОНСОРИРАНЕ НА РОМСКАТА РАЖДАЕМОСТ И ЛИПСАТА НА КРИТЕРИИ ПРИ ДЕТСКИТЕ ПОМОЩИ, ИНДИВИДИ БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ НИ ПРЕПИТАНИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАВАТ ПОМОЩИ СЛЕД 2ро ДЕТЕ
Коментиран от #2
13:20 10.11.2019
2 антрашпиц
До коментар #1 от "1360":
Бих казал без да се колебая,че сега сме по-заспали от 1989та година.Тогава поне имахме мечти,а сега май и това нямаме.Коментиран от #4
13:27 10.11.2019
3 Последния софиянец
14:16 10.11.2019
4 Тичам Сурчо за маро
До коментар #2 от "антрашпиц":
Преди 1989 г. всички имахме работа, ходеме по два пъти на почивки в годината. Не ни беше страх че като ни заболи зъб, рябва да се превиваме от болки, защото нямаме пари за зъболекар. Тогава лекари и зъболекари бяха напълно безплатни, за разлика от сега, когато можеш а умреш и от най обикновен апендисит ако нямаш пари. Я гледай сега колко беззъби хора ще видиш на улицата. За бездомици и просяци пък, да не говорим. Преди да падне стената, бяхме определено много пъти по-добре от сега. От тогава насам, цялата ни страна е в упадък и непркъснато става по-зле. Пълно нещастие!Коментиран от #6, #8
15:05 10.11.2019
5 А стига бе
16:35 10.11.2019
6 Калоян
До коментар #4 от "Тичам Сурчо за маро":
От периода 1983-1986 г Родината ни е била на 28-31 място по качество на живот според доклад на ООН.Аз лично не вярвах на баща ми,но се разтьрсих в нета и намерих инфото.Останах изумен-защото сьм млад и наистина си мислех,че при комунизма е било тотална мизерия-но вече мнението ми се промени корено.И все повече се убеджавам,че дне много ни льжат за "онова време"Коментиран от #7
16:43 10.11.2019
7 Естественик
До коментар #6 от "Калоян":
Естествено, че ни лъжат, но вярват само ония, които не са живели тогава.16:53 10.11.2019
8 Ерих хонекер
До коментар #4 от "Тичам Сурчо за маро":
Много заблудени, мани. Чета статията и си правя извода, че в ГДР е било по зле от ФРГ. На вас кое ви харесваше в комунизма, неконкурентните предприятия, чакането за жигули, цветния телевизор, който не стигна до теб? Хората са ти го написали ясно, една и съща държава, едната половинка под влияние на САЩ, другата под влияние на Русия. Разлика от небето до земята. Зашо още драпате за комунизъм и за руснаците?Коментиран от #12, #14
18:02 10.11.2019
9 Ерих хонекер
18:05 10.11.2019
10 no name no face no number
Коментиран от #11
19:52 10.11.2019
11 ТОЧКАТА
До коментар #10 от "no name no face no number":
ми да,и то под наркозата на зелето и ...други подобни...Което си и е ЦЕЛТА!!!!!20:06 10.11.2019
12 ТОЧКАТА
До коментар #8 от "Ерих хонекер":
Яж си бананите...ТЕМАТА не е за тебе!!!!!20:09 10.11.2019
13 ТОЧКАТА
20:14 10.11.2019
14 Демократична мастия
До коментар #8 от "Ерих хонекер":
Тогава можеше да чакаш за Лада, но не трябваше да чакаш за работно място, където и да живееше в Българя, защото всеки човек имаше гарантирана работа до живот. Тогава всеки можеше спокойно да отиде поне два пъти в годината на почивка на планина или море. Сега повечето хора, дори не смеят да излязат в отпуска, за да не си загубят работното място. Тогава никой нямаше да пребие теб или семейството ти на улицата. Тогава никой не умираше, защото нямаше пари за лекар. Лекари и зъболекари бяха безплатни. Тогава хората бяха насърчавани да спортуват и като резултат бяха много по-здрави. Разликата от тогава и сега е че хората през Соца бяха щастливи.11:35 11.11.2019