Горбачов за 10 ноември: Единственото правилно решение

“Промените започнаха под влияние на перестройката. Не можехме да отказваме на нашите съседи и приятели правата и свободите, на които вече се радваха хората в СССР! Не се намесихме в техните дела. И когато ме критикуват за това, че “дадох Източна Европа”, аз отговарям: “Но на кого ги дадох? Полша на поляците, Унгария на унгарците, Чехословакия на чехите и словаците”. Пред “Фигаро” бившият съветски лидер Михаил Горбачов, носител на Нобелова награда за мир, разказва за падането на Берлинската стена и единодушното решение на Политбюро да не се намесва. В това интервю, направено писмено, той говори също за тревогите на Митеран и Тачър по онова време, днешната роля на Путин и необходимостта Русия да бъде приета като европейска страна и да се води диалог с нея.

- Преди 30 г. падна Берлинската стена. Какви са вашите спомени за това събитие?

- Стената падна в нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година. Уведомиха ме сутринта. Първата получена информация не даваше пълна представа за случващото се, беше очевидно, че става нещо много интересно и че то ще има много сериозни последствия. Но това не беше неочаквано. Няколко седмици по-рано, по време на 40-ата годишнина на ГДР, успях да се убедя, че недоволството от режима е масово и дълбоко.

Проведохме заседание на Политбюро и се запознахме подробно с хода на събитията. Политбюро бе съставено от много различни хора, някои от които впоследствие поеха по пътища, различни от моя. Но в този ден имаше пълно единодушие. И дума не можеше да става за употреба на сила, за използване на съветските сили, разположени в ГДР. Беше им дадена заповед да не напускат базата си. Разбира се, ние не можехме да сме безразлични към случващото се през тези дни, нито към последствията. Не знаехме как ще се развият събитията.

Поставихме си една цел: да направим всичко по силите си тези събития да протекат мирно и, същевременно, да направим така, че интересите на нашата страна и европейската сигурност да бъдат гарантирани. Дали беше трудно да вземем това решение? Мисля, че това беше отговорно и единственото приемливо решение. И пак повтарям, то бе единодушно. Министърът на отбраната и всички други администрации, свързани с националната сигурност и външната политика, приеха тази линия и я последваха. Така трябва да се случват нещата в една страна, в която решенията се вземат от политическото ръководство, което поема отговорността за тях.

- През февруари, преди падането на Стената, вие вече бяхте изтеглили съветските войски от Афганистан. Повлия ли това решение върху решението да не са намесвате в “кадифените революции” в Централна Европа?

- Изтеглянето на войските ни от Афганистан - т.е. поправянето на грешката, направена от предишния управленски екип - и нашата реакция към събитията в Източна Европа са брънки от една и съща политика. Нарекохме я “новата мисъл”. Сред ключовите принципи на този подход е свободата на избор. При първата ми среща с ръководителите на Варшавския договор им казах: “Няма да се месим във вашите дела, всяка страна трябва да взема решенията си самостоятелно. Ние трябва да отговаряме пред нашия народ си за действията си, а вие пред вашите”. Повечето от тях приеха думите ми реторично. Но ние им показахме, че става дума за конкретен проект, когато историята ускорява промените, които съзряват от години, дори от десетилетия.

Промените започнаха под влияние на перестройката. Не можехме да отказваме на нашите съседи и приятели правата и свободите, на които вече се радваха хората в СССР! Не се намесихме в техните дела. И когато ме критикуват за това, че “дадох Източна Европа”, аз отговарям: “Но на кого ги дадох? Полша на поляците, Унгария на унгарците, Чехословакия на чехите и словаците”.

- Сега всички смятат, че обединението на Германия е било неизбежно. Бяхте ли го предвидили? Не се ли опасявахте, че СССР и Варшавският договор ще се разпаднат?

- В крайна сметка, да, обединението беше неизбежно. Германците понасяха много зле разделението. Стената разделяше човешки съдби, семейства. В исторически план, то беше обречено. Но е вярно, че през лятото на 1989 г. обединението изглеждаше много далечна перспектива. Когато при посещението ми във ФРГ журналистите, както и канцлерът Кол, ме попитаха дали сме обсъждали този въпрос, ние отговорихме, че, да, споменали сме го, но това не е въпрос на близко бъдеще. Няколко месеца по-късно обаче историята се ускори. Никой не можеше да го предвиди.

Ето защо процесът на обединение не можеше да бъде лесен. Тези, които си мислят, че всичко е минало по мед и масло, се лъжат. За мнозина, за съседите на Германия, които бяха пострадали от хитлеристката агресия, това не беше лесно психологически. Раните от войната бяха зараснали, но споменът за конфликта не беше изчезнал. Имаше тревоги дали засилването на Германия няма да доведе до дисбаланс в сигурността на Европа. Президентът Митеран сподели съмненията си с мен, Маргарет Тачър също. Беше много важно да се постигне съгласие по въпросите на сигурността в рамките на преговорите “2+4”, а именно за неприкосновеността на границите и принципите, ръководещи нашите отношения.

Проведохме много трудни преговори, които през есента на 1990 г. доведоха до окончателно споразумение, което уреждаше въпроса за Германия. Някои много важни клаузи засягаха съкращаването на въоръжените сили на обединена Германия и неразполагането на оръжия за масово унищожение в бившата ГДР. Германия се отказа да създава нова военна инфраструктура и от всякакво разполагане на чужди сили. Тази територия всъщност получаваше особен статут.

По отношение на организацията на Варшавския договор, това се случи по-късно и като част от свободния избор. Що се отнася до рухването на СССР, то не бива да се бърка с 1989 г., това е друга история, която беше резултат от вътрешните процеси в нашата страна. Борех се до края срещу краха, но смятах, че трябва да водя тази битка по политически път. Това можеше да се избегне, ако не беше пучът през август 1991 г., подстрекаван от противниците на перестройката и безотговорните действия на следващите ръководители, които буквално раздробиха страната.

- 30 г. по-късно Русия се превърна в авторитарна държава. Това връщане към миналото ли е или етап от сложна еволюция?

- Защо да се съгласявам с начина, по който подхождате към този въпрос? Не трябва да опростяваме и свеждаме сложната руска реалност до примитивни формули. Разбира се, не бива да идеализираме и аз имам критичен подход към много неща. Когато сметна за нужно, ще се изкажа открито по този въпрос. Но ако препрочетете моите изявления отпреди 20 или 30 г., ще видите, че винаги съм предупреждавал, че нашият път към демокрацията няма да бъде лесен, че ще ни трябват години, дори десетилетия.

Хората, които обещават, че всичко ще се уреди за две-три години, са безотговорни. Промените в страната са в ход. Появи се гражданско общество, хората издигат правата си, защитават ги. Смятам, че политическата система ще трябва да реагира на тези искания. Днес руската власт поставя акцент върху стабилността. Наистина за повечето наши съграждани стабилността е важна, но няма да стигнеш много далеч с нея. Имаме нужда от развитие, от движение напраде. Мисля, че това е основното предизвикателство пред обществото и властта: как да осигурим това движение, без всичко да се изроди в хаос?

- Русия и Западът отново ли са противници? В новата си книга говорите за заплахата от война. Дори се обърнахте към президентите Макрон и Путин по този въпрос. Чия е вината и какво трябва да се направи?

- Въпросът кой е виновен не е съществен, имаше доста спорове по тази тема. Състоянието на отношенията между Русия и Запада не е просто, но не мисля, че това е началото на “нова Студена война”. Между Русия и Запада няма идеологическо съперничество, икономическите взаимодействия са тесни, има свобода на движението, контакти, културно сближаване. Хората не се възприемат като врагове. Но аз съм разтревожен от милитаризацията на международната политика. Това е една от идеите в новата ми книга. Убеден съм, че можем да предотвратим нова Студена война. Но имаме нужда от диалог.

Виждам, че световните лидери се опитват да го съживят. С голям интерес прочетох речта на президента Макрон пред френските дипломати. В много неща в нея отекват моите собствени мисли и му го казах в кратко писмо. Една от ключовите му идеи е, че Русия трябва да се смята за европейска страна. Не може да се изгради архитектура на доверие и сигурност в Европа без Русия. Обсъждахме това с президента Митеран. Жалко, че следващото поколение не продължи тези разговори. Струва ми се, че Франция би могла да изиграе роля във възстановяването на доверието между Русия и Запада.

- Как оценявате правителството на Путин? Възможно ли е размразяване в Русия, втора перестройка, нов цар реформатор?

- В книгата си говоря подробно за моето отношение към президента Путин. Той стана президент, когато Русия беше отслабена и се намираше в състояние на хаос. Страната беше в състояние на оцеляване. Руските граждани, от които аз съм част, оценяват много това, което президентът направи, за да преодолее политическия хаос и икономическите неуспехи през 90-те години. При Путин Русия направи ясен избор във външната политика: ние сме за многополюсен свят.

Путин признава ролята на Запада в политиката и световната икономика, той е готов за партньорство. Надявам се, че помните стъпките, които той направи към Запада, към САЩ. Но тези стъпки не бяха приети така, както заслужаваха. Както през 90-те г., комплексът на победителя попречи на Запада да реагира правилно. Те не взеха предвид интересите на Русия и я поставиха пред свършен факт. Трябва да имаме предвид всичко това, за да оценим действията си.

Русия няма да приеме второстепенна роля в световните дела. Що се отнася до царя реформатор, очевидно това е ролята, за която претендираше Борис Елцин. Но той не успя. Разбира се, Русия има нужда от промени и ролята на президента е много важна. Много ще зависи от избора, който Владимир Путин ще направи в бъдеще. Надявам се, че този избор ще бъде в полза на демокрацията и разширяването на политическите и икономически възможности за руските граждани. Убеден съм, че те ще съумеят да се възползват отговорно от тези възможности и демократичните права. Нашето общество съзря, то е готово.

Източник: "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова