Уважаема госпожо Караянчева, от 2009 г. Вие сте народен представител от ГЕРБ. От 2017 г. сте председател на Народното събрание.Член Първи на Конституцията гласи,че България е република с парламентарно управление. Пак според Конституцията Народното събрание е висшият орган на властта, който упражнява парламентарен контрол върху изпълнителната власт.
Как смятате да изпълните Вашите преки задължения по два конкретни въпроса?
Първо. В началото на месец декември Българската академия на науките даде категорично определение,че “официалният език в Република Северна Македония е писмено–регионална норма на българския език“.
Това определение прави излишна по–нататъшната работа на смесената българско–македонска комисия за решаване на спорните въпроси между двете страни.
Всъщност, какъв спор може да има въобще? Ние не сме ли убедени, че славянското население в Македония е с български генетичен код? От началото на 40–те години на миналия век то целенасочено е разделяно от корена си за сметка на българската история и българското национално достойнство.Какъв контрол сте готова да упражните върху правителството, за да заеме позиция, отговаряща на историческата истина и интересите на Република България?
Второ. През март 2018 г.като голям успех бе отчетено, че българският премиер е поставил пред президента на Република Турция въпроса за имуществените претенции на потомците на бежанците от Тракия и Мала Азия (1913 г.). Двамата великодушно решили да възложат този проблем на смесената българско–турска комисия по тези въпроси.За Ваше сведение комисията не се е събирала от 8 години.
Известна ли Ви е позицията на Съюза на тракийските дружества в България,който от десетилетия отстоява интересите на над един милион потомци на бежанците от османския геноцид в Тракия и Мала Азия? Тя гласи,че Тракийският въпрос има историческо, международно–правно и хуманитарно значение. Неговият имуществен аспект следва да се решава в рамките на отделни преговори между двете държави,тъй като става дума за избиване от турската армия на над 60 000 български мъже, жени, деца и старци. Прогонени са с каквото могат да носят на гръб над 280 000 души. Конфискувана е няколко милиона декара частна земя на българи.
Турция представя този тежък проблем като въпрос от частно естество, за да избегне факта, че става дума за геноцид. Тя търси и вече намира поддръжници в България, които заради лични облаги са готови да забравят трагедията на своите предци.
Готова ли сте в рамките на Вашите конституционни задължения и правомощия да разгледате този общонационален въпрос в Народното събрание с цел прецизиране на позицията на Република България по Тракийския въпрос?
Въпросите задава Любомир Шопов, който е дипломат от кариерата. Посланик. Кадрови служител на българското външно-политическо разузнаване. Автор е на книгите „Отдел „Трети“ (2012 г.), „Геноцид“ (2014 г.) и „Турският въпрос и държавната сигурност“ (2016 г.) Член е на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Национална асоциация „Сигурност“.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 тая дъни от простотия
19:06 25.12.2019
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Караянчева
19:12 25.12.2019
4 Не е честно
19:14 25.12.2019
5 Последния софиянец
19:17 25.12.2019
6 За тая
Коментиран от #15
19:32 25.12.2019
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 три
19:46 25.12.2019
9 Кой68
19:59 25.12.2019
10 АБРИВИАТУРА
Коментиран от #25
20:07 25.12.2019
11 222222
20:28 25.12.2019
12 Монтерей
20:32 25.12.2019
13 Ангел
Коментиран от #19
20:55 25.12.2019
14 тоя с катъра
21:00 25.12.2019
15 слаботоков
До коментар #6 от "За тая":
Смисъл..???да надува дудуци или да свири на флейти!???Коментиран от #18
21:49 25.12.2019
16 Гоуст
22:40 25.12.2019
17 Мордекай
22:59 25.12.2019
18 Не бе брат
До коментар #15 от "слаботоков":
Чувал съм че е нещо като акционер в завод "Напорни тръби-Русе" нищо повече не знам00:21 26.12.2019
19 Генерал
До коментар #13 от "Ангел":
Какво искаш да чуеш за земите в Добруджа? В която е живеело българско население още от времето на нахлуването на Аспарух в тези земи и основаването на Първата българска държава ли?!Или, че след Освобождението Южна Добруджа остава в пределите на България, а северната част става румънска територия, която да компенсира откъснатата от Румъния Бесарабска област. Това изкуствено разпокъсва българската земя и българското население, защото тази област никога не е принадлежала на Румъния - нито географски, нито етнически, нито исторически.
През 1913 г. се подписва Букурещкия мирен договор - единият от двата договора, с които се слага краят на Втората Балканска война. Според него Южна Добруджа също преминава в румънско владение. Така всички села и градове на североизток от линията Тутракан – Кранево (тогава Екрене), се превръщат в румънска земя. За да затвърди позициите си, Румъния населва в тези новопридобити територии почти 100 000 румънци.
А нещо за "Румънските зверства и жестокости над българите в Добруджа през август и септември 1916 г." да си чувал??
10:14 26.12.2019
20 стил няма акъл няма пост има
Коментиран от #23
10:35 26.12.2019
21 Аз пък
10:36 26.12.2019
22 бубубубуб
10:48 26.12.2019
23 ХУ Ю
До коментар #20 от "стил няма акъл няма пост има":
С БАБИНИЯ СИ ЧЕИЗ ,С КАКВО ТО РАСЛОТО ПО ЧУКАРИ ...КВО ДА ЧАКАШ11:44 26.12.2019
24 зоро
15:47 26.12.2019
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 onq s konq
23:02 28.12.2019
27 Видя се
10:13 30.12.2019