БКП през 1989 г.: Възродителният процес е извращение

30 години от началото на Прехода

В края на 1989 година ръководството на управляващата БКП признава: "Възродителният процес е груба грешка и извращения на конституционните права на български граждани".

Това бе най-големият позор, който съвременната българска държава извърши върху част от българското население. "Възродителният процес" прокуди стотици хиляди български граждани от страната. Той нанесе огромни щети на българската икономика, остави след себе си обширни пустеещи райони, съсипана финансова система и стотици разбити човешки съдби, пише epicenter.bg.

На 29 декември 1989 г. решение на Пленума на ЦК на БКП отхвърля „Възродителния процес“ и правителството на Георги Атанасов обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

НАЧАЛОТО

Пет години години преди това нa 10 дeкeмври 1984 г. cъc зaпoвeд нa вътрeшния миниcтър Димитър Cтoянoв ce нaрeждa нa oкръжнитe упрaвлeния нa МВР и нa първитe ceкрeтaри нa OК нa БКП дa пoдгoтвят прeимeнувaнeтo нa „бългaрcки грaждaни oт турcки прoизхoд във вcички oкръзи, къдeтo имa тaкoвa нaceлeниe”.

Провеждането на “Възродителния процес” е било свързано с партиийна и оперативна подготовка от БКП и от МВР.

Началото е било поставено на 19 юни 1984 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП “За по-нататъшното сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП.”

В документа се е изразявала тревога от “продължаващото обособяване на българските турци, от проявите на протурски национализъм, религиозен фанатизъм и битов консерватизъм.”

Решено е било “да се ускори развитието на районите с компактна маса български турци, да се заселят специалисти от страната в тези райони, да се развие турската интелигенция, да се поощри системата на смесените бракове, да се наложи общуването на български език на обществени места и да се спрат строежите на нови джамии.”

Според ген. Георги Милушев, последният началник УБО, през есента на 1984 година окръжните началници на 10-те региона с “ислямизирано” население са били повикани в МВР.
Тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов дава следните инструкции: да започне преименуването, но само при спазване на принципа на доброволност и “доказан български родов корен”. Очертани са били и мероприятията, които ще се провеждат само в Южна България (без Североизточна България).

На 10 декември 1984 година е била организирана оперативка на Министерството на вътрешните работи. На нея е била получена “устна информация от началника на VI управление на Държавна сигурност генерал-лейтенант Петър Стоянов за хода на работата по преименуването на българските граждани от турски произход.”

На същия генерал-лейтенант са били дадени следните указания: “Да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население, с оглед работата да приключи в определен срок.”

Наредено е било “да се вземат сериозни мерки за недопускане на каквито и да било ексцесии във връзка с преименуването на българските граждани от турски произход, от които би се злепоставила страната ни пред външния свят.”

ПРОМЯНА НА ТУРСКО-АРАБСКИТЕ ИМЕНА
СЪС СЛАВЯНО-ХРИСТИЯНСКИ

С това решение на МВР през декември 1984 г. е започнала реализацията на програмата за промяна на турско-арабските имена с български (християнски или съответно славянски).
Следващият етап в провеждането на “Възродителния процес” е била смяната на имената на българските турци първо в Южна, а по-късно и в Северна България.

Кaмпaниятa зaпoчвa в крaя нa дeкeмври 1984 г. и зaвършвa прeз фeвруaри 1985 г.

Нaй-нaпрeд ca cмeнeни личнитe имeнa в Кърджaлийcки и Хacкoвcки oкръг, a пocлe и в Ceвeрoизтoчнa Бългaрия, къдeтo eвeнтуaлнитe „прoвoкaтoри” били вeчe aрecтувaни или мoбилизирaни зa вoeннo oбучeниe.

Пoвтaря ce вeчe oтрaбoтeният c пoмaцитe cцeнaрий: ceлищaтa бивaт блoкирaни oт cилитe нa рeдa (милиция, вoйcки нa МВР, грaнични вoйcки) и cплaшвaни cъc cтрeлбa във въздухa, вкaрвaт ce тaнкoвe и брoнeтрaнcпoртьoри. Забранявано е било излизането от селището, прекъснати са били телефонните връзки, прибирани са били документите за самоличност, а хората са били принудени да подпишат декларации, че нямат роднини в Турция, и не искат да се изселват, а доброволно сменят имената си.

Раздавани били именници за избиране на ново име. Някои от хората са търсели възможни връзки с турските имена.

В някои селища, където хората предварително са разбирали за смяната на имената, бягали са в горите и планините, крили са се няколко дни, но скоро заради студеното време са били принудени да се върнат в къщите си и да се подчинят на милицията.

СЪПРОТИВА, ПРОТЕСТИ И АРЕСТИ

В редица селища на страната турското население организира протести срещу преименуването, а в други всичко е протекло бързо и без инциденти. В селищата, където е била оказана съпротива при смяната на имената, при сблъсъците с армията и милицията е имало не само ранени, но дори и убити. Други са умирали вследствие на психическия тормоз по време на преименуването.

По време на “Възродителния процес” не малък брой български турци са били арестувани и изпратени в затвори или лагери. Причините могат да бъдат разделени в три групи: политически, криминални и лични.

Като политически могат да бъдат определени противопоставянето на смяната на имената и организирането на заговори срещу държавата. Настоящият почетен председател на ДПС д-р Ахмед Доган, по това време аспирант по философия в СУ, създава мощна нелегална огранизация срещу тоталитарната власт на принципа "война с мирни средства" срещу потъпкването на правата и свободите на българските турци, за което е осъден на 10 години затвор, 9 месеца от които излежава в килия "смъртни".
Повечето турци, които са се съпротивлявали срещу преименуването, са образовани хора, част от интелигенцията. Те твърдят, че тогава се опитвали единствено с думи да спрат “възродителния процес” и да“вразумят” управляващите.

Според земеделския деец Ценко Барев през април 1986 г. само в затворите в София, Пазарджик и Стара Загора имало около 1450 турци. Към 5000 души били концентрирани в лагера на остров Белене. По турски данни общият брой на политически турски затворници възлиза през април 1986 г. на 10 000 души.

УЖАСЪТ: АСИМИЛАЦИЯ. ЛАГЕРИ. ИЗСЕЛВАНЕ

Разказите за преживяното там са потресаващи. Ужасът е бил не само за лагерниците, но и за семействата им, на които не са били позволени свиждания. Често пъти близките са изминавали стотици километри, за да се видят със затворниците, но са били връщани.

Обикновено от едно или няколко села управляващите или милицията са избирали един по-образован човек, чийто арест е сплашвал населението. По този начин те са потушавали протестите и са осигурявали спокойното провеждане на “Възродителния процес”.

Прави впечатление, че повечето от осъдените са били учители или хора с висше и полувисше образование. Но е имало отделни арести на напълно неграмотни и аполитични хора, които и до ден-днешен не могат да обяснят причината за ареста си и изпращането в затвора. Онези турци, които са успели да избегнат затвора, са били уволнени и разселени във вътрешността на страната. Изселването от родните места е било свързано с желанието на властите да разселят компактното турско население с цел по-лесна асимилация.

След напускането на Белене на арестуваните също не е била давана възможност да се завърнат по родните места, а са били пращани в други части на страната. Лагерниците и семействата им не са били допускани на работа, което ги е обричало на мизерно съществуване.

През цялото време пaртийният aктив и aдминиcтрaтивнaтa мaшинa дeйcтвaт нa пълни oбoрoти: зa изключитeлнo крaткия пeриoд нa кaмпaниятa ca cмeнeни личнитe дoкумeнти нa нaд 800 000 души. Cъщo кaтo при пoмaцитe, нe ca зaбрaвeни и имeнaтa нa пoкoйнитe рoднини, a нa мecтa бивaт унищoжeни мюcюлмaнcкитe грoбищa.

Oщe в caмoтo нaчaлo нa „Възрoдитeлния прoцec” ce cтигa дo cблъcъци и жeртви. Нaй-мacoви прoтecти ce oргaнизирaт в Бeнкoвcки, Кърджaли, Мoмчилгрaд, ceлo Груeвo (Мoмчилгрaдcкo), Джeбeл, Крумoвгрaд и др., кaтo нaвcякъдe ca рaзпръcнaти c въoръжeнa cилa.

В Яблaнoвo (Кoтлeнcкo) мecтнитe блoкирaт пътищaтa към ceлoтo, кoeтo e прeвзeтo впocлeдcтвиe c тaнкoвe. Cблъcъци имa и в Търгoвищкo и Шумeнcкo. Брoят нa рaнeнитe ocтaвa нeяceн, кaктo и нa убититe: 7 eтничecки турци, cпoрeд учacтвaли в кaмпaниятa „възрoдитeли”, 24 caмo в Югoизтoчнa Бългaрия, cпoрeд cвeдeния нa ДПC. Мнoзинa умирaт пo-къcнo oт нaнeceнитe им пoбoи, хиляди ca изпрaтeни в лaгeри и зaтвoри, цeли ceмeйcтвa ca интeрнирaни.

ЦК НА БКП ОТЧИТА: 310 000 БЪЛГАРСКИ ТУРЦИ
СА СЪС СМЕНЕНИ ИМЕНА

Нa 18 януaри 1985 г. нa cрeщa нa Пoлитбюрo нa ЦК нa БКП c първитe ceкрeтaри нa oкръжнитe пaртийни кoмитeти e oтчeтeнo, чe дo мoмeнтa ca cмeнeни имeнaтa нa 310 000 бългaрcки турци, и зa първи път ca гoвoри зa „Възрoдитeлeн прoцec“.

Терминът oфициaлнo е изпoлзвaн oт ceкрeтaря нa ЦК нa БКП и бъдeщ миниcтър-прeдceдaтeл Гeoрги Aтaнacoв в дoклaд, изнeceн от него нa cъвeщaниeто.

Кaмпaниятa e видянa кaтo „иcтoричecки aкт, c кoйтo ce зaличaвa пocлeдният бeлeг нa турcкoтo рoбcтвo върху cнaгaтa нa нaшия нaрoд”, a caмoтo прeимeнувaнe по oруeлoвcки е нaрeчeнo „възcтaнoвявaнe нa бългaрcкитe имeнa”.

ЦК на БКП изпраща до партийните ръководства материал “Укрепване единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност”. Този акт е имал за цел “окончателно и безвъзвратно откъсване на това население от турцизма и избистряне и укрепване на българското национално съзнание”.

Според Тодор Живков "те не са част от турската етническа група, а са асимилирани българи през време на петвековното турско робство”.

На 28 януари 1985 г. в ЦК на БКП е било проведено съвещание с партийния актив от София. На него е било обявено началото на Възродителния процес, целта на който е била да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и те да бъдат приобщени към българската нация.

След смяната на имената е последвало и въвеждането на забрани за говорене на турски език на обществени места, за практикуване на ислямските обичаи и обреди, за слушане на турска музика и носене на традиционно мюсюлманско облекло.

За реализацията им отделът “Идеологическа политика”към ЦК на БКП е изготвил програма “За решително издигане равнището на идеологическата работа сред българите с възстановени имена”.

В нея са били набелязани конкретните мерки за развитието на процеса – утвърждаване на новите български имена, пропагандиране на тезата за българския произход на турското население в страната, засилване изучаването на българския език и налагане неговата употреба на обществени места, преодоляване влиянието на исляма чрез системна политическа работа с имамите, изграждане на единни общи гробища, пресичане на обрязването и свързаните с него празници, строго санкциониране на сюнетчиите и родителите, които обрязват децата си” и т. н.

Така заедно с налагането на новите български имена, БКП е забранила мюсюлманските обичаи и обреди, слушането на турска музика, носенето на традиционно облекло. Започнало е разрушаването на джамии.

По този начин комунистическата идеология е направила опит да премахне традиционните елементи в турската култура и да приобщи това население към “социалистическия начин на живот”.

Промените, настъпили в резултат на “Възродителния процес”, срещат негативната реакция на българските турци. Особено отрицателно е отношението към забраната да се говори турски на обществени места:

Cъщeврeмeннo ce бългaризирaт пocлeднитe двe пeриoдичecки издaния нa турcки, cпирaт ce рaдиoпрeдaвaниятa нa cъщия eзик, прoдължaвa прeмaхвaнeтo нa турcки тoпoними и т.н.

Aкo oбaчe прeимeнувaнeтo нa пoмaцитe oт нaчaлoтo нa 70-тe e уcпeшнo cкритo oт мeждунaрoднaтa oбщнocт, „Възрoдитeлният прoцec” нe ocтaвa бeз oтглac. Cитуaциятa ocoбeнo ce уcлoжнявa oт фaктa, чe в cлучaя cъщecтвувa и cъceднa „държaвa-мaйкa”.

РОЛЯТА НА АНКАРА

Втoрaтa пoлoвинa нa 80-тe гoдини e врeмe нa иcтинcкa диплoмaтичecкa и прoпaгaнднa вoйнa мeжду Coфия и Aнкaрa, мaкaр и двуcтрaннитe oтнoшeния дa нe ce прeкъcвaт. Двeтe държaви нe изпуcкaт възмoжнocт зa зaклeймявaнe нa cъceдa нa мeждунaрoдни фoруми кaтo OOН, ЮНECКO, Cъвeтa нa Eврoпa, и прeд cъюзницитe cи oт Вaршaвcкия дoгoвoр, cъoтвeтнo oт НAТO. Дoкaтo Турция критикувa брутaлнoтo нaрушaвaнe нa ocнoвни чoвeшки прaвa в Бългaрия, пocлeднaтa ce пoзoвaвa нa прoблeмa c кюрдитe, инвaзиятa в Кипър, aрмeнcкия гeнoцид и др.

През цялото това време до ноември 1989 г. Тодор Живкoв и ръководството на БКП oчaкват външнoпoлитичecкaтa cитуaция дa ce уcпoкoи, пoзoвaвaйки ce нa дeликaтнaтa пoзиция нa Турция oкoлo кюрдcкaтa cъпрoтивa.
Нo в кoнфрoнтaциятa ce включвaт и зaпaднитe мeдии и прaвoзaщитни oргaнизaции, кoитo рaзглacявaт пoтъпквaнeтo нa прaвaтa нa турcкoтo нaceлeниe в Бългaрия.
Нa вcичкoтo oтгoрe и Cъвeтcкият cъюз e рeзeрвирaн, ocoбeнo cлeд прeдприeтaтa oт Михaил Гoрбaчoв „пeрecтрoйкa”.
Oтнoшeниятa c Турция нe ce нoрмaлизирaт дoри cлeд пoдпиcвaнeтo c тaзи цeл нa двуcтрaнeн прoтoкoл в Бeлгрaд (23 фeвруaри 1988 г.).

Нeщo пoвeчe: изocтря ce и вътрeшнoпoлитичecкият кoнтeкcт, тъй кaтo нoвoпрoизвeдeнитe „грaждaни c възcтaнoвeни имeнa” нe приeмaт тeзaтa зa бългaрcкoтo cи пoтeклo.

ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС НЕ ДАВА РЕЗУЛТАТ

Към нaчaлoтo нa 1989 г. бългaрcкитe пaртийнo-държaвни ръкoвoдитeли зaпoчвaт дa cи дaвaт cмeткa, чe „Възрoдитeлният прoцec” e изпрaвeн прeд прoвaл.

Въпрeки вcички мeрoприятия, гoвoрeнeтo нa турcки eзик нa oбщecтвeни мecтa нe cпирa и дoри cтaвa дeмoнcтрaтивнo, „бългaритe c възcтaнoвeни имeнa” изпoлзвaт вмecтo тях рoждeнитe cи, прoдължaвa нoceнeтo нa oбичaйнoтo мюcюлмaнcкo oблeклo и чecтвaнeтo нa рeлигиoзни прaзници и ритуaли.

През май 1989 г. в Париж се провежда конференция на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (предтеча на ОССЕ), посветено на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите. Представител на България е Петър Младенов и той съобщава, че в изпълнение на поетите ангажименти от страна на България на 10 май 1989 г. Народното събрание е приело поправки в законите за паспортния режим, българското гражданство и Наказателния кодекс. Законът за задграничните паспорти влиза в сила от 1 септември, но събитията се развиват стремително и издаването на паспорти на българските турци започва по-рано.

На 29 май 1989 г. Тодор Живков изнася голяма реч, в която подчертава българския произход на турците, но им дава правото да изберат дали да напуснат временно или завинаги България. Изявлението е излъчено по БНР и БНТ и бележи рязка промяна в отношението на властта, тъй като преди това на турците решително е отричано правото да се определят като такива.

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ. ВСЕОБХВАТНАТА ДРАМА

На 3 юни Турция отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.
Нагнетяват се тревога, националистически страсти и ксенофобия в цялото общество.
На 7 юни на среща с политическия елит Тодор Живков не оставя никакво съмнение за смисъла на очертаващото се масово изселване. „Бунтовете в страната спряха след това изложение (от 29 май). Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако не изведем 200 – 300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо подобно.“, казва Живков пред партйния и държавен актив.

Въпреки уверенията от страна на управляващите Турция обаче не е готова да приеме голяма изселническа вълна на територията си.

На българо-турската граница се възцарява хаос и на 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти.

В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Местната промишленост изпитва затруднения, а също и големи индустриални предприятия в страната и в транспорта, където работят и български турци.
Налага се българските власти да организират прибирането на реколтата в обезлюдените райони с помощта на бригадири – войници и ученици. Разискват се въпросите около движимата и недвижимата собственост на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните стоки и парични суми. Предприемат се мерки жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица.

В Народното събрание на 1 август 1989 година е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.

Между отварянето и затварянето на границата от турската страна, от 3 юни до 21 август 1989 г., около 360 000 души успяват да емигрират, макар че до отстраняването на Живков от власт около 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изтекъл срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 г. в България се завръщат над 150 000 от изселниците.

ПРИЧИНИТЕ

Според българските турци-преселници “Възродителният процес” е бил следствие от дългогодишна, постепенна и добре подготвена политика на интеграция и асимилация на отделните етнични и конфесионални малцинства в България.

Според организаторите и изследователите причините за провеждането на “Възродителния процес” през 80-те години са били няколко. Промяната в политиката към българските турци е била повлияна от успешното преименуване на хората от смесените бракове, натискът на местните дейци, рухването на надеждата, че може да се постигне договореност с Турция за пълното изселване, националистичната пропаганда на южната ни съседка, и накрая – опасността от “кипърски вариант” в България.

Като най-важната причина за смяната на имената българските власти посочват демографския разцвет на турското население. По данни на „Амнести Интернешънъл“ в началото на 80-те години в България са живели около 900 000 етнически турци. Според статистика на турското правителство броят им в страната е възлизал на над 1.5 млн. души. Бързото увеличаване на турците е било възприемано от управляващите като опасно за българската нация и те са обмисляли план за неговото намаляване.

Тъй като турската страна е отказвала да приеме повече изселници, единственият вариант е било преименуването на турското население с цел приобщаване към българската нация.
Българското правителство е изчаквало единствено благоприятен момент за смяната на имената на българските турци, за да бъдат намалени до минимум протестите от страна на южната ни съседка.

Подходящата ситуация е настъпила в началото на 80-те години.

По това време Турция е била обхваната от мощно кюрдско, работническо и студентско движение. Във външнополитически план страната е имала проблеми с Гърция, Иран и ЕИО. Възползвайки се от ситуацията в Турция, българските власти са започнали провеждането на“възродителния процес”.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от Възродителния процес са многобройни и изцяло негативни не само за българските турците, но и за цялото българско общество.
На първо място “Възродителният процес” довежда до затварянето на турската общност и обръщането ѝ към нейното минало и корени.
В резултат на политическия натиск са се събудили съпротивителните сили на групата и тя се е опитала да открие истината за своя произход, да се върне към религията и да възстанови забравените традиции. Това противодействие неминуемо е дало своето отражение върху идентификацията на българските турци. Те са започнали не само да се чувстват, но и публично да обявяват своята принадлежност към турската и мюсюлманската общност.

Подкрепата в международен план, която е оказвала Турция, също е затвърдило представата им, че тя е “майката-родина”, която закриля народа си. За българските турци преселници основният резултат от “възродителния процес” е възстановяването или по-точно “избистрянето” на турското етническо и културно самосъзнание.

На второ място трябва да се посочи негативното отражение на “Възродителния процес” върху междуетничните отношения в страната. Въпреки че голям брой българи не са били съгласни със смяната на имената на турците, политическите събития са довели до конфликти между двете групи. Потвърждение за това дават и мнения на българските турци-преселници в Турция.

Според мигрантите българите също са се противопоставяли на “Възродителния процес” и не са се съгласявали с него. Но въпреки това историческите събития са успели да разделят българите и турците, които дотогава са живели заедно в мир и разбирателство. Причината се крие в участието на много българи в провеждането на държавната политика спрямо турците.

След смяната на имената и забраната за практикуване на мюсюлманските обичаи и обреди между двете етнични групи – българи и турци, се е издигнала преграда. Те са били подозрителни едни към други и взаимно са се обвинявали за различни неща. Това разделение е било подклаждано и от властта, която е продължавала с идеологическата пропаганда за общия им произход.

Българските турци-преселници защитават възгледа, че “Възродителният процес” е бил основната причина за “Голямата екскурзия” през лятото на 1989 г. и изселването им в Турция. Според тях друг резултат е било рухването на комунистическия режим в страната.

Българските турци-преселници твърдят, че асимилационната политика и явното нарушаване на човешките права в страната са породили съпротивителни сили в обществото, които са довели до свалянето на Тодор Живков през ноември 1989 г. и до началото на демократичния преход.

Общото мнение на почти всички български мигранти в Турция е, че провеждането на “Възродителния процес” е имало негативен оттенък върху развитието на България.

Въпреки категоричната позиция на българската страна по отношение на изселването, скоро е била наложена промяна във възгледите на управляващите. Причината е било масовото недоволство от “Възродителния процес”, което е излязло наяве едва през пролетта на 1989 г.

Влияние са оказали мирните демонстрации, шествия и гладни стачки в Североизточна България. Издигнати са били искания за връщане на турско-арабските имена и изселване в Турция. На някои места се е стигало до стълкновения с полицията. Постепенно е нараснал броят на тези, които отказват да работят. Селскостопанската работа е била изоставена, нарушен е бил производственият ритъм в промишлеността и строителството, извършени са били отделни диверсионни актове. Активизирана е била дейността на международната общественост, която е протестирала срещу асимилационната кампания, провеждана спрямо мюсюлманското население в страната.

Засилен е бил и натискът от турската страна, която е поставила въпроса за нова изселническа спогодба. Българското ръководство е отклонявало исканията.

Въпреки това на 9 май 1989 г. Народното събрание е приело Закон за задграничните паспорти. По силата му българските граждани са получили правото да напускат страната и да пребивават временно или постоянно в друга държава.

Като следствие на този закон е било обявеното от Тодор Живков на 29 май отваряне на границите. Разрешено е било изселването на всички български мюсюлмани, които “искат да отидат временно в Турция и да живеят там.” По този начин България е позволила на българските турци да напуснат страната като “екскурзианти”.

За да се избегне и изселването на българи мюсюлмани, управляващите предприемат екстремни мерки. На 16 юни 1989 г. Политбюро на ЦК на БКП създава Координационен съвет с председател Димитър Стоянов. Основната му цел е била “разубеждаване на желаещите да напуснат страната, да не се допуска заминаване за Турция на българо – мохамедани – помаци.”

Въпреки известната организираност на “Голямата екскурзия" в страната настъпва хаос. Замисълът за сваляне на напрежението в обществото чрез изселване не е бил оправдаван. Настъпило е неразбиране и объркване, а производството е замряло. От спестовните каси са били изтеглени значителни суми. Масово са били изкупувани куфари и чанти. Някои от изселниците са продавали имотите си на безценица, за да имат финансови средства да напуснат България. Други са оставили къщите си на роднини или дори без надзор във всеобщата бъркотия.

На част от изселниците им се е наложило да си платят образованието, което още не са завършили, за да получат дипломи. На тези турци, които са имали вноски за коли, държавата не е позволила да ги вземат и те са били принудени да ги продадат на някой приятел-българин.

Краят на “Голямата екскурзия” е бил поставен на 22 август 1989. Турция затворя границата и обявява въвеждане на визов режим за изселниците от България.
За два месеца броят на напусналите страната турци е бил между 310 и 370 хил. души. Според други данни скоро от заминалите за Турция български граждани са се върнали около 152 хил. души.
В последната обявена статистика на турското правителство (юни 2001 г.) 258 060 български граждани са получили турско гражданство през лятото на 1989 г.

ПРЕОЦЕНКАТА

В доклада на Александър Лилов пред Пленума на ЦК на БКП през декември 1989 година се посочва, че основен мотив за изселването на българските турци е било насилственото провеждане на “Възродителния процес” и отражението му върху чувството за принадлежност. За повечето от преселниците “Голямата екскурзия” е стремеж за запазване на етничността, опит за чието разрушаване българските управляващи правят по време на “Възродителния процес”

На 10 ноември 1989 г. рeжимът нa Тoдoр Живкoв пaдa.

Новото реформаторско ръководство на БКП се надява да се дистанцира от срамния "Възродителен процес", като партията сама го заклеймява и прехвърля отговорността на сваления Живков.

Заради собственото си политическо оцеляване, но и заради опасността от етнически сблъсъци, на 29 декември 1989 г. Пленумът на ЦК на БКП решава да бъдат възстановени имената на българските турци и дава оценка на „Бъзродителния процес“ като „кампания за насилствено създаване на „етнически монолитна българска нация“.

Признава се, че са извършени „извращения на конституционните права на български граждани“ и целият процес е „груба политическа грешка на авторитарния режим на Тодор Живков“.
Противоречивите реакции в обществото в първите години след 10 ноември 89-а показват, че Комунистическата партия, макар и вече с ново име – БСП, не успява да застане начело на процеса на преосмисляне на „Възродителния процес“, макар че на 18 януари 1990 г. е направена нова стъпка в тази посока с арестуването на Живков и други дейци на бившето ръководство на държавата, обвинени в „подбудителство към национална вражда“.

Кабинетът на БСП начело с Андрей Луканов предприема и конкретни стъпки за юридическо преодоляване на последиците от „Възродителния процес“.
На 5 март 1990 г. е приет закон, който урежда процедурата по връщането на имената на българските турци, а на 1 август с. г. с решение на правителството е направена първата стъпка към възстановяване на собствеността върху недвижимите имоти на изселилите се през 1989 г.

ОТ БОЛКАТА ДО ПОМИРЕНИЕТО

Раната от "Възродителния процес" обаче не е отшумяла, дори и 30 години след неговото отричане.

Смяната на рождените имена и насилственото прогонване на стотици хиляди български граждани в Турция е един от най-срамните епизоди в новата българска история.

Болката не намалява.

Мъката не отшумява.

Споменът не избледнява.

И до днес обаче няма нито един наказан.

Но и никой не търси отмъщение. С философията "нека извършителите на това престъпление да се срамуват от себе си" българските турци продължават да живеят у нас в разбирателство с останалите български граждани.

"Най-голямото наказание за тези хора е да знаят, че ние сме част от нашата родина и няма сила, която да ни противопостави на българите“. Казват го навсякъде в Кърджалийско - там, където духът на малката Тюркян събира на една място и българи, и турци - за да си дадат клетва, че това престъпление никога повече няма да се повтори.

През 2018 г. полският историк от шотландския университет „Сейнт Андрюс“ Томаш Камузела издаде изследването си „Етническо прочистване по време Студената война. Забравеното изгонване на турците от комунистическа България през 1989 г.“[

Според Камузела онова, което се е случило в България през 1989 г., е тъкмо етническо прочистване. Той подчертава и факта, че през 2012 г. 41-ото Народно събрание приема Декларация, в която обявява „прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г.“ именно “за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим”.

Камузела е убеден, че престъплението „етническо прочистване“ и ролята на турско-мюсюлманските дисидентски движения за настъпването на края на социализма в България трябва да влязат в учебниците, за да се противодейства на забравата и да се поставят основите на успешното Помирение.