Защо унищожаването на Дрезден беше необходимо

Преди 75 години, на 13 февруари 1945, в последните месеци на Втората световна война, Британските кралски военновъздушни сили, заедно с американските им колеги започват двудневни масивни бомбардировки над източногерманския град Дрезден. Резултатът е, че някога красивият германски град е превърнат в капан на смъртта. Домовете, фабриките и културните центрове са сринати в море от изпепеляващи, неконтролируеми пожари. Общо 25 хил. души се предполага, че са загинали, по-голямата част от тях цивилни. В контекста на тези разрушения и защото те се случват във вече почти победената Нацистка Германия, бомбардировките са противоречиво действие, а според някой дори военно престъпление, коментира консервативното американско издание The Washington Examiner в материал, представен без редакторска намеса, който отразява само мнението на своя автор.

Но макар (авторът на статията, Том Роугън) да съм пристрастен, защото дядо ми е служил в британските войски, вярвам, че фактите показват, че тези бомбардировки бяха оправдани.

Първо, трябва да помним, че бомбардировачите на съюзниците се опитват да унищожат цели от голяма важност за нацистите. В Дрезден по това време има повече от сто фабрики, които работят за армията на страната. Също така градът е жизненоважен логистичен възел, по който се изпращат подкрепления и ресурси до фронтовата линия.

В тази връзка, трябва да прегледаме и военния контекст, в който бомбардировките се случват.

Макар Третият райх да губи по-голямата част от военния си потенциал до февруари 1945 г., те все пак държат фронтовете си по възможно най-добрия начин. На Западния фронт, през този месец две съюзнически армии се опитват да обградят част от силите на Вермахта на германската граница. Съюзническите войници в този момент трябва да знаят, че командването прави всичко по силите си, за да сломи Хитлер. Бомбардировките на Дрезден служат като метод да бъде пречупен германският народ. Поне до някаква степен, това ги оправдава.

Все пак те се оказват по-важни за Източния фронт.

Докато американските и британските сили бомбардират Дрезден, съветската армия се сражава на изток. Тя се опитва да премине през отбранителните линии в Силезия. Там се води ключова операция, от успешното изпълнение на която зависи отварянето на пътя на маршал Жуков към финалната офанзива към Берлин. Но тази кампания не е лесна. Точно в средата на дрезденските бомбардировки, на точно тази дата преди 75 години (13 февруари), две германски дивизии започват контраофанзива срещу Червената армия в близост до Дрезден. Тя е неуспешна, но съветските сили понасят много жертви и тя демонстрира нежеланието на Нацистка Германия да се предаде.

Трябва да запомним този факт.

В крайна сметка, като се имат предвид милионите убити на Източния фронт, Великобритания и САЩ по това време имат и морална отговорност да подпомогнат с каквото могат своя съюзник СССР.

Освен това те имат и политически причини за това. Президентът на САЩ Франклин Рузвелт е на смъртно легло, но той и премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил знаят, че Йосиф Сталин ще се опита да включи в съветската сфера на влияние всички територии, които може, веднага след края на войната. Имайте предвид, че Ялтенската конференция на този етап е приключила, само два дни преди старта на бомбардировките в Дрезден.

И има още едно нещо. През 1945 г. точността на бомбардировките в никакъв случай не може да се сравнява със съвременните прецизни удари по точни цели. Във втория ден на бомбардировките, кралските военновъздушни сили удрят в една от акциите си не Дрезден, а Прага – на 120 км от германския град.

Накратко, стратегическите бомбардировки не са перфектното средство във война – при тях има огромни човешки жертви, на пилоти и цивилни. Но те все пак са важно средство.

В крайна сметка бомбардировките в Дрезден са оправдани заради три фактора – военното значение на града, продължаващите боеве на земята, и спешната нужда Втората световна война най-сетне да приключи. Това не прави случилото се нещо хубаво, но го оправдава.