Дим за милиарди

Точната сума е между 2200 и 2700 милиарда евра. Тя обхваща периода от 2015 година до днес и включва настоящия план за изкупуване на дълговете на страните от Еврозоната. За изненада на всички правителства, немският конституционен съвет, заседаващ в Карлсруе, подаде жалба пред немския съд срещу Европейската Централна Банка. Според съдиите, действията на ЕЦБ са противоконституционни, защото Централната банка на Германия е независима институция. Тя е под контрола само и единствено на парламента в Берлин. Той от своя страна никога не е давал съгласието си за преливане на пари от немската банка в европейската. Жалбата в никакъв случай не е случайна. Тя отговаря на негодуванието на голяма част от немските притежатели на спестовни книжки, които при нулевата лихва не печелят нищо.

Политиката на изкупуване на дълговете бе измислена от гениалният финансов комбинатор Марио Драги. Чрез изкупуването, или „замитането“ на следите от прахосаните милиони, той спаси Гърция и най-вече Италия. Защо толкова късно немските конституционни магистрати атакуват европейската банка? За правосъдието няма давност. Освен това на германците им писна да плащат чужди дългове. От настоящата криза на Коронавируса, Германия излиза с изправена глава. Нейната тактика да загради всеки заразен Лендер, но да остави другите да работят нормално, се оказа печеливша. Здравната ѝ система – добре подготвена и безупречна. С 30000 болнични легла, екипирани със съответната спасителна апаратура, германците бележат най-ниската смъртност от страните в Западна Европа. Тези резултати, не се дължат само на немската дисциплина. Германия за разлика от съседите си, не беше изнесла в Китай цялата си промишленост и най-вече фармацевтиката. Подобни резултати нямат нито Франция, нито Испания, още по-малко – Италия. Така, че жалбата от Карлсруе идва точно на време.

В края на 2019 година, френските икономически показатели бяха по-добри от немските. В началото на годината, Париж все още беше по-напред от Берлин. Динамиката на младият президент Еманюел Макрон, засенчваше Ангела Меркел. Благодарение на своята изобретателност, той постави свои хора почти на всички места в Европейската комисия и европейските институции. Като се започне с Кристин Лагард и се свърши с Урсула фон дер Лайен. Коронавируса обаче промени нещата. За разлика от Германия, Франция от предпазливост спря всичко. Страната остана под карантина цели два месеца. Последиците са драматични, не само по брой на жертви, но по численост на безработни и неизбежни фалити. Бившият банкер и настоящ президент намери най-лесното разрешение. Той обяви, че ще плаща на всички, които имат нужда и няма да изостави никой!

В очите на германците, свикнали от години на финансова дисциплина, чашата преля, не само защото френската рецесия гони 10%, а защото от Макрон до Мицотакис, южняците призоваха Германия да си развърже кесията. Европа не е само „пазар“ - напомни френският президент. Континентът е политически съюз. Като средство за истинско обединение, Макрон предложи обединение на всички дългове в един кюп и печатане на съответни Еврооблигации. Тези ценни книжа да бъдат котирани и продавани на финансови пазари. Ангела Меркел отказа категорично тази идея. Германските управляващи се съгласиха да помагат, но при условие на техен контрол върху отпуснатите средства. За страните от Южна Европа това означаваше край на суверенитета им. Докато траеха пазарлъците водени чрез видеоконференции, немският конституционен съвет се намеси по начин, който няма нищо общо с дипломацията. На всичко отгоре, конституционните специалисти дадоха тримесечен срок на немския съд, да се произнесе по делото.

Най-притеснена се оказа Кристин Лагард – под чието ръководство е ЕЦБ. Планът за спасение на страните от Еврозоната е нейно изобретение, въпреки че в него прозира почерка на Макрон. Някои представители на страните от Еврозоната призоваха Лагард да не обръща внимание на съдебната жалба, под претекст, че Европейските институции са над националните. Французойката размисля цяла седмица. Ако немският съд уважи жалбата и приложи конституцията, означава, че потокът от немски пари секва. Следва край на еврото и на Еврозоната. Димът от Карлсруе може да запали целия Европейски съюз. Кристин Лагард, като отговорна жена, каза че ще преговаря.