30 години от Великото народно събрание!

Коментар на "Епицентър"

На 10 юли се навършват 30 години от старта на Седмото Велико Народно събрание, изработило и приело година по-късно (на 12 юли 1991 г.) конституцията на демократична България.

Никога по-късно в българския парламент не се събра така концентрирано културният, научен и политически елит на страната.

Народният гений излъчи във Великото народно събрание както хора, ярки изразители на достиженията на социалистическия период – като космонавта Георги Иванов, така и свързани с предишните времена, като лидерите на възстановените БСДП д-р Петър Дертлиев, БЗНС-Никола Петров – Милан Дренчев, Демократическа партия – Стефан Савов. Както десиденти като философът и лидер на СДС д-р Жею Желев и философът и лидер на ДПС Ахмед Доган, така и представители на статуквото като дългогодишния министър на отбраната ген. Добри Джеров и Станко Тодоров, най-дългогодишния министър-председател по времето на социализма.
И по този начин едновременно отчете постигнатото за 45 години социализъм и се извини за страданията, причинени на загубилите на 9 септември 1944 г.

Седмото Велико народно събрание бе избрано на първите демократични избори след 1944 г. на 10 и 17 юни 1990 г. 200 депутати бяха избрани по пропорционална избирателна система, и 200 - по мажоритарна. „Велики депутати“ станаха 366 мъже и 34 жени, разпределени по партии така: БСП- 210, СДС - 145, ДПС - 23, БЗНС - 16, Отечествен съюз - 2, независими - 2, Отечествена партия - 1, Социалдемократическа партия - 1.

Първото заседание е открито от най-възрастния депутат, поетът Йосиф Петров (СДС), във Велико Търново в залата на Учредителното събрание. Председател на Великото народно събрание е Николай Тодоров (БСП) – академик, историк балканист с международна известност.

Едни от най-изтъкнатите български интелектуалци, учени, поети и писатели, известни актьори са „велики депутати“. Политически списъкът сигурно трябва да оглави д-р Желю Желев. Но безспорно най-големият интелектуалец сред членовете на 7-ото Велико събрание е поетът Валери Петров (БСП).
Списъкът на депутатите изобилства от известни творци: поетесата Леда Милева (БСП), режисьорът Анжел Вагенщайн (БСП), карикатуристът Борис Димовски (БСП), художникът Светлин Русев (БСП), писателят Георги Мишев (СДС), литературният критик Йордан Василев (СДС), музикантът Кирил Маричков (СДС), актьорите Тодор Колев (СДС), Петър Слабаков (СДС) и Васил Михайлов (БСП), музикантът, основател на празниците на изкуствата „Аполония“ Димо Димов (БСП), историкът Константин Косев (БСП), физикът Азаря Поликаров, публицистът Стефан Продев (БСП).

Общонационална известност с пламенните си речи, изпълнени с латински цитати, от трибуната на парламента придобиват изтъкнатите столични юристи Петър Корнажев (СДС), Илко Ескенази (СДС), Александър Джеров (СДС).
Но никой не може да се мери по красноречие с Човека-парламент – Гиньо Ганев (Отечествен съюз).

Освен изпитани кадри като Добри Джуров и Станко Тодоров, току-що преименувалата се на БСП комунистическа партия вади и нови лица като Андрей Луканов и Георги Пирински. Всеобщото съгласие за мирен преход изразява фигурата на митрополит Панкратий Старозагорски (избран като независим депутат).

От бурните разисквания в пленарната зала стават известни бъдещият генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова (БСП), бъдещите премиери Жан Виденов (БСП) и Иван Костов (СДС), бъдещият вицепрезидент Тодор Кавалджиев (БЗНС-Никола Петков), бъдещият вицепремиер Димитър Луджев (СДС), бъдещият министър Радослав Гайдарски (БСП), дългогодишните депутати Любен Корнезов и Янаки Стоилов (БСП).
Дълга следа в политиката оставят Елена Поптодорова (БСП), Александър Йорданов (СДС) – по-късно и двамата ще станат посланици, Стоян Ганев (СДС), Венцислав Димитров (СДС) – по-късно и двамата ще се окажат сред хората, „върнали“ цар Симеон Сакскобургготски в България.

Не на всички от ярките фигури от горещото политическо лято на 1990 г. съдбата отрежда дълга политическа кариера. Представителите на СДС Леа Коен, Елка Костадинова и Снежана Ботушарова скоро стават посланици и „изчезват“ от политическия небосклон. Д-р Петър Берон (СДС) се разочарова от политиката.

Бурните дебати по новата конституция раждат и първите трайни разделения в българската политика.

39 депутати не подкрепят новия основен закон, напускат ВНС, повечето от тях обявяват гладна стачка. Най-ярките им представители са Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев. Те настояват за разпускане на ВНС и стават изразители на радикалния курс в СДС.

След гласуването на конституцията ВНС продължава да работи като обикновено народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
А периодът между Седмото ВНС и следващите парламентарни избори е един от най-ожесточените в най-новата политическа история на България. Вътре в БСП „се бият“ консервативното и реформаторското крило, чийто неформални водачи са Александър Лилов и Андрей Луканов. Битка върви и в СДС – също между умерените, вървящи по пътя на „мирния преход“ и радикалите, настояващи за „незабавна смяна на системата“ и „нежна революция“.