Превръщаме се в юдите, предаващи младенеца

Коментар на Димитър Недков

На път сме да изгубим безвъзвратно последното поколение българчета, което все още има някакви останки от национално самосъзнание. Родените от тях деца и внучета, най-вероятно ще споменават инцидентно България на някой чуждоземен диалект, като бивша туристическа дистинация. Самите те - я наминат някой ден насам, я не...

Днес по площадите, кръстовищата и магистралите са излезли сетните млади българи, които генетично ги човърка отвътре съдбата на майка България... Но тяхната чиста до наивност, пърформанска представа за кардинална промяна на обесмислящата живота им задкулисна властова система е напът да прегори в августовските жеги на явно фаталната за България 2020-та...

Защото ги оставихме сами в представите им за един техен нов свят, без да ги предупредим за капаните на сегашния – отиващият си, претоварен от греховност наш стар свят... Превърнахме ги в инструмент на разчистването на нашите авгиеви обори – на уреждането на сметките между вечните главни герои преди падането на завесата в трагикомичната пиеса на преходната към нищото България...

Аз... Ти... Той... Ние с посивелите, орехавели коси... Всичките вкупом токсични подобия на лидерите, които сляпо и безропотно следвахме през целия си съзнателен живот – сме отровени от сълзотворния газ на сметкаджийството, нагаждачеството, угодничеството, блюдолизничеството и прочие съгрешения в концлагерите на собствените си души... Изобщо нямаме нужда от някакво себеподобно “отровно трио”, за да се огледаме в огледалото на собствената си съвест...

И сега, в този съдбоносен за Отечеството момент се превръщаме в Юдите, предаващи младенците си...

Колко от нас се отказаха публично от подхвърляните щедро от самодържеца, наляво и надясно в разгара на протестите “тридесетина сребърника”. Нима тези пари не са народна пара – трябва ли и ръка да целуваме...

Колко от нас разобличиха публично заливащата ни пропаганда на плъзналите из медиите членове на Синедреона, плашещи ни с нещо по-лошо от това, което самите сътвориха с тесногръдия си догматизъм... Възмутителна ефирна еманация на властта произтичаща от Самодържеца...

Нещо повече – безумието на лакеите от свитата вече открито призовава да “разпнем” младежите, които се осмелили да преградят кръстовищата и пътищата към подстъпите на тяхната власт... Нарушавали ритъма на битието ни – на нас мирно кротуващите си граждани... Колко подло – да насъскаме старците срещу децата...

Да убеждаваш, че изборът/изборите са законни само ако са регулярни, а всичко друго било държавен преврат – е шизофреничен отказ от реалността... Има ли поне един обществен обрат от два-три века насам в историята, който да се е случил с търпеливото дочакване на редовните избори – като започнем от печалната Генерална асамблея на трите съсловия на Луи ХVI и стигнем до събитията през онази късна източно-европейска есен на 89-та...

В цялата история българска няма по-самопровалила се власт от днешната – сбрала толкова омерзение, че повече няма накъде... И за съжаление, не става въпрос само за някаква си управляваща партия с явните и тайните ѝ коалиционни партньори... Рухна цялата политическа конструкция, едва крепена досега от един видимо безвъзратно остарял обществен договор...

За какво дочакване на редовни избори иде реч в подобна ситуация...

•••••••••••••••

Ние не искаме управляващи, а искаме водачи, за да можем с гордост да казваме, че сме българи! – формулира сентенцията на поколенческия бунт младеж, който откровенно разказа на площада, защо е напуснал България...

Но откъде ги чакате тия водачи, ако не измежду самите вас – ако смеем да попитаме... С всичките му рискове на младенческия наивинитет, що не се огледате първо помежду си...

Либерализмът е в историческа пауза – по думите на един спотайващ се зад дуварите си почетен либерален деятел и архитект на нашето време...

Одяснялата левица и олевялата десница са се прегърнали на най-високо европарламентарно ниво... Самоизяждащите се партийни елити ви отвратиха от това странно, превърнато в професия служение – политиката.

Дълбоко спотаена, загрижена за еразъмската донорска програма и чуждоземните грантове академична общност явно напълно я устройва пандемичната спекулативност, довела до това да живеете в страната на отворените дискотеки и затворените университети...

А всичко навремето, когато още не сте били родени, започна от една потайна сбирка по късни доби, в една университетска аула на набралите смелост да възстанат срещу същата като днешната система умове...

Нима очаквате, че е достатъчен вдигнатият свит юмрук на окования от законотворците в златната си клетка президент. Освен едно “venceremos” или “no pasaran” тази символика, нищо друго не би означавала в очевадната ни конституционална бутафорност...

Освен ако този на вид и професия поне смел човек, в който повярваха близо два милиона българи не хвърли час по-скоро в блатото безплодните си правомощия и не се присъедини към вас по дънки и тениска – стига да му стиска...

Най-малкото “Таймс-а”; “Ройтерс-а”; “Би Би Си-то” и прочие световни глашатаи биха били по-сериозно тъпана, че на българите този път - търпилото им се е изчерпало... Вземи си прашката Давиде и се изправи срещу Голиата - така се влиза в историята...

Единствено саможертва от такъв институционален ранг би оправдала вашите надежди да построите наново вашата България...

Иначе – тръгвайте обратно по широкия свят и простете, че пак стана като оная описана в “Записките по...” на Захария работа – двадесет и пет хиляди на тефтер бяхме, а само двеста и петдесет излязоха..