Бойко Борисов вече тежи като воденичен камък и на ГЕРБ

От електорална гледна точка, ГЕРБ са единствената партия, която има интерес от предсрочни избори, без да броим ДПС, които са с твърд електорат и винаги са готови. БСП са във вътрешна кампания, малкото протестиращи са в насипно състояние. Христо Иванов е единственият, който прави последователна и добра кампания в момента, но през март ще вземе много повече, отколкото в началото на ноември. Слави Трифонов няма структури, нито идея какво да прави, но и той ще се организира до март.

Мисля, че много дълбоко грешат онези, които смятат, че социологията лъже - Трифонов ще вземе солидни проценти и може да играе основна роля в сформирането на следващото управление. Въпреки двадесетгодишния възход на Бойко Борисов, някои хора продължават да живеят в измисления си свят и пожелателно мислене. Няма готино и мълчаливо мнозинство от българи, което не е представено и чака своя свестен лидер. По-голямата част от избирателите са прости като Борисов и Слави Трифонов. Затова и доминират в политиката и медиите през последните 20 години. Концертите на Слави в Лондон са пълни с народ, а българите в чужбина от десет години гласуват предимно за Борисов. Това не е обида, а констатация. Положението е антропологична катастрофа, каквато винаги е преобладавала по тези земи. Дори Волтер го е забелязал.

ГЕРБ държи цялата администрация и почти цялото местно самоуправление. На този етап е илюзия, че ще изчезне изведнъж при положение, че не остане заложник на Борисов. НДСВ се разпадаше в продължение на два мандата, въпреки дискредитацията на неговия лидер Симеон II, който обаче запази стилистично образа си без да се разпада. Съвсем друга ще бъде ситуацията след осем месеца за ГЕРБ, ако Борисов остане начело с неговите чекмеджета с пари, записи, подкупи и всичко, което знаем и не знаем за него. И което грижливо ще бъде разкривано на час по лъжичка, както става в момента, до пълно отвращение. Тогава наистина предстои тотален разпад, масово преориентиране на местната власт и администрацията към новата вълна, която дотогава ще се е оформила, независимо с кого, но не и с Борисов начело и ГЕРБ като лидираща партия. С всичко това искам да кажа следното:

Борисов повлича своите към дъното.

Онези, които го държаха на върха толкова години. В своя патологичен нарцисизъм и физически страх (в буквалния смисъл) той рискува цялата си партия, която след осем месеца ще е мръсна дума за мнозинството от българите. През 1996-97 г. БСП вървеше по този ръб, но много разумно се оттърва от Виденов, благодарение на няколко партийни предатели и оцеля. Дори влезе във властта през задния вход с царя (Костадин Паскалев бе негов министър, а Бриго Аспарухов лансира Бойко Борисов за главен секретар на МВР), а четири години по-късно и официално. Това изглеждаше невъзможно през зимата на 1997 г. БСП докара страната за втори път до фалит в рамките на седем години, но не изчезна, а след четиригодишна пауза влезе във властта и остана в нея (тайно и явно) за осем години.

Днес Борисов залага цялата си партия в невъзможна игра на покер. Прилича на комарджия, на когото цяла вечер му е вървяло, но след полунощ нещата са се обърнали и пропилява всичко в малките часове.

Няма да стане от масата, докато не го бият или изгонят.

Неговият страх се изчерпва с едно - да не бъде арестуван или убит. Няма гаранции нито за едното, нито за другото. Борисов се превърна в идеална мишена, защото се заплете в противоречиви интереси и фокусира върху себе си сериозни разочарования, които ще се разрешат с неговото отстраняване. Независимо дали по криминален или легален път. Точно както се разрешиха с отстраняването на Живков преди 30 години. Между политическия край на Борисов и неговия началник има съществена разлика. Живков беше диктатор, пометен от епохата и от глобални промени. Борисов си отива защото се изхаби, затъна в криминални афери, създаде си опасни врагове, които си мисли, че....(да не го цитирам) и стана непотребен, а не заради безлични геополитически катаклизми. Играчите, които издигнаха и крепят Борисов, са живи, здрави и активни. Той знае твърде много, а и твърде много си повярва. Никой от тях не може да си позволи да го остави да живее като обикновен пенсионер. Има и доста хора, които биха си отмъстили, колкото и да не е професионално.

Другият голям проблем пред Борисов е, че е най-удобната политическа жертва, която криминализираното съзнание на българския политически елит трябва да даде, за да продължи да я кара постарому. Май България остана единствената страна, в която няма осъден висши политик. Ако бях на мястото на Кьовеши, бих го подхванал първо него, заедно с Гешев, защото са много лесни мишени, които тези дни остават без политическо покровителство. Бих показал енергичността и смисъла на новосъздадената европейска и безсмислена структура на главен европейски прокурор.

Борисов тежи на всички, а най-вече на своите, колкото цялото Политбюро тежеше на БКП през ноември 1989 г.

Бутафорните ексцесии на насилие и грозни сцени от партийната конференция на ГЕРБ са белези на този заник, гарниран от спихнатата харизма на Борисов и безпомощната му реч. Напомниха ми сблъсъците в градинката на "Кристал" през есента на 1989 г., екофорумните активисти и бутафорния антукомунизъм на карикатурната опозиция на карикатурния диктатор. Срещу тях малоумното ДС с неадекватните си и несъразмерни мерки. Да ме прощават онези, които са се изживявали като смели дисиденти тогава, и другите, които са си мислели, че пазят държавността, защитавайки престъпници.

Борисов е заложник на Пеевски и Доган и затова му е трудно да си тръгне.

Ако в ГЕРБ имат малко чувство за самосъхранение, ще му помогнат да го направи и ще отидат на предсрочни избори с високата амбиция да бъдат една от двете първи партии, което ще ги остави в играта. След осем месеца това съвсем няма да изглежда толкова вероятно, а Слави Трифонов ще определя дневния ред в политиката. Днешното дъно ще ни се види плитчина. Бойко Борисов трябва веднага да бъде унищожен политически, за да живее ГЕРБ. Дотам се докараха онези, които довчера ни разправяха, че без него България била загубена.