В каква България искат да живеят студентите - пред ФАКТИ разказват самите те

Някога 8. декември беше ден за паста и вино в ресторант, а след това обикаляне на баровете до ранни зори. Впрочем тогава повечето обикновени петъци, а понякога и вторници минаваха в подобен сюжет. В сегашните пандемични условия обаче подобно свободно реене не е възможно.

С оглед на обтегнатата политическа, икономическа и социална обстановка в страната и света, от ФАКТИ решихме да се обърнем към студентите в деня на празника им и да ги попитаме в каква България искат да живеят, дали след завършването на образованието си ще останат в родината си, ще празнуват ли и как тази година.

Сава Недев е студент в четвърти курс в специалност „Скандинавистика“ на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. На въпроса дали иска да живее в България и да се развива тук, неговият отговор е: „Не особено, поне докато съм млад искам да обиколя света и да живея в различни държави. Бих се връщал, но не си представям целият ми живот от-до да бъде прекаран тук“. Сава иска да живее в България, която е „по-организирана, прозрачна, възприемчива, иновативна и с управници, на които им пука поне една идея повече за хората“. Днес той няма да празнува студентския празник.

Кристина Димова е студентка по „Журналистика“. Тя е в трети курс и също следва в СУ. Тя иска да живее в „разумна и прагматична България“. „Може би това не е очакван отговор от млад човек, особено студент, но държавата ни наистина има нужда от прагматика, която да не стига само дотам да разпределиш заплатата си перфектно спрямо базисните си нужди. От възможността ми да пътувам извън България, знам, че всяка държава има инфраструктурни проблеми, бори се за "по-зелени" политики, затова и знам, че тази част от облика на родината ми не е толкова ключова. Само разумът обаче може да ни помогне и в обикновения ден тук, и в кризисната ситуация“, каза още тя.

Кристина е категорична, че иска да живее в България. „Това е причината да запиша и в български университет“, допълва студентката. Относно дали България ще бъде мястото, на което тя ще се развива, Кристина отговори: „През по-голямата част от живота си, със сигурност да. Аз обаче съм привърженик на идеята човек да отиде и да учи/работи поне за определен период от време в друга страна и да приложи тук най-добрите методи, на които се е научил в този процес. Затова не мога да кажа, че през целия си професионален ще се развивам тук“.

Кристина иска да живее така, че да не я е страх в близкото бъдеще да създаде семейство. „Защото сега заобикалящата среда би превърнала появата на нов живот в категоричен стрес както за детето, така и за родителите“, каза тя.

Тази година студентката по „Журналистика“ няма да празнува празника. „Разумът е единственото нещо, което ме спира да го направя. Всъщност тази ситуация изправи много от близките ми приятели, студенти като мен, пред икономически затруднения и в момента всички работим и учим едновременно. Затова аз и приятелят ми, който също е студент, ще си кажем наздраве за празника в домашни условия. Когато всичко това приключи, ще имаме възможност отново да се съберем с колегите и да сме нормални студенти, които искат просто да са млади и да се забавляват“, смята Кристина.

Севина Димитрова е следва „Славянска филология“ в Софийския университет и в е пети курс. Тя никога не е празнувала 8. декември, тази година няма да е изключение. „Искам да живея в некорумпирана България с по-добро здравеопазване. България, която не третира гражданите си като престъпници, когато си търсят правата“, каза тя. „Искам да остана тук, искам да живея добре, да работя “по професия”. Да взимам някаква нормална заплата, но ако може да не съм касиерка в супермаркет“, допълни студентката. „Не знам колко ще се развивам, по-скоро ще оцелявам“, смята още тя.

Емилия Илиева е част от магистърската програма „Рекламен мениджмънт и визуален брандинг“ на НБУ. „Със сигурност искам да остана тук. Въпреки че с приятеля ми изкарах един семестър по „Еразъм“ в Полша и често се шегуваме, че може би е време да се върнем, реално смятам, че моето място е тук. Обичам да мисля на този език и да живея сред хора, за които "да, ама не" е логичен израз. Устремът ми за пътувания и опознаване на света е жив и гладен, за съжаление в момента няма как го заситя“, каза тя.

„Иска ми се да живея в подредена България. Да се изкорени онова пренебрежение в "хубава работа, ама българска". Да е чисто, не само в градската среда, но и в политиката, в съзнанията на хората. Да сме по-единни и живеещи в симбиоза, а не всеки за себе си, пък каквото стане. Да има бъдеще и надежда, колкото и да звучи като клише. Знам, че има млади хора, които искат да останат тук. Познавам мнозина. Искам да живея в България, която не ги отказва от тези им мечти“, каза още тя.

„Искам да живея спокойно. Битът ми да е не изтъкан от мисли за сметки и да се налага да съм финансов акробат, за да правя чудеса в закрепването на личния бюджет. Да мога спокойно да отделям средства за култура и да се развивам, каквото и да означава за другите това“, допълни студентката. „Днес е последният ми 8. декември като студент и по стечение на обстоятелствата последният ми ден от 14-дневната карантина. За съжаление, ще ми се размине празнуването, ама както казват хората "да сме живи и здрави", празници ще има“, каза Емилия.

Моника Венева е студент в магистърска програма „Превод“ на Софийския университет. „Да, искам да живея в България. Искам България, в която има нормални европейски заплати, в която квалифицирания труд не е най-ниско платен и в която не е нужно поради основано недоверие към управляващите хората да търсят конспирации във всичко“, смята тя. Моника тази година няма да празнува. „Няма да празнувам 8 декември, защото няма смисъл сега в локдауна“, каза студентката.

Аня Ганева е студентка по „Скандинавистика“ в СУ в четвърти курс. „Искам да остана в България, да се развивам и да живея тук. За мен тук има достатъчно възможности за всеки, който има желание да се постарае. Никой не ни спира да учим и работим това, което искаме, но само ако положим достатъчно много усилия. Много обичам да пътувам, но на екскурзия или по програма за кратко, така ми се иска да обиколя много държави, но не и да се местя в някоя от тях са живея или работя. Искам да развивам потенциала си тук, да изградя своето бъдеще в родината, а не да "бягам към Терминал 2", без първо поне да опитам тук“, смята тя.

„Искам България да бъде по-необременена от кражби, корупция, своеволия и от грешките на миналото и настоящето, искам нашето поколение да се бори за по-добрия ни живот и наистина да покаже потенциала на България пред Европа и света. Защото тук има предостатъчно интелигентни и амбициозни млади хора, които, ако им се даде шанс, могат да постигнат само най-доброто“, каза още тя.

Студентката има намерения да празнува студентския празник тази вечер. Ще го направи онлайн във видеоразговор.

Ралица Стайкова е студент по право в трети курс, в Юридическия факултет на СУ. "Искам да живея в една страна, в която поне едно нещо работи като хората. Страна, в която законодателната система се поддържа, уважава и зачита, където работят съвестни кадри, защитаващи закона и правата на хората. Искам да живея в държава, в която образованието е на ниво. Като основоподдържаща система за всяко едно развитие, образованието се нуждае от невероятно количество качествени реформи. От него започват всички във всички сфери на обществото. Развитието е като една къща - без здрави основи всичко рухва. Като студент по право всеки ден ставам свидетел на невероятни абсурди в професионален план", каза Ралица.

"Бих останала да живея в България, защото никоя държава не може да замести родното ми място, но без промяна не виждам светло бъдеще. Надявам се тези промени все пак да се състоят. За нас е късно, ние вече навлизаме в кариерното си развитие, но наистина бих искала някой ден децата ми да получат по-добър старт", допълни тя.

Габриела Крумова е студент в магистърска програма "Счетоводство и контрол" в УНСС и тази година няма да празнува Студентския празник. "Искам да остана в България, искам да работя тук, да се развивам, да градя кариера, а и семейство", каза тя. "В каква България искам да живея не мога да кажа точно, но за мен е важно да бъде ценен честният труд и да бъде подходящо възнаграден. Страната да бъдем управлявана от образовани и адекватни хора, да се взимат логични и разумни решения, и най-вече да се мисли за хората - в момента забелязваме тенденция да е точно обратното", смята тя.

"Относно това как искам да живея - спокойно. Искам да мога да оглеждам децата си в държава, която може да им подсигури образование. Искам родителите да се грижат за възпитанието на децата си. Искам да мога да разчитам на здравеопазването, че ще вижда мен и близките ми като хора, на които трябва да помогне, а не същества, чиито пари трябва да бъдат взети на всяка цена. Не съм алчна, но бих искала да живея без да ми се налага да тегля кредити, да мисля от какво да спестявам и кое трябва да бъде закупено на всяка цена", каза още тя.