Шпионски игри в чужда полза

За пореден път през последната година българските власти обявяват за персона нон грата руски дипломат по обвинение в шпионаж без конкретни доказателства.

Новото този път е в ранга - военния аташе на Русия, което е ясен сигнал за целева конфронтация от българска страна. Не е необходимо голямо въображение, за да разбереш, че това е поредното навеждане пред Големия брат в навечерието на смяната на караула в Белия дом.

За това подсказват и изключително обидните „поздравителни адреси” по повод изгонването на руския дипломат (в стил колониално управление) от посолствата на САЩ и Великобритания, които подчертават, че „София защитавала своя суверенитет”!?

Ама за какъв суверенитет иде реч, щом чужди посолства дават оценки и потупват по рамото българските управници, месейки се във вътрешните ни дела. Но това не е новина – дълга редица западни посланици от 1989 г. насам осъществяват подобна недипломатична намеса, одобряват или не българските управляващи спрямо изгодата на техните си държави, лобират и притискат страната ни за икономически, инфраструктурни и енергийни сделки.

Преди година в знак на добра воля посланик Херо Мустафа патетично обеща да ни помогне с ширещата се корупция и да предостави списък на тези лоши хора. Та напънаха се Скалистите планини и родиха мишка: посочен бе съдията Андон Миталов и семейството му (!?).

Но разследващите компетентни български органи кой знае защо не намериха никакви доказателства за неговата корумпираност. Така темата „Миталов” оттече в небитието, но на дневен ред дойдоха други скандали, свързани не с кой да е, а със самия Бойко Борисов.

Само че оредяващите български евро-атлантически фенове така и не дочакаха реакция от партньорските посолства (винаги много загрижени за върховенството на закона и демокрацията у нас) за скандалните записи и снимки, касаещи Борисов. А там имаше много поводи за реакция - нецензурни изрази към евролидерите и председателката на българския парламент, заплахи към бизнесмени и опозиционни политици, пачки с милиони евро и оръжие върху премиерското нощно шкафче.

След гузното мълчание на тези посолства, логично бе и държавното обвинение да не намери нищо престъпно в записите или снимките, които изтърбушиха авторитета на Борисов като национален лидер и на България като демократична държава.

Но какво да се чудим - всеизвестна е практиката на американската политика да не се закачат „нашите кучи синове”, а виж гоненето на руски дипломати – това трябва да се поощрява. А че този пореден русофобски акт на правителството ще рефлектира върху не толкова розовите българо-руски отношения – това си е наша грижа и отчетена работа за западните посланици.

Заради недалновидни управници с преклонени главици България отново е на път да навреди на своя национален и икономически интерес във времена на изключително тежка криза. И този път няма да мине номерът на Банкянската дипломация, която обещава всичко на всеки и лавира между великите сили.

Днес е време за държавнически решения, а не за хитруване на дребно. Гоненето на руски дипломати, за пореден път е всичко друго, но не и национално отговорно действие. Доказва го политиката на онези лидери, които търсят път за партньорство с Москва.

Примерите са много: и Германия, и Унгария членуват в НАТО и ЕС, но немците продължават изграждането на „Северен поток-2”, а унгарците строят АЕЦ с руски реактори и купуват ваксината „Спутник V”.

Въпреки натиска и заплахите турският президент Ердоган и сръбският Вучич отстояват военното и икономическо сътрудничество с Русия. „Турски поток” е изграден, а до края на годината газ ще може да тръгне и по сръбската отсечка на „Балкански поток”. Примерите са много, но не са в наша полза.

В днешния трансформиращ се многополюсен свят България все още е суверенна държава и е крайно време да изберем политици и държавници, които да ни управляват в полза на българската държава и народ, а не да слугуват на чужди интереси.

Автор: Проф. Светлана Шаренкова

Източник: "Епицентър"