Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 11)

След известно прекъсване, тъй като последните месеци предполагаха активни протестни действия (а не прекалено много приказки), включително и на нашите сънародници в чужбина, от ФАКТИ подновяваме своята инициатива да Ви предлага разговори с българи, живеещи в чужбина. През изминалата 2020 г. голяма част от тях бяха изключително активни в протестите срещу компрометираното българско правителство и главния прокурор Иван Гешев. Убедени сме, че тяхната активност ще продължи и през 2021 г.

Днес медията ни ще Ви срещне с един от тях - Константин Лозев от организацията ''Брюксел за България'', родила се в началото на лятото, когато започнаха и масовите протести в България.

Константин е 41-годишен експерт в областта на данъчното облагане, магистър по финанси и банково дело, който от над десетилетие живее в столицата на Белгия и повечето европейски институции - Брюксел.

- Г-н Лозев, кога напуснахте България и каква бе причината за това ви действие?

- Напуснах България за постоянно през май 2007 г. Преди това работех в Министерство на финансите от 2002 г., когато се дипломирах, и се занимавах с европейска интеграция в областта на данъците. Свършихме доста работа по въвеждане на директивите в областта на данъчното облагане, приравняване на законодателство и т.н. В един момент мисията ми свърши и реших, че трябва да отида някъде да се развивам. Аз тогава бях все още на 27-28 години. Имах предложение от една консултантска компания в България, и то доста добро, направо си беше със западна заплата. Другото предложение беше от Международното бюро за фискална документация. Това е организация, основана през 1938 г., която е създадена от професори по данъчно право и е първият или вторият най-голям издател и анализатор на данъчни въпроси. Бях им кореспондент няколко години, а след това те ме поканиха и отидох в Нидерландия, защото след присъединяването на България и Румъния към ЕС трябваше да увеличат обсега на разработките си и за България, и за Румъния. Бях 3 години в Нидерландия. Като цяло с данъци се занимавам от първия си работен ден досега. Вече съм на 41 г.

- Разбирам. Както добре знаете, през лятото в България имаше големи протести. По каква причина според Вас те не успяха да постигнат целите си?

- Първо трябва да помислим дали наистина не успяха да постигнат целите си. Формалната цел беше изхвърляне на Бойко Борисов и Иван Гешев. Когато обаче срещу себе си имаш човек, който е нагъл и няма в себе си капчица срам, ти колкото и да му казваш, че не го искаш в къщата си, той ще си остане в къщата ти. Това, че той остава в къщата ти, при положение, че го гониш от там, защото, да кажем, е нисковъзпитан, не знам дали това е такова огромно постижение за този нахален гост.

Аз не виждам протестите като едните от едната страна, а другите от другата страна. Виждам протестите на първо място като осъзнаване на хората за това какво искат да стане в България и осъзнаване на хората, че има огромно количество българи, които искат нещата да стават по един цивилизован и нормален начин. А не по този мутренски начин от 90-те години. Аз съм 1979 г. година роден, първите 10 години на Прехода съм ги минал точно в тийнейджърските си години и са ми много ясни спомените от онова време.

Според мен не трябва да мислим за протестите като провалили се, защото най-важното нещо, което стана, е, че хората се събудиха и казаха: ''Ние искаме да живеем в друга държава, искаме да живеем в нормална европейска държава''.

Това нещо може би не се беше случвало от 1997 г. насам?

- Може би от 2013 г. по-скоро.

- Може би 2013 г., да, но там някак си беше фокусирано към Делян Пеевски. Помните, че нямаше някаква избистрена визия на хората, които протестираха, какво искат те. Сега много от хората, които бяха на протестите, имат реални искания за реална промяна.

И вероятно това е едно от нещата, заради които на практика не доведоха до промяна след 2013 г. Защото свалихме Орешарски и дойде отново Борисов. Целта беше да свалим Орешарски, а не да сложим нещата на изцяло нова основа. Сега не трябва да повтаряме същата грешка - просто да свалим Бойко Борисов. Трябва да сложим нещата на изцяло нова основа.

- В контекста на това, което казахте преди малко, създава ли се според Вас вече едно гражданско общество, на което не са необходими няколко години, за да реагира на безчинствата, които се случват? Създава ли се такова общество, което може да реагира мигновено?

- Ние на нашите протести често цитираме Кристиан Таков, Бог да го прости. Той беше казал, че България се събужда бавно, но ще се става. Беше го казал 2013 г., мисля. Явно доста бавничко сме започнали да ставаме. Аз не се наемам да давам диагноза на цялото общество, а и мисля, че това не ми е работата. Поне с хората, с които сме се запознали тук в Брюксел, при нас имаше много силна гражданска енергия и на практика това е, което ни вдъхновява. Именно тази гражданска енергия. Мога да говоря от свое име, но и от името на всички, които сме от ''Брюксел за България'', че това е част от нашата мисия. Ние не смятаме, че с изборите се изчерпва нашата дейност или нашите цели като хора, които искаме реална промяна. Нашата идея е, че независимо как стоят нещата в България, ние ще продължаваме със своята цел - да сме един вид будители и да се стремим към това гражданско общество, за което говорим.

- Още един аспект на протеста. Сред българските му организатори съществува едно схващане, че протестът е успял в това да покаже на европейските лидери какво представляват българските им колеги, персонално Борисов най-вече. Смятате ли, че това има някакво сериозно значение за Европа?

- Ако погледнете на нашата Фейсбук страница, ще видите, че ние влязохме в контакт с евродепутати. Дойдоха при нас първоначално двама евродепутати от ''Европейските зелени'' - Томас Вайц и Тери Райнтке, които говореха много силно. Нашата цел в Брюксел е малко по-различна, защото ние сме тук, където са европейските институции. Ние започнахме буквално 5 човека в средата на юли и първият ни пост бе достигнал до 59 човека, докато най-големите ни постове например са достигнали до 50-60 хиляди човека. Това, което казвахме още в самото начало, на първите ни събирания, беше именно да покажем на хората на Запад и в Европа, че нещата в България не са така, както изглеждат - излъскани, когато Борисов отиде в Европейския съвет и когато има някоя преводачка, която да превежда на английски неговите остроумия. Та, още в началото нашата цел беше да разръчкаме авгиевите обори.

Сложихме като първа цел да се свържем с европейските депутати от ''Зелените'', защото те са най-протестърски настроени, най-отзивчиви и най-близки до гражданската енергия. Те са по-неформални. Направи ми впечатление, че Томас Вайц и Евелин Хойтебрук публикуваха обръщение във Фейсбук в подкрепа на протестите. Това беше още през юли или август, ако не се лъжа. Те успяха да дойдат при нас за 6-ти септември, Денят на Съединението на България. Казаха много интересни неща. Започне ли един евродепутат да говори, а в момента европейските ''Зелени'' са доста влиятелни, нещата няма да останат заметени под килима. Най-малкото пък, когато започнат да говорят евродепутати на ''Зелените''.

След това дойде и Даниел Фройнд, а той, мисля, че и в България беше. Срещахме се и с Рамона Стругариу. Писали сме писма, ходихме в централата на ЕНП - два или три пъти, пращахме писма на всички евродепутати от ЕНП с нещата, които излязоха за Борисов, Гешев и т.н. Осведомили сме ги 1:1. Включително изпратихме и благодарствено писмо към полските евродепутати от ЕНП, които гласуваха за резолюцията. Отидохме и при АЛДЕ, които са европейските либерали. Мисля, че там имахме много силно влияние. Знаете, че ДПС са от АЛДЕ. Ако погледнете гласуването на резолюцията в Европейския парламент, ще видите, че на практика АЛДЕ бламираха ДПС, защото в резолюцията са споменати и Доган, и Пеевски, а АЛДЕ гласуваха почти единодушно в подкрепа на резолюцията.

Дори и малко да сме помогнали да се събудят евродепутатите от АЛДЕ - за това колко либерални са ДПС като партия и дали либералността им не се ограничава в това да имаме колкото се може повече олигархия в България, това е успех. Показахме нещата от Росенец, показахме разследванията на Антикорупционния фонд за ТЕЦ-а на Доган. Всички тези неща сме ги изпращали на АЛДЕ. Друго, което може би помогна за това бламиране от страна на АЛДЕ на ДПС, беше фактът, че Рамона Стругариу е от АЛДЕ, както и Софи инт Велд. Тя говори в Групата по човешки права. Софи инт Велд в момента е председател на Мониторинговата група, която продължава да задава въпроси на Гешев и правителството по отношение на съдебната реформа. Миналата седмица една от новините беше, че пак е имало заседание на точно тази Мониторингова група и те пак не бяха отишли. А заместниците им явно пак са говорили глупости, защото ще ги викат на трети поправителен.

Ние от ''Брюксел за България'' виждахме нашата мисия в това не само да организираме протести всяка неделя, а и активно да се свързваме с политически групи от Европейския парламент и да ги осведомяваме за нещата такива, каквито са. Спрямо разследванията на разследващите журналисти в България. Ако трябва да обобщя, може би най-големият успех на резолюцията беше именно това бламиране на ДПС от страна на АЛДЕ.

- Вие сам споменахте разследванията. ''Биволъ'' има доста в посока кражба на пари от европейски фондове. Не е ли голям недостатък на Европейския съюз, в частност на Европейската комисия, че средствата, които идват от там в България са на практика безконтролни и по този начин се ощетяват всички европейски данъкоплатци?

- Тази заявка, че средства се дават безконтролно, не е вярна. Съществува ОЛАФ. А и всяка от генералните дирекции на Комисията, когато подадеш сигнал, стига до човека, който дава парите. Аз не мога да кажа кое къде е отишло и къде как е отишло, но това, което мога да кажа е, че ние имахме една акция със гражданско сдружение ''БОЕЦ''. Внесохме сигнал в Комисията за машините, които бяха отишли на разкопките за Турски поток, че са били по някаква европейска програма, а въобще в тази програма няма нищо заложено тези машини да се ползват за копаене на Турски поток. От ''БОЕЦ'' наскоро казаха, че са им отговорили, че започва разследване по този сигнал. Тоест, това, което бих казал на хората в България, е да подават сигнали - както към Европейската комисия, така и към ОЛАФ. Също и в бъдеще, почти настояще, към структурата на Лаура Кьовеши. До голяма степен очакванията, които има в България, за това европейските пари да не изтичат в джобовете на олигарсите, би трябвало да бъдат посрещнати именно от тази нова структура EPPO, на Лаура Кьовеши. ОЛАФ не са разследващ орган, не могат да извършват следствени действия. Щом се е създала тази структура на Кьовеши е имало нужда да се създаде. Моите очаквания са, че веднъж заработи ли както трябва тази структура, хората ще имат още едно място, до което да пишат и да дават сигнали.

Другото, което го има при тази нова структура, е, че до голяма степен тя може да се самосезира. Това също е нещо положително от гледна точка на това, че се доближава до това как стават разследванията на национално ниво в държавите. А не някой от Брюксел да си вземе билет и да отиде за 5 дни да направи одит и да се върне.
Ако наистина искаме да влезем навътре може би трябва да помислим, че нашата мафия стана хитра, стана умна, защото започна да играе с правителството и със сигурност ползват достатъчно квалифицирана юридическа помощ, за да могат да намират начини да прибират парите без да бъдат формално укорими от гледна точка на престъпления.

Има и нещо друго. Когато държавата улесни някой бизнес и не го постави в равни условия с друг бизнес, което е широко разпространено в България, във всеки такъв случай съществуват съмнения за държавна помощ и може би по това има още накъде да се работи, има откъде да излизат още сигнали. Тоест, не само по отношение на криминалните елементи - от гледна точка на Европейската прокуратура, но и от гледна точка на забраната за държавни помощи.

- Вие и в началото на 2021 г. продължавате със сбирките. Какви са целите Ви през новата година?

- Сбирките ни в момента са ограничени до 4 човека, това е максималният брой хора в Белгия, които могат да се събират. Ако не се лъжа през декември беше последният път, когато ни дадоха разрешение да се съберем (б.р. повече хора). След това вече не ни даваха разрешение за събиране, защото се влошиха много нещата с коронавируса. В момента се събираме ад хок, само няколко човека, които сме организаторите.

Нещата ги казвахме в едно десетминутно видео, което направихме на 3-ти януари от Grand-Place в Брюксел. В него казахме, че може би ще си насочим фокуса върху това да помогнем на хората да се ориентират за изборите. Ние сме не политическа организация и никога няма да агитираме за някоя определена партия. Получавали сме въпроси: ''Вие за кого сте''. Нашият отговор е, че ние може да си имаме политически предпочитания, но нашата цел не е да тикаме някоя партия към парламента. Нашата цел е да показваме нещата такива, каквито са, и да подпомагаме хората да мислят, защото може би най-важното нещо в демокрацията е хората да мислят. Бях написал в един Фейсбук пост преди няколко дни, а то е така и според другите хора от ''Брюксел за България'', че популизмът се води хероинът на демокрацията. Разгръщайки тази аналогия, популизмът почти винаги побеждава, той е най-сладкото нещо, той е най-лесното средство, когато хората са недоволни. Хитлер изгражда цялата си партия и нацизма на базата на недоволството на германците. Много лесно е, когато хората са недоволни да им дадеш от хероина на демокрацията, какъвто е популизмът. Наша цел е хората в България, когато гласуват, да не са надрусани с този хероин.

- Активността Ви, персонално, освен от любов към България, и с цел завръщане в Родината ли е?

- Ако трябва да бъда честен - не. Моят живот е вече 14 години в чужбина. Дори бих казал, че личното ми мнение не е младите да си стоят в България, а България да стане толкова привлекателна за други хора в Европа, че те да искат да идват в България. Не да бъде ''ние българите в България'' или например ''унгарците в Унгария'', а България да стане притегателна сила не само за българите, които са в чужбина, но и за хората, които са из целия Европейски съюз. Това не го казвам като някакъв тип агитация. А имам и реален пример. Когато живеехме в Нидерландия нашият хазяин, който беше нидерландец, отиде да развива бизнес в Литва. Такава България искам аз. Не да държим българските умни младежи в България, а да се интересуват нидерландските бизнесмени да правят бизнес в България свободно и модерно.

- По отношение на лустрацията, за която съм приятно изненадан, че много българи в чужбина се интересуват от нея. От ''Брюксел за България'' сред тях. Лустрацията е задължителното начало, ако има стремеж към реални промени у нас. Но понеже е доста закъсняла, тя няма да е достатъчна, защото възпроизвеждането на порочния модел, създаден от комунистическата Държавна сигурност, е факт. Те вече са се възпроизвели така, че лустрацията да не ги засегне напълно. Как според Вас може да бъде обезглавен, образно казано, този престъпен модел на контрол и управление на държавата?

- Ето този отговор искаме да получим от нашите политици. Ние, както казах, още в началото на годината анонсирахме това и вече има няколко партии, с които ще говорим в следващите месеци. В нашия анонс от 3 януари аз казах, че нашата цел е не само да зададем въпроса: ''Какво ще постигнете'', а и ''Как ще го постигнете''. Ще илюстрирам с пример. Да кажем, че си инвеститор. Когато човек дойде при теб с бизнес план ти не очакваш този бизнес план да покаже само какво ще направи този човек, който иска да стартира бизнес. Няма да му дадеш пари само за голи обещания, а ще го попиташ как ще постигне това. Според мен именно тук липсват нещата малко от гледна точка на истинската политика в България, от точно тази гледна точка на това, че хората не разглеждат гласуването като един вид инвестиция. Защото когато гласуваш ти даваш гласа си, но едновременно с това даваш и част от държавния бюджет на тези хора, за които гласуваш. Даваш им практически своите пари от данъци и те решават какво да направят с тези пари. Ти си инвеститор в бъдещето на България чрез тези, за които гласуваш. И в момента, в който те търсят одобрение за техния бизнес проект, образно казано, или партиен проект, ти трябва да ги питаш и как ще постигнат всичко това в тяхната програма, или техния бизнес план, ако продължим аналогията.

А иначе как наистина да се отървем... Съгласен съм с вас, че по-възрастните апаратчици вече не са между живите. Кой почина наскоро?

- Любен Гоцев.

- Да. Той се самолустрира един вид. Интересният въпрос наистина е как да се прекъсне това възпроизвеждане и честно казано аз лично нямам вълшебно хапче за това. За съжаление. Може би можем да помислим над този въпрос, дори да пробваме в някой от следващите ни лайфове да поговорим за това. Инстинктивно всяко такова решение би минало задължително през прозрачност. Преди всичко. За да могат хората да правят ясния избор, то трябва да знаят за кого гласуват. Затова трябва да има прозрачност. Това достатъчно ли е? Най-вероятно не. А как стават нещата на Запад? Измислили са ги. Стават с хора от разследващите органи и от съдебната система, които са неподкупни. Как са тръгнали да се оправят нещата в Италия? С такива прокурори като Фалконе и Борселино. В България трябва да дадем път на такива хора като Фалконе и Борселино. А това как може да стане? Просто трябва да дойде някой с топки.

- В тази посока щеше да е и следващият въпрос. А именно, че другата задължителна политика е провеждането на правосъдна реформа. Има ли какво да заимстваме от Белгия в този аспект?

- Честно казано не съм запознат с функционирането на белгийската правосъдна система. Тук няма такива скандали от ранга на шкафчета, които са пълни с милиони в евро. Това е непонятно за всеки западноевропеец. Ако трябва да търсим как трябва да стават нещата, според мен трябва да се обърнем към държави, които са подобни на нашата. Един от примерите е как Кьовеши е направила нещата в Румъния, когато е застанала начело. Кьовеши за мен е румънският вариант на Фалконе. Неслучайно тя в момента е начело на Европейската прокуратура.

- Президентът Румен Радев обяви 4-ти април като дата за парламентарните избори. Какво мислите относно това?

- Аз не се интересувам толкова от дати. За мен много по-важно е хората да гласуват с мисъл, а не първосигнално. От тази гледна точка искам да направя една вметка. Тези избори много ми приличат на изборите от 1990 г. Какво предначерта краха на България за първите 10 години и какво предначерта например успехът на Полша в първите 10 години? ''Брюксел за България'' имаме една графика, която показваме за втори път на нашите лайфове - как Полша тръгва с мисля 20% по-нисък БВП на глава от населението от България и за 10 години завършва с двойно по-голям БВП на глава от населението, сравнена с България. И каква е разликата на практика между България и Полша? Разликата са точно тези първи избори веднага след краха на диктатурата. Докато в Полша избират да скъсат с миналото и да вървят напред с модернизация и евроинтеграция още в началото, България избира партийния функционер Луканов на тези първи избори. И ако в момента хората си кажат: ''Е, нали Бойко Борисов, тук 10 години, ама аз съм си на тази държавна работа, сега ще ми я разбъркат'' или ''Тук тази фирмичка, с която печелим търгове, ако сменят ГЕРБ може фирмичката да фалира''... Всеки трябва да мисли, че тези избори, които предстоят, са даже може би по-важни от първите след 1989 г. Тогава сме направили грешка, защото повечето от българите са гласували за старите функционери. Много ми се иска този път да не направим същата грешка.

- Как коментирате отказа на управляващото мнозинство в България да въведе гласуване по пощата за българите в чужбина?

- Коментарът ми ще е Бай Ганьо прави избори. Ако прочетете това творение на Алеко Константинов ще видите, че нещата са си същите като тогава.

- Вие успявате ли да гласувате на всички български избори до момента?

- Да, разбира се. Дори, когато съм бил на почивка в Париж, също съм гласувал в българското посолство там.

- Ще завърша интервюто с Вас със следното питане, макар и Вие да споменахте, че няма да се ангажирате с това да давате превес на една или друга партия. И все пак, има ли политически субект в България, който да припознавате като алтернатива на сегашното и ДС минало и като такъв, който споделя идеите, за които говорите на Вашите лайфове?

- Да, няма да назовавам, защото достатъчно критики си имаме от тролове всяка седмица, за да каня още тролове. Това, което искам да кажа е, че нещата в България не винаги са така, както изглеждат. В много случаи, знаем от миналото, месията идва и после си отива без да е направил нищо. Лутаме се повече от 30 години в този процес - чакаме месията да дойде да ни оправи. Важното е наистина да създадем такъв вид демокрация, гражданско общество и съдебна система, че който и да дойде на изборите да не му минава и през ум да прави такива неща, каквито прави Борисов.

Според мен има много интересни процеси в България, които не са отсега, а от време оно. Винаги дясната идея е била възприемана като прогресивна и някак си винаги точно в дясното пространство са се намърдвали най-големите измекяри. Защото БСП и социалистите - за тях е ясно каква им целта, какви са им обвързаностите с Русия, че си имат наследство от комунистическата партия и т.н. Според мен истинското разочарование за тези 30 години е това, че десните партии родиха такива отрочета като Христо Бисеров, като Йордан Цонев, като агент Николай (б.р. Георги Марков, сега депутат от ГЕРБ), като Тома Биков, като Божидар Лукарски, като Александър Йорданов. Така че моята надежда и това, за което наистина трябва да внимават хората, които се обръщат вдясно, е да помнят, че голяма част от измекярите и гъзолизци на Бойко Борисов дойдоха точно от дясното. За мен е много важно хората, когато гласуват вдясно и когато правят партии вдясно, да имат минимална хигиена. Когато виждат, че някой е правил простотии, или когато имат съмнения, че прави простотии, да не слагат политическата вярност над чувството си за политическата хигиена.

А за да не пренебрегна хората вляво ще кажа, че аз лично се надявам някой ден БСП да се очисти от олигарсите и путинофилите, за да се превърне от мафиотско-путинофилска партия в модерна европейска социалдемократическа партия.