Кой донесе свободата на България на Трети март?!

Коментар на Златко Златев във "Фейсбук"
Честваме 3-ти Март и ми се иска да напиша няколко реда за тази дата и приноса на нашите деди да я има... Но поради неспиращите спорове за нея ми се иска да посоча първо няколко неоспорими факта „

1.Възстановена е българската държавност след повече от пет века !!!!

2.Това става след поредната Руско-Турска война, в която Руската империя дава колосални жертви и впоследствие полага и усилия за създаване на нова държава.

3.До този момент няма друга империя, която да воюва с друга и на завзетите територии да създава държава, а не просто да ги присъдени към себе си !

4.Това е възможната руска стратегия за излаз на топли морета, провалена от останалите Велики сили още на Берлинският конгрес, а и през последващото повече от столетие, та до наши дни... Нищо лично, всичко е геополитически интереси !

5.Санстефанският блян за обединението на всички българи в една държава, ще бележи следващият над половин век от историята на родината ни. Тя ще преживее пет войни, ще даде колосални жертви и ще постигне частични успехи. Други и толкова не можаха....

6.Ако продължаваме да я караме както я карахме през последните 30-ет години, всичко по горе написаното ще загуби смисъл и ще остане само като очерк от Световната история... Какво искам да кажа ли... ?

Времето да съхраним това, за което други и нашите деди дадоха най-святото си – живота си !... просто е на изтичане !!!

По - долу ще изложа кратки и малко известни факти за участието на нашите деди в Освобождението на Родината ни чрез Руско-Турската война от 1877-78 год. благодарение на изследването на Константин Косев и Стефан Дойнов, което цялото ще поставя в коментар под статията. Прочетете го, заслужава си....

Разузнаване
„Никога данните за турската армия — пише по-късно видният руски военен стратег ген.-лейтенант Н. Н. Обручев — не са били така щателно и подробно разработени, както през миналата война... При откриването на войната разположението на турците беше известно почти батальон по батальон... и във време на войната Полевият щаб получаваше такива важни разузнавателни материали като плановете на току-що издигнатите Одрински укрепления и на Чаталджанската позиция".

Няма никакво съмнение, че за големия руски успех допринасят и стотиците българскн патриоти. В световната военна история дотогава едва ли може да се посочи случай, когато в едно чуждо разузнаване без увещания и без материални облаги да са участвали толкова много доброволци.

В разузнавателната мрежа на Балканския боен театър намират място представители от групата на професионалните революционери от всички групи и прослойки на формиращата се буржоазия — търговци, занаятчии, селяни, интелигенти, както и представители на широките народни слоеве. Въодушевявани от мисълта, че по този начин приближават деня на българското освобождение, сами предлагат своите услуги на руското командване !!!...

Бойни отряди и милиционни стражи
От навечерието на руското дебаркиране през р. Дунав, когато се избира място на главния десант, та чак до демонстративните действия край Сан Стефано в края на войната много български патриоти с риск на живота си настъпват в авангарда на войските. Сред тях са такива изтъкнати революционери като Павел Бобеков, Петър Енчев, Атанас Узунов, Ради Иванов, Тодор Велков, Димо Хранов, Павел Икономов, Николай Цанков, Петър Събчев, Илия Вълчев, Нестор Марков, Георги Коспартов, Стефан Добрев, Петър Тодоров, Христо Векилов и много други.

Неоценима помощ на освободителите оказват и българските водачи по време на зимното преминаване на Балкана. В студ и непрестанни виелици Христо Иванов Исиксийски, Димитър Рачков, Новак Димитров и други смели балканджии успяват да преведат руските колони през най-непрестъпните планински пътища. Изненадани от неочакваната поява на неприятелските войски, на много места в земите на юг от Балкана турците напускат позициите си без бой. Така ден след ден, месец след месец българският народ допринася съществено за успеха на руското оръжие.

Откъслечните статистически сведения и запазените тук-там военни известия за снабдяването на горските чети и милиционните стражи, на водачите и преводачите в руската армия с необходимото оръжие дават сравнително добра представа за участието на българите във въоръжената борба. Макар и с приблизителна точност, може да се твърди, че с оръжие в ръка (без Опълчението) срещу чуждото иго се борят най-малко 35 000—40 000 души.

На практика те формират истинска въстаническа армия, която на много места сама се справя с нападенията на многобройните нередовни турски части. Като изключим Казанлъшката долина, където под крилото на Сюлеймановата армия хиляди башибозуци подхвърлят на кървав терор мирните християни, във всички други български области нередовните сили на противника са обуздани или напълно разгромени с организираните усилия на българския народ. А този факт с отличен атестат за неговите революционни възможности.

Икономическа и медицинска поддръжка на руската армия
За по-малко от два месеца БЧН събира сред своите членове и съмишленици около 870 000 франка, които чрез барон Д. Стюарт са предадени в касата на Дунавската армия. В запазения списък личат имената на десетки български патриоти: Иван Ст. Иванов, Мина Пашов, Георги Шопов, Стефан Берон, Иван Симеонов, Елисавета Хр. Пулиева, Николай Келифаров, Георги Атанасович, Никола Ценов, Димитър Греков и много други [12, с. 198].

Хиляди франкове жертва настоятелството и за прехвърлянето на български доброволци от Сърбия към центровете, в които се подготвят опълченските дружини. В това отношение БЧН изгражда конспиративни канали, по които за кратко време в някои румънски градове и в Кишинев биват прехвърлени над 2000 души.

Раздвижват се членовете и на Българското одеско настоятелство. Закупеното от тях оръжие е изпратено в Тулча, а известни парични суми и колети с най-различни храни и дрехи — в X. Пазарджик, Велико Търново и други български селища . С тяхна подкрепа към общото дело на емиграцията се приобщават и българите от десетките колонии в Южна Русия. Само селата от Бердянски уезд през януари 1877 г. събират и изпращат във военните складове 15 885 пуда пшеница, 11 400 пуда брашно и други продукти .

Интерес предизвиква и съобщението на руския консул в Русе В. Кожевников, който в писмо от 3 (15) януари 1877 г. уверява Генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.

Това обаче, което предприемат „признателните християни" по-късно, когато руските войски навлизат дълбоко в поробеното им отечество, надминава всички очаквания. Въпреки понесения тежък удар по време на Априлското въстание местното население се заема да помага на освободителите с една стегната самоорганизация, която буди възторг не само сред военните кореспонденти, но сред щабовете и интендантските служби на много военни части. Още в първия освободен град — Свищов, русите са посрещнати като истински братя. Нито един българин не остава равнодушен към всеобщия възторг.

Търговци, занаятчии, учители, свещеници, селяни, придошли от околните села, всички според възможностите си бързат да посрещнат „братушките”.
„Тази дума „братушка" бе от непозната народност — пише в своите спомени Добри Ганчев. — Русите я мислеха за българска, българите — за руска. Как се вмъкна тя в руско-българските отношения — загадъчно е ... Толкоз и разпространена дълго време бе тая дума, че името българин в руска уста не се чуваше"

Ала за всички, стъпили на българска земя, от войника до побелелия генерал, става ясно, че те ще бъдат сред родни братя. Ще воюват за свободата на един народ, който е готов за всякакви жертви за техния успех в начеващата война.

Готовността на народните маси да оказват разностранна икономическа помощ се разгаря с всеки изминал ден. Красноречив пример за това е Предният отряд на ген.-лейтенант И. В. Гурко, който, откъснат от армейските обози, в продължение на седмица получава безвъзмездно продоволствие. Съзнавайки голямата опасност, която крие отдалечаването на отряда от интендантските части и големите армейски складове, командването изпраща до Гурко тревожно писмо. За всеобща изненада отговорът от Търново прозвучава твърде оптимистично:

„Живея за сметка на града — отговаря генералът, — три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневен запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас за четири дни...” .