2012: Избори, избори...

Защо е този път, ако не води до храма? Това се питаше в една стара притча... Защо са тези избори, ако не предлагат решение? Може би това е въпросът, с който може да се обобщи 2012 г.

Гражданите на няколко велики нации – руснаци, французи и американци, бяха изправени пред съдбоносен избор през изминалите 12 месеца.

В началото на март

Владимир Путин се завърна отново в Кремъл за нов 6-годишен мандат като президент.

Той получи 64 % или 45 млн. гласа на първия тур на президентските избори. Основният му съперник - комунистът Генадий Зюганов остана далеч назад със 17 на сто от гласовете.

Трети се нареди олигархът Михаил Прохоров със 7,6 % подкрепа. След него идват националистът Владимир Жириновски и центристът Сергей Миронов, съответно с 6,2 и 3,6 на сто.

Путин обяви изборния си триумф в емоционална реч в Москва пред над 100 хиляди свои поддръжници и в компанията на политическото си протеже Дмитрий Медведев.

„Това бяха не просто избори за президент на Русия, това беше много важен тест за всички нас, за целия наш народ. Това беше тест за политическа зрялост, самостоятелност и независимост", подчерта Владимир Путин.

"Показахме, че на нас никой нищо не може да ни налага. Показахме, че нашите хора наистина могат да различат желанието за нещо ново, за обновление от политическите провокации, които си поставят само една цел – да сринат руската държавност и да узурпират властта. Руският народ показа, че такива варианти и сценарии не минават на наша земя. Не минават!", твърдо заяви Владимир Путин.

Заканата му застигна и руската пънк група Pussy Riot.

Владимир Путин всъщност искаше да демонстрира колко силна е властта му, но всеобщото неодобрение, последвало действията му, се обърна срещу самия него, коментира „Дойче веле“.

Президентът беше наредил да бъдат наказани пънкарките от "Pussy Riot" - заради нахлуването им в московската катедрала „Христос спасител“ в знак на протест срещу нагласеното преизбиране на Путин. Обвинението срещу тях: "хулиганство, подбудено от религиозна омраза".

Путин се опита да представи нещата в безобидна светлина, заявявайки, че не е очаквал да се стигне до прекалено строго наказание. Въпреки това обаче, трите момичета бяха осъдени на две години затвор. Надежда Толоконникова и Мария Альохина излежават присъдите си, а третата от бандата - Екатерина Самуцевич - през октомври беше пусната на свобода, като присъдата й беше заменена с условна.

През ноември пък американците бяха изправени пред избора

дали да дадат втори мандат на първия си цветнокож президент Барак Обама.

Изправен пред трудностите на възстановяващата се от кризата икономика на САЩ, дълговата криза в Европа и Китай, Обама успя да убеди сънародниците си, че той е правилният политик.

След оспорвана и напрегната предизборна кампания държавният глава успя да победи претендента на Републиканската партия Мит Ромни в редица решаващи щати като Охайо, Уисконсин, Айова, Пенсилвания и Ню Хемпшър - въпреки слабото икономическо възстановяване и високата безработица.

Трябва да се отбележи, че президентът на САЩ успя да стане първият президент на САЩ след Франклин Делано Рузвелт, който успя да бъде преизбран при безработица от 8%.

Барак Обама поема втория президентски мандат с тежката задача да преодолее годишния бюджетен дефицит от 1 трилион долара и да намали държавния дълг от 16 трилиона долара, да реформира скъпоструващите социални програми и да работи с Конгреса, в който се запазва съотношението на силите - мнозинство на републиканците в Камарата на представителите и мнозинство на демократите в Сената, коментира Ройтерс.

Преизбирайки го на президентския пост, американците де факто легитимираха реформите от първия му мандат, включително най-оспорваните.

И най-вече прословутата му здравна реформа, с която Обама иска за първи път в историята на САЩ да въведе здравно осигуряване за всички американци, припомня „Дойче веле“.

Същото важи и за регулирането на финансовите пазари.

През следващите четири Барак Обама дори може да помисли и за още една тежка задача - реформата на имиграционното законодателство.

Доколко това е изпълнимо е спорен въпрос след като се вземе в предвид, че през първите четири години на власт президентът на промяната е осъзнал докъде се простират възможностите му. Това осъзнаване ще е важно за втория мандат на Обама, прогнозира в. „Фигаро“,

Както Факти.бг първи прогнозира, французите

наказаха хиперактивния си президент Никола Саркози и заложиха на социалиста Франсоа Оланд.

Месеци след изборната победа той се оказва истински шампион - никой друг френски президент не е успявал да изгуби популярността си толкова бързо. Недоволството от управлението му расте, а обещаните реформи така и не се правят, коментира „Дойче веле“.

Методът на Оланд за „бавната ръка“ все повече прилича на оправдание за отлагане на реформите. Той не се спира пред никакви хитрини, само и само да печели време.

Така например модерният повик на Оланд за съкращения в държавния апарат трябвало да бъде предшестван от оценка на нуждите, която може да се проточи с месеци. А шумно рекламираните отсрочки в плащането на данъците, които трябва да се превърнат в стимул за нови инвестиции, се отлагат за 2014 година.

Същевременно безработицата гони рекордни стойности, износът се свива, а прогнозите за икономиката са повече от тревожни. Но това не пречи на Франсоа Оланд да уверява французите, че най-лошото от кризата било останало зад гърба им.

В същото време данъкът "разкош", одобрен неотдавна от социалистическото правителство, принуди Жерар Депардийо да се засели в съседна Белгия.

„Обичам Франция, но да ти вземат данък в размер на 75% от доходите е чудовищно", аргументира решението си 63-годишният актьор.

Въвеждането на данък „разкош“ беше едно от предизборните обещания на френския президент Франсоа Оланд. Правителството се надява така да попълни хазната с 10 млрд. евро, които ще отидат за погасяване на бюджетния дефицит. Данъкът е въведен като временна мярка - за 3 години, считано от 1 януари 2013 г.

В същото време

Арабската пролет даде ясни сигнали, че вместо демокрация прегръща исляма.

Египет прие оспорваната си нова конституция, с която основен източник на законодателството става ислямският закон - шериатът. САЩ и ЕС реагираха сдържано и призоваваха за придържане към пътя на демократизацията.

Това обаче не е нито ново, нито опасно, защото въпросният параграф е в сила още от 1971 година. Дори либералните мюсюлмански мислители се позовават на принципите на шериата, когато искат да помирят модерните демократични представи с исляма, припомня "Дойче веле".

В Сирия бушуващата гражданска война продължи да взема нови и нови жертви, а потокът от бежанци продължи на север към Турция. През последните месеци президентът Башар Асад изглежда непоклатим и дори се появиха спекулации, че той е договорил оставането си на власт до 2014 г., когато изтича мандата му.

За Израел Иран продължава да остава заплаха за мира в региона. В края на годината Тел Авив проведе операция срещу Хамас в Газа, за да спре обстрела с ракети срещу еврейски градове.

Разтърсван от предупреждението на маите за 21.12.2012 г. светът пристъпя към новата 2013 г.