Как български автори разбиха цензурата на една немска фондация - Марая Цветкова за ФАКТИ

Наскоро в България „гръмна“ поредният скандал с потъпкването на свободата на словото. Какво обаче е различното на долуописания случай? Ако сме свикнали да чуваме за цензура в една или друга проправителствена национална или регионална медия, то някак особено неприятно е да видим как една чуждестранна фондация, каквато в случая е „Конрад Аденауер“, налага цензура на млади и преди всичко свободни български автори.

Още преди седмици нашата медия Ви информира, че спомената фондация саботира излизането на бял свят на сборника „2020 отвътре и отвъд", но въпреки това съвсем скоро той бе издаден благодарение на непримиримите усилия на авторите.

За да поговорим относно създалия се казус, от ФАКТИ се свързахме с политолога Марая Цветкова, която, освен че е един от авторите на съдържание в сборника, е и стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“.

- Г-це Цветкова, да започнем от началото, за да дадем яснота на нашите читатели по казуса. Как се роди идеята за сборника?

- „2020 отвътре и отвъд“ беше замислен предимно от председателя на МДСБ Христина Димитрова и от журналиста Йоан Запрянов. Аз бях поканена на следващ етап. Идеята ми хареса, защото авторите са интересни личности и бяхме убедени, че ще се получат материали които ще накарат читателя да размишлява върху засегнатите теми. Важно е да отбележим, че в авторския колектив има хора с различни възгледи. Вътре са поместени както партийни членове, така и независими експерти, журналисти и стипендианти. В процеса на създаването на сборника си дадох сметка, че авторите сме подбрани на един единствен принцип - никой от нас не пречупва мнението си през призмата на комсомолското мислене. В този ред на мисли, смело заявявам, че разнообразието в авторския колектив е гарант за това, че сборникът не е агитационен материал за предизборна кампания. Мнозина от авторите не са членове на никакви партии. Ние стипендиантите също нямаме абсолютно никакви задължения да харесваме или не дадени партии. И предвид факта, че ДСБ е един от многото партньори на фондацията, от страна на стипендиантите нямаше никакъв конфликт на интереси. Проектът бе представен на фондация „Конрад Аденауер“ и той бе одобрен. Преговорите по проекта започнаха през есента, а в средата на декември 2020г. статиите бяха предадени. Оттам започна ходенето по мъките заради уклончивите отговори от страна на фондацията. С това си забавяне и липса на яснота - кои са неприемливите текстове, фондацията всъщност проточи нещата, за да се стигне до началото на предизборната кампания и да обясни, че няма право на такива публикации по време на кампания. Именно това бюрократично шикалкавене предизвика острата реакция на авторския колектив. В крайна сметка се радвам, че успяхме да издадем този сборник, който получи доста по-голям интерес, отколкото сме очаквали.

- Трябва ли да се изненадваме че Западна фондация, каквато е „Конрад Аденауер“, заема проправителствена позиция, бяга от реалността и с това на Вас ви наложи цензура?

- Естествено, че трябва да се изненадваме. Много често с насмешка ни питат “Ама вие какво очаквахте?“ Веднага отговарям “Очаквах немска точност“. Нещо повече, една от основните ценности на фондацията е свободата на словото, даже има и медийна програма за Югоизточна Европа, в която се изследват всички проблеми, свързани с медиите и в България. Фондацията много добре знае какво е състоянието на медиите и изобщо за проблемите, свързани със свободата на словото. Аз самата съм присъствала на множество събития по темата. В този ред на мисли, решението да се наложи цензура на млади хора бе погрешно. Още по-зле става положението и когато се прибави цензура на собствени стипендианти. За жалост, по времето на цялата сага ние, стипендиантите, не получихме никакво обяснение по казуса. Навярно някои ще кажат, че е неуместно да “скачам“ срещу моите хора. Държа да отбележа, че съм станала стипендиант именно заради това, че съм активна и имам критично мислене. В този ред на мисли, просто изпълнявам задълженията си като стипендиант. Разбира се, никой не очаква фондацията да ни лансира като кадри, но не се очаква и да стопира изразено мнение, което всъщност е базирано на ценностите на фондацията.

- Има друг скандален момент, който е директна подигравка с труда на авторите, сред които сте и Вие. Те се отказват в последния момент от това да издадат сборника. Как си го обяснявате това, според Вас какво се е случило в последния месец на 2020 и началото на 2021 г.?

- За мен проблемните моменти са много и те са свързани и с обясненията, които фондацията даде. Общо взето всичко се случва заради недобро планиране. На първо място е важно да се каже, че авторите и темите бяха ясни още в самото начало на проекта. Ако фондацията не е проучила кои точно са авторите и не е преценила, че темите ще им бъдат проблемни, това не е по наша вина. Ако още тогава бяхме получили отказ, нямаше да стане проблем. Второ, ясно беше кога ще бъдат изборите, затова ние бяхме готови с текстовете още през декември. Искахме да представим сборника януари месец, точно за да се избегнат такива нелепи ситуации. Фондацията обаче реши да протаква преговорите, именно за да се стигне до кампанийното време и да даде обоснован отговор, че по време на кампании не може да издава политически публикации. Получихме и оправданието, че това не са научни текстове, като още от заглавията става ясно, че не са. Не е било и основна цел да бъдат. Тогава се повдигна въпросът, има ли начин този сборник да види бял свят без фондацията. След това получихме предложението да се публикуват само текстовете на външнополитическа тематика и с това аргументът за ненаучността на текстовете олекна. Е, какво се получава? Излиза, че статиите за България са ненаучни, а тези за ЕС и света са? Още нещо, един от авторите е писал две теми - вътрешна и външнополитическа. Как да повярва, че едната му статия е ненаучна, а другата е? Не съм привърженик на тезата, че някой „великан“ от Германия така е наредил. Първо, защото в Германия към този момент има други належащи проблеми, и второ, защото прехвърлянето на топката премахва отговорността от фондацията в България, която взе това решение.

- След тази случка, как се чувствате Вие, която сте стипендиант на въпросната фондация?

- Моята съвест е чиста. В нито един момент не съм кривнала от ценностите на фондацията. Не защото не трябва, а защото вярвам в тях. Когато получавах стипендия, преизпълних своите задължения като стипендиант и вложих всичките си усилия в управлението и поддържането на стипендиантския колектив. Това е една малка, но доста консистентна общност от стойностни хора. Никой от тях не е очаквал, че ще си мълча по темата. Ако бях замълчала, щях да поставя черно петно върху всичко, което съм говорила пред стипендиантите. Разочарованието ми идва от работещите във фондацията, които би трябвало да гарантират правото ни на свобода на словото. Досега не бях получавала инструкции за това какво може и какво не може да се говори и се надявам този епизод да не се повтаря.

- Ще се съгласите ли с тезата, че зад декларираните добри намерения на тази и подобни фондации се крие лицемерие?

- Ако изхождах от такова изначално недоверие, нямаше да съм част от общността около тази фондация. Все си мисля обаче, че потенциалът на тези фондации би могъл да се разгърне много повече с подбирането на по-добри партньори, които наистина да имат каузи зад себе си, а не да правят проформа събития, за които да получават немалко суми като финансиране. Ясно е, че благодарение на различни партийни партньори имиджът на тези фондации е доста наранен. Това обаче е проблем на ръководителите на фондациите в България. Вместо да се набляга на финансирането на обучителни партийни семинари, могат преспокойно да издават повече публикации. Всяка от тези фондации може да открие независими млади хора, вярващи в конкретните ѝ ценности. В това отношение фондация „Конрад Аденауер“ се справя най-добре, но може и много повече, защото най-смислените партньори на фондацията са именно нейните стипендианти.