Кремълският рекетьор

Коментар на Димитрин Вичев, Съпредседател на Атлантическия съвет на България

Всъщност руският президент Владимир Путин винаги е използвал бандитски методи. Научени от уличните банди в родния му Ленинград и от школата на КГБ.

Целта му днес е същата като фикс-идеята на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун - да принуди американския президент да започне разговори с него. Което би означавало да го признае за равен или поне за достатъчно значим.

Тактиката на Ким като че ли успя при предишния американски президент. Доналд Тръмп се срещна с комунистическия генерален секретар, нещо си говори с него и даже размени любезни писмени излияния. Но и Тръмп бързо разбра, че Ким е азиатски квартален рекетьор, който иска да държи съседите си в страх и че няма сериозно намерение да спре ядрените опити и изпитанията на балистични ракети. Просто се пробва да замаже очите на САЩ, за да бъдат свалени санкциите срещу режима му.

С подобен номер, макар и на по-високо равнище, сега излиза евразийският лидер Владимир Путин. Трупа войски, дрънка оръжие около Украйна и плаши с поредна ескалация на военните действия. И той, и слугинажът му са наясно, че САЩ и президентът Байдън няма да проспят тази демонстрация на мускули и да останат безмълвни при евентуална пряка руска агресия.

Вероятно в Кремъл разчитат Съединените щати да не изпратят военни инструктори и модерно оръжие в подкрепа на Украйна. Московските „стратези“ може би се надяват, че САЩ ще останат пасивни и че няма да имат пряк сблъсък с американски войници на украинска територия.

Подобни сметки правиха преди три години и в Сирия, но неочаквано за Москва повече от 200 бойци от „частната“ руска армия „Вагнер“ бяха изпепелени само за няколко часа в района на град Дейр аз Зур.

В стремежа си да държи НАТО по-далеч от евентуалните зони на военен сблъсък с Украйна, преди няколко дни Кремъл вдигна във въздуха и изпрати близо до морските граници на съюзните държави от Алианса десетки руски изтребители и бомбардировачи. От северна до югоизточна Европа. Руските бойни самолети извършиха пиратски облитания с изключени транспондери, за да не оповестят координатите и посоката на полета си.

Нарушителите на международните правила за въздухоплаване бързо бяха прихванати от десетки натовски изтребители над Северно, Балтийско и Черно море, след което бяха принудени да се върнат в авиобазите си. Командирите от НАТО твърдят, че са доволни от извършените тренировки на силите за противовъздушна отбрана и на дежурните бойни изтребители. Прихващането и подготовката за стрелба по реален противник са най-добрата подготовка за пилотите и за разчетите на зенитно-ракетните установки.

Паралелно с тези провокации, притеснени от обещанието на Байдън за нови санкции срещу Кремъл заради намесата му в изборите в САЩ, вече са активирани десетки левичарски и крайно десни организации в Америка и Европа. Краткосрочната им задача е да притискат президента Байдън да смекчи тона към Путин. Това финансово стимулирано „обществено мнение“ се опитва да внушава страх от военен сблъсък с Русия.
Кремълските бандити отлично знаят, че хората на Запад не искат война и че ще изискват от своите лидери да преговарят с Путин.

Точно това е целта на Кремъл.

Защото само така Путин ще може да демонстрира пред руския народ колко велик и мъдър лидер е, и как американците се страхуват от могъщата и „непобедима“ руска армия. Така Кремъл ще може да продължи да заблуждава руските граждани, че трудният им живот не е заради кражбите на руските олигарси и корумпирани чиновници, а за да може Русия да бъде призната от САЩ и останалия свят за велика сила.
И все пак, ако Путин успее да склони Байдън към разговор, какво ли би поискал от американския президент?
Със сигурност – много неща, с надеждата да получи по малко от всичко или поне едно, но за по-дълго време. И като всеки махленски рекетьор го иска сега и веднага.

Най-вероятно Путин би поискал от Байдън:
Първо, да бъдат отменени санкциите срещу режима му.

Второ, САЩ и Западът да се примирят с анексията на Крим.

Трето, САЩ, Западът и целият свят да забравят за правата на човека в Русия, да престанат да мерят руската държава със строгите стандарти на западната цивилизация и на демократичните общочовешки принципи и ценности.

Четвърто, САЩ да се откажат от решението си да блокират пускането в експлоатация на руските газопроводи "Северен поток-2" и "Турски поток", което значително би намалило притока на милиарди евро към изтъняващия бюджет на Кремъл.

Пето, САЩ да приемат, че Украйна, Грузия и Молдова са част от сферата на руските интереси, вътрешен двор на Путиновата полуимперия и завинаги да бъдат оставени под опеката и "закрилата" на Москва. Както и че не бива даже и да си помислят за кандидатстване и членство в НАТО и ЕС.

Не е изключено Владимир Путин да поиска гаранции за неприкосновеност на авоарите на руските олигарси и на лицата от вътрешния кръг на кремълския диктатор, скрити в офшорни и западни банки. Посочените авоари, заедно с други откраднати от руския народ средства, според различни медийни наблюдатели, наближават невъобразимата сума от 2 /два/ трилиона долара!

Парите ни или живота ви!“ вероятно ще бъде скритата заплаха, под формата на избор, който ще предложи подполковника от КГБ на американския президент. Надали Путин случайно отправи пожелание за здраве на Байдън, след като научи, че американският президент е отговорил с „да“ на журналистически въпрос дали смята Путин за убиец.

Срещу възможността да продължи да граби населението си и да си осигури покорни съседи Путин вероятно ще обещае, че той и кремълската хунта ще гарантират „мира и дружбата между народите“.
Може даже да даде „честна дума“ да спазва Минските споразумения и дори да върне на Украйна окупираната част от Донбас и контрола по границата ѝ с Русия. Но разбира се, с подусловието Украйна да предостави автономия на Луганска и Донецка област. С което ще започнат безконечни уточнения, упреци, нападки, назначени и отложени срещи на експертни групи и т.н. и т.н.

Путин играе "ва банк". Като всеки картоиграч, разтреперан от алчност и загуба на хладнокръвие.
Ала Джо Байдън познава достатъчно добре и твърде отдавна рекетьорските похвати на Кремъл. И надали ще се поддаде на шантажа. За отстъпки и дума не може да става, защото това би означавало да признае победа на авторитаризма над либералната демокрация, която е основата и конструкцията на съвременното западно общество и държавност.

От друга страна комунистически Китай внимателно следи ситуацията в отношенията между Москва и Вашингтон. Ако САЩ отстъпят пред Кремъл, то нищо добро не чака нито уйгурите, нито китайските тибетци, нито гражданите на Хонконг. Най-застрашени от засилващата се мощ и апетити на Китай са неговите съседни държави. Тайван, Япония и Южна Корея също ще имат сериозни основания да се разтревожат за своята национална сигурност. Това са страни, които са доказани съюзници на САЩ и не могат да бъдат оставени в риск да последват съдбата на Украйна, Грузия или Молдова.

Очаквам и се надявам страстите на московските чекисти скоро да бъдат охладени. Възможно е някакъв телефонен разговор между Путин и Байдън все пак да се проведе през тази година. Но лична среща на четири очи и договорки за светло бъдеще, при сегашното нагло и агресивно поведение на Русия срещу Запада, едва ли скоро ще има.

Междувременно съюзните държави от НАТО започнаха подготовката за широкомащабни военни учения от Балтийско до Черно море, които ще се проведат по въздух, суша и море през следващите три месеца на територията на 14 съюзни държави. Маневри, в които ще участват повече от 28 000 военнослужещи от 26 държави, оборудвани с най-съвременните оръжия, техника и транспортни средства. Учения, които ще представляват недвусмислен знак към пълководците на „несъкрушимата и легендарна“ руска армия за възможностите, силата, координацията и мобилността на войските на Алианса.

Куражът на кварталния бандит е голям само когато налита на бой срещу малки, самотни и далеч по-скромни по сила съперници. Но види ли твърдата решимост на обединени и изправени срещу него хора, смелостта му бързо се изпарява и се скрива в бърлогата си.

Точно така трябва да се постъпи и с кремълския рекетьор. Време е да му бъде преподаден колективен и запомнящ се урок, а той да се скрие някъде по-дълбоко в бункерите си в Москва или Урал. Защото все по-вероятно изглежда някой ден или нощ, близкото му обкръжение да постъпи с него така, както със Сталин са постъпили „верните“ му съратници през 1953 г. Поне така твърдят познавачи на историята и тайните на Кремъл и нравите на обитателите му.

Надявам се, че лидерите на цивилизования свят отлично помнят грешките на предшествениците си от миналото и че няма отново да ги допуснат. Те би трябвало много добре да са научили урока, че плодотворни разговори за мира с Кремъл могат да се водят само от позиция на силата. И че никога не трябва да имат безрезервно доверие на думите и обещанията на руските лидери. Дано никога не забравят и думите на великия германски канцлер Бисмарк от края на XIX в., че „нито един договор с Русия не струва дори хартията на която е написан.“