България се престраши да понесе отговорност

 

Дългото отлагане приключи: България призна връзката на ливанската шиитска организация „Хизбула” като отговорна за атентата в Бургас, коментира Иво Инджев:

Хронологията на отрицанието, последвана от краткото признание, е многословна. В основата на „контрааргументите” срещу съпричастност на „Хизбула” ( ако пренебрегнем всякакви антисемитски, антиамерикански, антизападни и други подобни „съображения”) стояха два явни и един спотаен ( но по-важен) въпрос.

На първо място оспорващите ролята на „Хизбула” в терористичния акт изтъкваха, че не можело това да бъде толкова ясно на Израел буквално минути, а дни по-късно също на САЩ и Великобритания. Щом на нас не ни било ясно, значи и за тях било едва ли не било немислимо да си го помислят толкова бързо.

Вторият и още по-нелеп „аргумент” беше, че това не било типично за „Хизбула”, защото…така казват от „Хизбула”.Те никога не поемали вината за терористични операции и в този случай също не си признали, поради което нямало как да са виновни.

На първия въпрос, ако оставим настрана лошия навик да съдим по лошите си навици и практики ( явно добре пресметнати от терористите), отговорът е, че три от най-добре осведомените, особено по отношение на Близкия изток, специални служби, едва ли приказват празни приказки. А претенциите към тях за доказателствата са доста наивни: коя шпионска централа ще си разкрие източниците и ще ги застраши?

На втория въпрос вече съм отговарял лично и от личен опит: когато през октомври 1983 г. пред очите ми беше взривен щабът на американските пехотинци и главната квартира на френските парашутисти в Бейрут, никой не се усъмни в ръката на „Хизбула”. Нищо, че проиранската групировка никога не си призна официално, празнувайки бурно победата в южните предградия на ливанската столица. Доказателството, че американците и французите нямаха абсолютно никакви съмнения, беше фактът, че едните откриха огън с корабната си артилерия, а другите пратиха своите „Миражи” срещу базите на „Хизбула” в долината Бекаа в Ливан.

Колкото до спотаената причина България да прави възможното да са отскубне от признанието за ролята на точно тази групировка в атентата на летище Сарафово, тя е настина разбираема: не ни се иска да се месим в големите международни борби. Обаче сме намесени. И беше време да поемем отговорност за собствената си сигурност, макар и тя да бъде потенциално застрашена в бъдеще от евентуален терористичен реваншизъм по този повод.

Ако не искаме да сме част от онзи свят, където толкова много искахме да ни приемат, можем да си тръгнем. Ако ли не, трябва да носим раницата с негативите заедно с куфарите на пътници с логото на луксозния клуб НАТО и ЕС.