Д-р Таня Андреева за ФАКТИ: Много родители се превърнаха в здравни емигранти, за да спасят децата си

От началото на месеца досега са събрани над 87 хиляди подписа в подкрепа на искането за изграждане на истинска и функционална Национална многопрофилна детска болница.

Грубият строеж на сградата, която допреди година трябваше да приюти Националната многопрофилна детска болница, започва през 1978 година. Допреди година, защото тогава бившият премиер Бойко Борисов обеща скелето на сградата на бъде съборено. Обеща още, че ще се строи чисто нова болница.

Преди това обещание Камарата на Архитектите в България обърна внимание, че сградата, предвидена за създаване на болницата, е негодна за използване – става дума за строеж от 1978 година. Въпреки това обществена поръчка за проектиране, строителство и авторски надзор на Национална многопрофилна детска болница беше проведена, а за изпълнител в началото на миналата година беше избрано обединението „Детско здраве“ с участници „Главболгарстрой“ АД, „ГБС – Пловдив“ АД и „Главболгарстрой Интернешънал“ АД. През лятото на миналата година Министерският съвет разпореди и учредяването на еднолично акционерно дружество с държавно участие „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, което да отговаря за изграждането на Националната многопрофилна детска болница.

Стигна се до създаване на инициатива от граждани – отделни организации и родители, до срещи с тогавашния министър на здравеопазването Кирил Ананиев и до гореспоменатото обещание на Борисов сградата да бъде съборена. Сградата обаче продължава да стои.

Вчера сутрин протестните действия на граждани доведоха до нови срещи – със служебния министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров и служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова. От МРРБ по-късно обявиха, че до дни ще издадат виза за проучване и проектиране на чисто нова сграда за строеж на детска болница в рамките на Медицинска академия.

За да говорим по темата от ФАКТИ се свързахме с д-р Таня Андреева – педиатър, член на инициативата „За истинска детска болница“ и кандидат за народен представител от „Демократична България“. Разговора четете в следващите редове:

- Д-р Андреева, след протеста и срещата вчера Министерството на регионалното развитие и благоустройството даде заявка, че ще бъде построена нова сграда за детска болница – оптимист ли сте, предвид предишни заявки, които още не са изпълнени?

- След като четири години слушам обещания, няма как да бъда оптимист. Реалист съм и докато не видя реалното прекратяване на договора и сформирането на Обществен съвет, който да контролира целия процес, така че всички процеси да се случват при пълна прозрачност, няма как да бъде оптимист. Когато има и реални действия, тогава се надявам на повече оптимизъм.

- Надяваме се на прозрачност, но откъде трябва да дойде тя – от страна на Министерството на здравеопазването ли?

- От страна министерството, да. Ако ще се запазва тази „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, то тогава да се включи в прозрачността на процеса. Миналата година ни беше обещан Обществен съвет, който цяла година не се сформира. Ние получавахме всичката информация по Закона за достъп до обществена информация. Не сме имали възможност за срещи. В продължение на една година не бяхме поканени, въпреки че многократно писахме до институциите - нито от Министерството на здравеопазването, нито от „Здравната инвестиционна компания“.

- С какво си обяснявате това бавене на създаването на болницата?

- Каквото и да кажа, ще бъде спекулативно. Реалното бавене е факт. Вече повече от 4 години абсолютно нищо не се случва в Националната детска болница, освен един голям напредък – успяхме да сигнализираме обществото, че такава болница е нужна. Вече няма човек, който да не знае, че в България няма национална обединена детска болница, която да отговаря на нуждите на децата. Това, което зависи от институциите, в продължение на години не се случва. Защо не се случва, институциите трябва да кажат.

- Как е в останалите европейски държави – всяка ли има такава национална детска болница?

- Точно така, да. Това е структура от национално значение и болница от най-високо ниво на компетентност. В България нямаме такова обединено лечебно заведение, което да задава стандарти – не само стандартите за диагностика и лечение, но и стандартите за работа с дете.

- При липсата на такава болница, как всъщност се осъществява лечението на деца?

- Ако проблемът на дадено дете е локализиран само с даден орган или система, лечението се осъществява относително лесно. Когато обаче се налага междуболнична комуникация - например дете с диабет има нужда от оперативна интервенция или трябва да се прегледа сърцето му, или има онкологично заболяване, тогава започна едно обикаляне, разказване по болници, с колегите лекари комуникираме по телефона, ходим с линейки или с личните си автомобили да осъществяваме нужните консултации. Това изключително много затруднява нашата работа, да не говорим, че обсъждания на тежки случаи – т. нар. лекарски консилиуми, на практика се осъществяват безкрайно трудно, защото ние не можем да се съберем на едно място в работно време и да обсъдим лечението на едно тежкоболно дете.

- Поглеждайки отвътре, като лекар, проблемите в детското здравеопазване решават ли се те със създаването на Национална детска болница или има и допълнителни стъпки, които да се изпълнят?

- Това е една от всичките стъпки към решаването на многобройните проблеми в детското здравеопазване. Ако се създаде Националната многопрофилна детска болница, това многократно ще улесни обучението на кадрите. През двете си специализации аз съм обиколила 14 детски лечебни заведения. През единия месец съм била в една болница, през следващия в следваща и така докато не завърша целия цикъл на обучение. Това е едната страна.

Другата е, че ако има такава структура от най-високо ниво на компетентност, родителите ще получават окончателно заключение за диагнозата и лечението на техните деца на едно място. Това ще минимизира нуждата от лечение в чужбина. В момента родителите, обикаляйки от болница в болница и събирайки отделните епикризи и становища, в един момент се изморяват от всички разнопосочни мнения, които получават, и решават да заминат за чужбина. Много родители се превърнаха в здравни емигранти, за да спасят децата си. Събират се пари от дарения, правят се DMS кампании, само и само тези деца да получат окончателно становище за диагнозата и лечението на тези деца. Ако имаме такава болница, нуждата от лечение в чужбина ще се намали.

Има и нещо друго – ние ще бъдем стимулирани като лекари, да се развиваме, когато всички сме на едно място и лекарите от една специалност могат да погледнат през очите на лекарите от друга специалност. Това ще подобри многократно диагностиката и лечението.

- Тези болници в Турция, в Германия или другаде, за които чуваме около различните дарителски кампании, такива национални детски болници ли са?

- Не е задължително, но в повечето случаи, да – това са обединени болници, в които децата получават комплексно лечение.

- От разкази на родители, чиито деца са изпитвали необходимостта от детска болница знаем, че на тях не им се предоставя някакъв план за действие, някаква стратегия – ето, Вие сте кандидат за народен представител, бихте ли поели инициатива за такава стратегия?

- Абсолютно, да. За да се осъществи едно лечение докрай, всеки родител трябва да има ясен план какво предстои като диагностично изясняване, като изследвания и лечение в хода на едно заболяване. Това, разбира се, за всеки е индивидуално, търпи корекции. Не може обаче един родител да излезе от болница, където детето му е оперирано, и да не знае къде това дете ще отиде, за да се рехабилитира и да се възстанови напълно. Родителите са принудени сами да търсят лечение и да решават как да продължи диагностиката и лечението на техните болни деца. Те невинаги са компетентни и няма как да бъдат компетентни да изберат най-доброто лечение. Това е един много тежък избор, за който те изобщо не са готови. Този план трябва да се състави от екипа лекари, които лекуват детето.

Трябва да бъде ясно, че говорим за лечение на деца с изключително тежки заболявания, за деца с редки заболявания. Тук не говорим за баналната хрема, която всяко дете има през живота си.

- С която хрема също често има проблеми с намиране на дежурен педиатър през нощта.

- Така е, факт. Педиатрите останахме малко поради недофинансиране на системата и неглижиране на детското здравеопазване като цяло. Тази специалност стана непривлекателна, а дори малкото лекари, които искат да специализират педиатрия, много трудно намират места за специализация, защото бройката места за специализация не е достатъчна. Да не говорим, че няма детски медицински сестри.

- Случаите в Националната болница обаче не биха били на хрема, а тежки заболявания, нали така?

- Да, става дума за тежки заболявания. Не става дума за всяко българско дете, а за щастие за малко деца - около 7-8 хиляди на година, които имат нужда от тази високоспециализирана структура на национално ниво.

- В най-оптимистичния вариант, как виждате да се развие казусът с тази болница?

- В най-оптимистичния вариант виждам да бъде взето най-накрая решение, което е надпартийно, за да започне правилният процес на изграждане на националната детска болница. Първо, чрез Обществен съвет, защото ние повече не можем да търпим това задкулисие, тази непрозрачност. Второ, с истински анализ на нуждите, за да разберем какви деца имат нужда да бъдат лекувани, какви са техните заболявания по диагнози, каква е патологията, колко от тези деца могат да се лекуват амбулаторно и да бъдат диагностицирани амбулаторно при една добре съществуваща структура, така че да се намали до минимум нуждата от болнично лечение. На практика в Националната детска болница би трябвало да има голям диагностичен блок и голям дневен стационар, където детето да влиза от единия край, да минава през всички специалисти, които са му нужни за диагностиката и лечение, в продължение на няколко часа и да излиза с диагноза и лечение още в същия ден, когато това е възможно. Това ще намали стреса при лечението на деца.

Най-оптимистичният вариант е да се тръгне по правилния път, защото достатъчно дълго вървяхме в грешната посока с анализ на нуждите. Надявам се да стане ясно какво представлява един анализ на нуждите, който да определи от какво ще се нуждаят нашите деца не само днес, а за следващите 30, 40, 50 години, да има предвидимост. Едно подробно качествено задание, защото нашето задание за детската болница в момента е в рамките на 40 страници. Никакви изисквания към настилки, към асансьори не са описани в това задание. Естествено, че инвеститорът ще си спести това, което може да бъде спестено. Такива подробни задания, изпипани до най-малките детайли и с описание на това какво трябва да представлява болницата са, до 400 страници поне.

Нужен е и един международен архитектурен конкурс, така че ние да можем да визуализираме една ултрамодерна болница, която да бъде актуална за следващите 50, защо не и 100 години, за да може да поема нуждите на децата ни и в бъдеще. Ние не строим болница от миналото, ние строим болница за бъдещите поколения. Освен този архитектурен конкурс, е нужно качествено строене, което се осъществява под контрол.

Паралелно с това трябва да извършим може би най-тежкия процес от всички – да обучим кадри. Този процес трябва да започне още днес. Още днес трябва да има достатъчно финансиране на съществуващите структури, трябва да има политика на стимулиране на медицинските сестри, на помощен персонал, на млади лекари, които да имат мотивацията един ден да работят в тази Национална детска болница. Ние трябва да имаме готовите кадри и в момента, в който болницата отвори врати, да я напълним със съдържание. Болницата не е само сграда, болницата е концепция за развитие на детското здравеопазване. Това трябва много ясно да се разбере – че процесите са два: единият на изграждане на сградата, другия на обучение на кадрите, които трябва да вървят паралелно.