Партията "Има такъв народ" е психологически експеримент

Създаването и позиционирането на партията на телевизионния водещ Слави Трифонов "Има такъв народ" е социално-психологически експеримент. Такова мнение изрази пред Свободна Европа културният антрополог проф. Ивайло Дичев.

Според него "политиката вече не е достатъчна. Борбата за внимание на пазара за внимание вече е огромна". Дичев смята, че привличането на аудитория и използването на партийна телевизия като платформа за комуникация с хората е учудващо за 21 век. "Но по-общият проблем е, че става въпрос за затворени, приватизирани публични пространства. Телевизията на г-н Трифонов е негов частен проект и той не иска да ходи по другите телевизии. Той иска да си седи в своята. Публичното пространство вече е фрагментирано на частни пространства."

- Как бихте обяснили възхода на партията "Има такъв народ" – наскоро създадена, без никаква кампания към този момент, само с партийната телевизия и се нарежда трета политическа сила според някои социологически проучвания?

- Това, което стана, е един удивителен социално-психологически експеримент. Аз с голямо любопитство наблюдавам какво ще стане. Партия, която се отказва изобщо да участва. Кампанията ѝ тече в едно частно пространство. Неговата телевизия е с платен абонамент, т.е. тя не е отворена за хората. Фейсбук сайтът, с който той си служи, пак е управляван от него. Не е публичен. Това ме навежда на мисълта, че за него се готвят да гласуват хора с един двойно протестен вот – от една страна отвратени от политиката, против всички политици, от друга страна - от медиите и изобщо от публичната среда и от правенето на политика. Ще видим до каква степен това ще успее. В момента никой не знае. Такова нещо не сме виждали.

По-общата тема тук е, че не само у нас, а и по света, популярната култура започва да навлиза в политиката. В САЩ най-големият популист Доналд Тръмп дойде в политиката и в Белия дом от риалити формата "Стажантите". Той беше известен с какво ли не. Накрая оглави християнските фундаменталисти, което е малко странно. В Украйна - Зеленски, който изигра ролята на човек от народа, който внезапно става президент, след което внезапно стана президент. Той повтори сюжета. В Италия всичко започна с един сайт, който Касаледжио направи през 1999 година. Пак едно частно пространство с подбрани хора, които влизат вътре. Касаледжио в един момент разбра, че трябва да намери лице за тази работа и си извика един комик – Пепе Грило, известен със смешките си. Навсякъде имаме едно и също нещо. И трябва да си зададем въпроса защо политиката вече не е достатъчна. Може би на хората вече им стана скучно да им се говори за политика. Може би конкуренцията стана много тежка на пазара за вниманието. Толкова неща ни заливат отвсякъде и, за да ни привлече някой вниманието, трябва да измисли нещо повече, нещо по-интересно.

- Това, което виждаме и в Съединените щати, и в Италия е, че тези модели не са успешни. Моделите на популистите. Смятате ли, че просто трябва да си го изживеем това нещо и да изконсумираме това, което ни се предлага в момента?

- Боя се, че става дума за по-сериозен обрат. Отделните популисти ще си отиват, но ще идват други... Борис Джонсън забравихме, който влезе със смешки. Всеки политик трябва да си измисли нещо, с което да го запомним. Бойко Борисов какво прави в момента? Той влезе в съзнанието на хората със своя джип. Каквото и да казваме за този джип, той е нещо, което се запомня.

- Ние в случая имаме джип и партийна телевизия. Къде е разликата между тези две затворени пространства, откъдето върви само еднопосочна комуникация?

- Това са две теми и двете са важни. Политикът трябва да се запомня с някаква особеност. Борис Джонсън си разрошвал косата преди интервюта, защото това му било част от бранда – разрошената прическа. Борбата за внимание на пазара за внимание вече е огромна. Друг проблем е партийната телевизия. Аз не вярвах, че в 21-и век ще има партийна телевизия, че ще се върнем към партийни телевизии. БСП имат партийна телевизия, Слави Трифонов и "Атака" също. Но по-общият проблем е, че става въпрос за затворени, приватизирани публични пространства. Телевизията на г-н Трифонов е негов частен проект и той не иска да ходи по другите телевизии. Той иска да си седи в своята. Ние правим същото със страниците си във Фейсбук. Подбирам кой влиза вътре, блокирам някакви хора, които не ми харесват. Там си управлявам дискусиите. Това вече е моят двор. Публичното пространство вече е фрагментирано на частни пространства.

Това е тенденция, която води до радикализация, защото тези частни пространства са като ехо стаи - всеки чува собствения си глас. Вътре се радикализират предубеждения, мнения и няма никаква комуникация със съседната ехо стая. Тази радикализация я видяхме в Америка, където има публичност, разпадната на две части между които няма никакви мостове. Ние сме в едно подобно положение сега. Предизборна кампания тече, управляващите не излизат да говорят със своите опоненти. Виждаме или един блок само от управляващи политици, или един блок от опозиционни. Що за дискусия е това? Вероятно се дължи донякъде на дигиталните технологии, но може би става нещо по-дълбоко. Може би не искаме да живеем заедно.

- Чуждоезичните медии определят Слави Трифонов, цитирам Дойче Веле, като "винтил за гнева на хората". Това ли е част от онези много фактори, за които вие говорите, които водят до тази популярност, която виждаме в момента?

- Това наричаме протестен вот. Той протестира до крайност. Той протестира дори и срещу самите пространства, в които трябва да се бори. Не иска да говори дори със своите опоненти. Между другото нещо такова направи навремето и Симеон Сакскобургготски. Той също беше над нещата, не искаше да влиза в дискусии, казваше само: "Вервайте, вервайте". Но все пак той се появяваше в медиите. Докато г-н Трифонов изобщо отказва. Той е още едно ниво нататък. От другата страна пък имаме Бойко Борисов, който също отказва да участва. Не го видяхме някъде да отиде, да си говори с някого. Ролята на божеството, което седи някъде над мелето и не иска да пада на тяхното ниво.

- Телевизията на Слави Трифонов отразяваше много активно протестите през лятото и на практика подкрепяше хората, които са на площада, но той не беше част от протеста. В същото време яхва именно този протест, от който другите партии на практика не могат да се възползват на този етап. Защо се случва това?

- Те заложиха на това да усилят залога на популизма. Протестите хората ги разпознаха като алтернатива – някакви други политици, които ще дойдат и ще управляват. И в един момент, благодарение на правителствените медии, това се преобърна. Хората си казаха, че други искат да им вземат мястото. Г-н Трифонов седи и чака това да се разрази и да дойде той и да каже, че е против партиите и изобщо цялата тази работа. Този гняв е от още един порядък по-висок.

- Основна цел в програмата на Слави Трифонов е гражданите да се включат в управлението на държавата. От четирите изброени приоритета единият е "пряк избор от гражданите на директорите на областните дирекции и на началниците на районните управления на МВР". След това е "пряк избор от гражданите на главния прокурор на Републиката", "пряк избор на омбудсмана". Това реалистични идеи ли са?

- Нека да започна първо с хубави думи на г-н Трифонов. Първо това е един от най-известните хора в България. Няма човек в България, който да не знае името Слави Трифонов. Той има огромен багаж от популярност. Лесно е да го наричаме шоумен, но той има политическа биография. Той отдавна прави политически жестове. От една страна като всяка звезда се занимава с благотворителност, спасява хора и деца, ангажира се с благотворителност. Това е нормално за всяка една звезда. Но през 1996 и 1997 година той беше начело на протестите, които тогава събориха правителството на Виденов. Не само това, но и той беше човекът, който иззе от БСП националистическата символика.

Тогава започнахме да пеем патриотични песни на тези протести. Преди това тези песни бяха от ресурса на БСП. Това обръщане е свързано с много неща. Тези песни съдържат и фолклорни моменти, и патриотични моменти, и протестни моменти. Това е употребата на патриотизма за протестни цели. Това докосва хората дълбоко. Не сме забравили и референдума, който той направи. Все пак той мобилизира почти 50% от гражданите да гласуват за нещата, които той поиска. Политическата класа отказа това нещо. Това стана повод за него да протестира, да мобилизира гняв и в крайна сметка да създаде тази партия. Т.е. не бива да го подценяваме като политически фактор. Той има своя нагласа, идеи и хора, които са след него. Не знаем колко са.

Конкретните теми, за които попитахте се въртят около едно и също нещо, което може да наречем гражданско участие. Принципът на референдума е хората да решават директно. Доколко това е грешно или правилно, можем много да спорим. Но много хора вярват в това. Преди Слави Трифонов имаше референдум на БСП за АЕЦ “Белене”, след което имаше референдум на президента Плевнелиев. Т.е. във въздуха има такова нещо. Слави Трифонов успя да мобилизира тази енергия. Моето мнение е, че референдумите са хлъзгава плоскост. Има опасност в тях, защото много зависи как ще се зададе въпроса, кой ще го зададе. Референдумите служат в ситуации, в които политиците не могат да се разберат по някаква тема, по която има разделение в политическата класа.

Да се допитат до народа и мнението да натежи в едната или в другата посока. Това е инструмент на управлението. Това не е народовластие. Малко наивно е да го мислим така. Слави Трифонов умее да създава това усещане на хората, че той се грижи за тези хора и ги пита. Видяхме как той отговаряше на хората. Някои са глупави, някои са умни, някои питат едно и също втори път. Той ги изслушваше с голямо внимание, с голямо уважение. Той умее да работи с публиката. Умее да ѝ създава усещането, че са хората са важни, че ги слуша, че има значение. Мисля, че това е част от неговия успех.

- Непосредствено преди активната предизборна кампания няколко областни координатори напуснаха партията със скандали и обвинения, че няма диалог и като водачи на листите са спуснати други хора, а не от структурите. Как да си обясним – със стила на работа в партията ли или с факта, че и там са влезли “троянски коне”, които в този момент трябва да направят точно това?

- Партийното строителство е сложна и дълга работа. Популисткият ход на хора като Слави Трифонов, на Симеон Сакскобургготски преди това, е отгоре един човек, със супер авторитет, просто казва какво да става по места и взаимодействието между лидер и народ, така да се каже, е без посредници. Партийното строителство е да направиш тези междинни етажи, тези посредници, които да завъртят машината. Цар на това нещо беше Цветан Цветанов. Той създаде партия ГЕРБ, ходейки из провинцията. Не знам колко бързо една партия като "Има такъв народ" може да си създаде тази машина. Малко нямам доверие на сценаристите, които ще го направят. Сценаристите имат талант за друго нещо. Освен това, чисто идеологически, една група или един човек – Слави Трифонов, които критикуват самата същност на партията, която като явление за тях е нещо лошо. Пък се хващат да правят партия... Има парадокс в това нещо. Резултатите ще бъдат изненада. Никой не знае какво ще стане, защото хората, които го подкрепят, не знам дали са мотивирани по този начин, по който са мотивирани държавните служители на ГЕРБ или хората със семейна традиция в БСП. Там има по-ясна мотивация. Тук става дума за емоция, за музика. Може би на този концерт, който той обяви, може би на него ще се вдигне някаква емоция. Стратегията е интересна и непредвидима. Това е като социален експеримент.

- Успяхте ли да се запознаете с програмата и приоритетите на “Има такъв народ”?

- Те представиха експертите си с по две думи. Не се влезе много на дълбоко в това, което казват. Има леви хора, като Мика Зайкова, после малко по-десни. Не мога да идентифицирам идеологически. Заявяват, че ще намалят броя на университетите. Съгласен съм, че те са много и трябва да се намалят, защото няма студенти. Но оттук нататък започват проблемите. Не разбрах дали те знаят какви ще бъдат проблемите, които ще възникнат в тази посока. Има някаква причина за това, че университетите се разрастват и никой не може да ги спре. Не знам дали го разбират и как ще го направят, с какъв механизъм. Т.е. имаме пожелания, които звучат хубаво, но това го чуваме от всички партии. Не можах да се ориентирам в дълбочината на темите, които ни се предлагат. Нито една тема не стигна до край. Има няколко теми, които са по-видими. Едното е мажоритарното гласуване в два тура по френски модел. По този модел първо отпадат малките партии, на втори тур отиват две до три партии. Така функционира този модел. Смисълът на това е, че държавата трябва да бъде добре управлявана, трябва да има здрава власт. Ако това беше приложено в сегашната ситуация, щяхме да имаме само ГЕРБ и тук там БСП и ДПС. Това следва от такъв модел. Не знам при такъв модел дали партията на Слави Трифонов щеше да влезе.

Мажоритарната система има предимството да стабилизира управлението. Да направи излишни тези противоестествени коалиции като тази, която ни управлява в момента. Но в никакъв случай нямаше да се случи и това, което те казват, а именно – да бъдат избирани добрите и честни хора. Вторият популистки момент е изборът на главен прокурор. Знаем, че изборът на главен прокурор е голям проблем. Но така ли ще се реши той? Дълбоко се съмнявам. Но с подобен всеобщ избор се рискува дейността на главния прокурор да се превърне в театър. Какъвто прокуратурата започна. Защо го прави? За да се хареса на хората. Ако той ще бъде въпрос на избор, това ще се засили още повече. В САЩ има такава система на избор на главен прокурор, но тя е на щатско ниво, над тях стои главен прокурор, който не се избира, а се назначава и е министър на правосъдието. Избор на полицейски началници? Може би е възможно. В едно село, където хората познават човека. Но такива избори на национално ниво изглеждат опасни.

- Възможна ли е партийна субсидия от 1 лев?

- Минахме през този дебат. Очевидно е, че трябва да има субсидии за партиите. Един лев може би е малко. Въпрос на договорка е. Въпросът тук е: за какво ще се дават субсидиите? Да се разпише точно и ясно – медийно участие, за концерти и т.н. В момента тези пари се харчат по един малко странен начин. Това е едно популистко искане – дай да им вземем парите. Но този популизъм е навсякъде.

- Каква е прогнозата ви за това какво би могло да се случи след изборите?

- Слави Трифонов представлява някакви хора. Зад “Демократична България” стоят други хора. Много хора харесват шегите и музиката му, това ги хваща, това ги мотивира. Тези хора вървят след него. Както има други хора, които вървят след Мая Манолова. Когато се сглобяват тези бъдещи коалиции трябва да се мисли за това. Лесната версия е да се сглобят с “Изправи се! Мутри вън!” и с “Демократична България” като протестни партии и партии, които са против статуквото. За съжаление няма да се мине без договорка с другите две парламентарни опозиционни партии. Поне една от тях – БСП или ДПС. Това никой не смее да го каже. Няма да се мине без това. Надявам се да има разум и да намерят общо пространство, върху което да разговарят. Например – какво да се прави с главния прокурор. Прогнозата ми е някакво служебно или програмно правителство.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.