А може би Слави никога не е търсил подкрепа

Вече си мисля, че „Има такъв народ“ никога не са искали това им предложение за правителството да мине. Става дума или именно за това, или за някаква безкрайна наглост.

Защо?

„Има такъв народ“ бяха първа политическа сила след изборите, това е факт. По право първият мандат за съставяне на правителство е техен, отново факт. Не разбирам защо им трябваше да ни демонстрират толкова показно и да ни натякват всячески тези факти, за да ги превърнат едва ли не в преимущество, в позиция на превъзходство над останалите сили в Парламента, което обаче не е факт. За сметка на това е факт, че парламентарната група на „Има такъв народ“ е от 65 народни представители – далеч под минимума от 121, което им дава мнозинство.

От партията на Трифонов се държаха грубо с политици, представители на парламентарни групи, от които твърдяха, че търсят подкрепа, държаха се грубо с представителите на медии в различните си телевизионни участия, не отговориха на въпросите на гражданите – конкретно на въпросите на гражданско сдружение „БОЕЦ“. За капак вчера Петър Илиев в ефира на NOVA телевизия даде интервю, което в една демократична държава би значило неговото категорично политическо самоубийство.

Цялото това поведение за мен може да значи две неща – или действително става дума за хора с нулево усещане за приличие, или за хора, които изобщо не искат да получат подкрепа за кабинета си.

В хипотезата за нулевото усещане за приличие, за нормално политическо поведение и нормален политически диалог, мисля, че сме се нагледали на Борисовото ламтене за власт. Не ни е нужно да го гледаме в напреднал стадий. Да губим още 12 години в това – още по-малко.

В хипотезата, че „Има такъв народ“ всъщност иска да отблъсне евентуалните си политически партньори от себе си, логиката води към това, че те искат да получат повече мандати в 47-мото Народно събрание и се стремят да го направят именно чрез нови избори, за които виждаме как устойчиво хвърлят вината върху „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“. Допълнителен елемент тук е и заявеният им отказ да подкрепят правителство, направено с третия мандат.

Защо искат повече мандати е лесен въпрос: за да прокарат идеите си, каквито и да са те - дали идеите на протеста, референдума или на задкулисието, това няма значение за отговора. Действително биха могли да го направят именно чрез сериозна атака срещу „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, чрез изразните средства и реториката на популизма, която да доведе до отслабването им.

Трудният въпрос е дали ще успеят да спечелят още подкрепа – тоест дали ще убедят още хора да гласуват за тях. Истината е, че ако не се сформира управление с третия мандат и нови избори има, тези избори ще са пряк резултат от политическото поведение на „Има такъв народ“.

12 години гледахме Борисов. Когато миналото лято хиляди българи протестираха за оставката му, той не само не подаде оставка, а инициира дебат за нова Конституция. Докато Борисов искаше да отложи слизането си от власт с предложение за нов основен закон, Трифонов сякаш иска да забърза идването си на власт с нови избори. Недостойното поведение и в двата случая е факт. Особено факт пък би било, ако всъщност стремежът не е за нови избори и цялото това поведение е било просто „Има такъв народ“ в естествения им хабитат. Независимо коя точно е истината, във всички случаи и фанатичното желание за повече мандати, и крайната безпардонност няма да донесат нищо добро за България.