Защо нямам доверие в новите спасители

Много са причините. Ще спомена само няколко от тях. Тези двамата, опитали тук-там да пробият на Запад, явно не успели достатъчно, не са политици. Те не познават българския народ и ползват назубрени формули, от които нормални, независими граждани биха се обидили.

Мамени и разочаровани, обрани от всички минали през коридорите на властта, някои от българите не само, че не се обиждат, но дори се радват на канадската "пудра захар", която се появи изневиделица. Напълно разбираемо е, че след 30 години грабеж и лъжи хората копнеят за светлина в тунела. Само така може да се обясни слепия възторг пред лекомислените изяви на Кирил Петков. Една от тях е, че всичко ще се оправи много лесно, понеже "България е колкото два квартала на Ню Йорк"!? България е една изстрадала от две национални катастрофи страна. 70 години комунистическа диктатура. Почти 3 милионна диаспора лишена от гражданиски права. Най-бедната в Европа с нула чужди инвестиции, безкрупулна олигархия и застаряващо население. Лесна работа. Кирил Петков вече е оправял куп чужди икономики. Той е човек с опит. Шегата настрана. Нашенецът развил бизнес с биолуканки и есенция от кокичета в Америка. Погледнато от Банишора да пласираш 100 луканки в Америка заслужава уважение. Трезвия поглед, който задължава всеки, който взима думата по спорния въпрос е да сравни успехите, на кандидат "Спасителите" с успехите на конкурентите на същия този пазар. Първи в света са албанските предприемачи! Въпреки пандемията и таксите върху тяхната продукция, балканските производители на билки реализираха за последната година оборот надхвърлящ 50 милиона евра. В тази специфична област, почиваща върху природното богатството на Балканите, в Албания се прехранват 100 000 семейства!

Липсата на всякаква критика от страна на медиите към самодоволството на Асен Василев е впечатляващо. Кандидат депутатът не се поколеба да се сравни с Хенри Форд?! За новороденият български политик и не дотам успял бизнесмен, американецът фалирал 5 пъти преди да успее, е пример за подражание. Ще позволи ли българският избирател на един отявлен финансов авантюрист, първо да "фалира" държавата, преди да постигне евентуален успех?

До сега на българските телевизионни зрители се сервираха "сапунени сериали". В последните дни им се сервират "сапунени политически обещания" без покритие. Кризата, в която навлиза България - здравна, икономическа и политическа е прекалено сериозна, за да бъдат приспивани хората с илюзии.

Навремето Уистън Чърчил заяви на англичаните: "Не мога да предложа друго освен кръв, труд, сълзи и пот!" Въпреки това той управлява страната цели 15 години. Чърчил не беше от най-красивите. Лош ученик, недисциплиниран, той презираше дипломираните. Най-известният английски министър преседател е пример на истински политик. Човек, който не продава илюзии за да се качи на власт.