Фалстарт

Като фалстарт може да бъде определена разигралата се ситуация при първия по-сериозен проблем пред Промяната - цената на тока. Часове след като парламентът прие мораториум върху цените на тока и парното за бита, се оказва, че голяма част от мнозинството на промяната не е разбрало какво точно гласува и сега се налага прегласуване.

Не е сериозно, когато си тръгнал с голямата кошница, със сериозни амбиции да правиш промяна, да се излагаш като кифладжия, оставяйки ГЕРБ-СДС - умишлено или не, да те преметнат толкова лесно. Да се довериш на ГЕРБ и да гласуваш тяхно предложение в този момент (не че опозицията по принцип не би могла да предложи нещо добро) е като да оставиш на рецидивист да пази имуществото ти.

Недопустимо е да не знаеш какво точно гласуваш и все пак да гласуваш.

Другият фалстарт е по отношение на това, че доскорошният народен представител Лена Бориславова - вече шеф на кабинета на Кирил Петков, излиза и менторства на парламента. Да, Министерският съвет има право на законодателна инициатива, но изпълнителната власт не бива да се изявява като наставник на законодателната власт. Та нали именно срещу това се борехме месеци наред по площадите, срещу тази практика в Борисовата държава.

Ясно е, че ще има разговори между парламентарната група на "Продължаваме промяната" и премиера Петков как да се изпипа и гласува този и даден друг законопроект, но днешното действие с Лена Бориславова е грешка. Има определени норми, които трябва да се спазват. Ако не се спазват, връщаме се в изходна позиция. Тоест на 9 юли 2020 година.

Трети фалстарт е неприятният момент от днес с Радослав Василев от ПП.

Ако предизборният пиар и организацията на "Продължаваме промяната" бяха на нехарактерно високо ниво за България, организацията в парламентарната им група за момента не изглежда впечатляваща. Ако Радослав Василев поначало е наясно, че се притеснява да говори пред публика, ако и по-опитните му колеги са наясно с това, той просто не излиза на трибуната в Народното събрание, а работи активно извън обсега на камерите. Доколкото е възможно, разбира се. И все пак - въпрос на организация е.

Разбирам и приемам, че в парламентарната група на "Продължаваме промяната" е пълно с много млади и неопитни хора. Радетел съм за смяната на поколенията, за отричане на клеймото "щом нямаш опит, не ни трябваш", но политиката е много специфично занимание. В български случай е жизненоважно в парламента да има биткаджии, хора с характер и принципи, които да устоят и проведат революцията в начина на управление на държавата и обществените отношения. В парламентарна група на ПП индивидите с тези характеристики са много малко. В Народното събрание като цяло - също. И това е проблем. Да вкараш млади, образовани и неопетнени хора в Народното събрание не е гаранция за нищо. На мнозина от тях мястото не е там.

Четвъртото обстоятелство, което може да бъде охарактеризирано като фалстарт, е диагноза за цялото ни общество. Първо парламентаристите, колеги на Радослав Василев му се смяха заради това, че се притесни и не успя да направи успешно изказване от трибуната на парламента, а след това грозните подигравки бяха масово повторени в българското Фейсбук гражданско общество. Малцина са застъпващите се човеци за младия Василев.

И тук възникват въпросите, струва ли си да се трудиш за нация от подигравчии? Струва ли си да се бориш за хора, които са готови да те стъпчат и наритат, просто ей така за спорта?