„Продължаваме промяната“ и ДБ водят люта битка, за да спечелят любовта на презатлантическия хегемон

Управляващите в България често са обвинявани, с основание при това, че защитават преди всичко позициите на поредния Голям брат, вместо да отстояват българските национални интереси. Това васално поведение е обяснимо. Политическият ни елит знае прекрасно, че оставането му във властта зависи основно от благоволението на външните фактори. И затова прави всичко възможно, за да заслужи това благоволение. Разбира се винаги има политически формации, които на фона на общото подчинение на чуждите сили се отличават с неистовото си желание да изпълняват чуждите директиви. Има ги и в настоящата четворна коалиция. „Продължаваме промяната“ и ДБ водят люта битка, за да спечелят любовта на презатлантическия хегемон, за да бъдат признати за единствени негови представители в тукашните земи.
Струва ми се, че този неистов двубой в крайна сметка ще бъде спечелен от ПП. Поради две основни причини. Първо, хегемонът обича победителите. И никак не обича да инвестира в партии, които за няколко месеца губят половината си електорат. И, второ, самият профил на „Продължаваме промяната“ показва, че това е формация, чиито ръководители съвсем искрено вярват, че България ще има добра съдба, единствено ако се движи неотклонно по пътя, зададен ѝ от хегемона. Това е либерално-глобалистката матрица, която отрича всякаква общностна идентичност, била тя национална, класова или религиозна. Според днешния либерален догмат подобно нещо като национален интерес не съществува и всеки, който го защитава, бива заклеймяван като носител на старото.

Либералният догмат предпоставя, че с политика е най-добре да се занимават колкото се може по-млади хора. Не защото толкова уважава младостта, а защото се смята, съвсем правилно, че младите се манипулират по-лесно и са по-податливи на модерните изкушения. Вгледайте се в лидерите и активистите на „Продължаваме промяната“. Огромната част от тях са свързани или с американски университети или с добре известната фондация „Америка за България“. А хора, преминали през подобна школовка, едва ли биха застанали в защита на българския национален интерес.

За хора, отгледани в подобна либерална оранжерия, глобалното е много по-важно от националното. Като мислене и манталитет те отдавна нямат нищо общо с България. Много по-свързани са със световната метрополия, отколкото с родното си място. И още нещо много важно. За тези хора всичко е бизнес. Според тях едно действие има смисъл, единствено ако носи печалба. Ако води до някаква материална загуба, то в никакъв случай не бива да бъде предприемано. И понеже защитата на историята, езика, културата е нещо безкрайно далечно от манталитета на такива политици, лидерите на „Продължаваме промяната“ съвсем искрено не разбират защо трябва да имаме твърда позиция по отношение на Северна Македония. Те не виждат това, че хора като братя Миладинови или Гоце Делчев са загинали за България. За тях е от значение единствено фактът, че защитавайки историческата истина, рискуваме да не получим скоро парите по Плана за възстановяване. Защото нека не бъдем наивни. Нашите скъпи европартньори съвсем директно ни изнудват с този План. Никакви правила и ценности няма тук. Има откровен рекет.

Това коментира пред БНР журналистът Петър Волгин. Той продължи още:

Добре е, че в управляващата коалиция присъства и БСП, която твърдо защитава българския национален интерес. Ако зависеше само от ПП или ДБ, те за отрицателно време щяха да се подчинят на външния натиск. Първо, заради любовта си към евроатлантизма във всичките му измерения и, второ, заради своята бизнес насоченост. За тях финансовият морков е несравнимо по-важен от защитата на историческата истина. Разбира се, ако натискът на нашите евроатлантически партньори продължи, управляващата коалиция може и да му се подчини.

И веднага можа да ви кажа какъв ще бъде дълготрайният ефект от едно подобно национално предателство. Евроскептицизмът в България ще стигне до космически висоти, партиите, които биват възприемани като проксита на Брюксел и Вашингтон, ще претърпят значими електорални щети, и изобщо няма да е изненада, ако „Възраждане“ спечели следващите избори. Съвсем скоро ще разберем дали това ще се случи.