Глас от Скопие: Тази Европа е олицетворение на България, можем и без нея

Македонската държава изживява може би най-драматичните моменти в най-новата си история. Поради някакво несигурно европейско бъдеще е изправена буквално пред риска да изчезне напълно, а с това и основният ѝ съставен народ, македонският.

Блокадата на България на европейската интеграция на Македония е само последната стъпка в пъзела за заличаване на Македония и македонизма, инициатива, открито подкрепена от българския президент Румен Радев, политик, който олицетворява минала система, чиято основна цел беше българизация на Македония и побългаряване на македонския народ.

И за врабчетата вече е повече от ясно, че в последно време зад кулисите се случва нещо голямо, то се усеща във въздуха, просто се носи като мъгла в студените зимни утрини. Никой не вярва в неубедителните уверения на местните политици, че идентичността и езикът вече не се договарят, защото няма човек в тази държава, който да вярва, че компромис с България е възможен, без тя да се откаже от рамковата позиция и от декларацията на 44-та Народно събрание от октомври 2019 г., където ясно се посочва какво се има предвид под македонския народ, неговия език и неговата история.

Честно казано е грешно да обвиняваме българите, че готвят нещо зад гърба ни, защото те казват точно и ясно какво искат и го правят от години, от времето на Живков до днес. Това наскоро беше повторено в заключенията на Консултативния съвет за национална сигурност. Ако това не е достатъчно, за да разбере някой, че София влиза в последна битка за обезличаване на македонския народ, значи има сериозен проблем или лично не е засегнат от всичко това.

И когато очевидно няма единство в македонското държавно ръководство по този въпрос, по-точно едните продължават да живеят с илюзията, че споразумение с България е възможно, а другите вече осъзнават, че европейската мечта може да остане неосъществено желание, интелектуалната общност в страната надига глас и призовава за обединение, обединение за защита на македонския език, идентичност, история и култура, защита на това, което само е останало – македонизма.

Група интелектуалци, академици, режисьори, журналисти, анализатори, дипломати написаха прокламация до македонските граждани, в която призоваваха за общонационално обединение в защита на македонизма и защита на родината.

Основното в прокламацията е обединението с цел защита на националните интереси. Това обединение около македонизма в никакъв случай не е заплаха за никого, а искане да се зачитат правата, които всяка нация има по света, да се самоопределя, както се чувства, да има правото на собствения си език, да го нарича както желае, но и върху собствената си история, от която ще черпи собствените си корени и ще изгради свои собствени митове, точно както е направила всяка страна в процеса на собственото си създаване.

Призивът на интелектуалците е силен вик и израз на дълбока загриженост за бъдещето на Македония и македонския народ, а обединението, независимо от политическа, етническа, религиозна или каквато и да е друга принадлежност, е възможност да застанем твърдо и само в защита на националните интереси..

Посланието е отправено и към Европа, която вместо да защитава европейските ценности, защитава геноцидната политика на отричане на една нация, нейния език, история и култура.

Вместо единна Европа да се гордее с различията си, да иска да чуе македонския език в Европейския парламент и в Европейската комисия, за да могат младите македонци свободно да кажат кои са са и откъде идват, тя застана зад България. Така е, тази Европа е олицетворение на България. Няма друг начин да се разбере настояването на Брюксел за консенсус между двете страни по въпроси, които никоя друга страна не би договорила.

Точно тази разделена и нефункционираща Европа се нуждае от македонизма, като еманципираща и обединяваща идея, като поле за културна конкуренция между нациите, но също и поле за политическо, икономическо, образователно, здравно и всяко друго сътрудничество между европейските нации.

Македонизмът не е застрашил никого, но е последната надежда на един малък и скромен народ, около който може да се обедини и да търси своето място под слънцето и затова България иска да го изкорени.

Гласът на интелектуалците е отправен специално към родните политици, да не смеят да се пазарят с най-ценното на един народ, неговата идентичност и език. Ако и това изчезне, ще изчезне и македонският народ, но ще изчезне и Европа като такава. Функцията на министър-председател, президент, министър не е по-голяма от македонизма, а още по-малко някой има право да застрашава и продава най-ценното за определено несигурно европейско бъдеще.

Същото важи и за македонския език и история, стълбовете, на които се крепи държавата, но и с които всеки македонец се идентифицира и без които не може да бъде македонец.

Македония не може и не трябва да приема с никого споразумение което ще предизвика дълбока криза и ще остави наследство от опустошение на идентичността на бъдещите поколения.

Този призив за обединение е последният шанс да сложим пръст на главата си и да зададем ключовия въпрос: Накъде отиваме?

Естествено, Македония е част от Европа и несъмнено процесът на европейска интеграция трябва да продължи, но само въз основа на европейски критерии за членство, а не според българската интерпретация на тези критерии. Ако това не се приеме, то може да продължим и без ЕС. Светът нито е започнал, нито ще свърши с ЕС, така че нашата история може да бъде само нашата, македонска.

Македонското общество никога не е било враждебно към българския народ, нито към онези хора в Македония, които се чувстват българи. Тук всички сме еднакви и всеки може да каже кой е и как се чувства. В България не може, въпреки че е член на ЕС.

В крайна сметка, ако тук се обединим и изградим по-добро място за живеене, никой няма да споменава Европа. Ето защо подобни инициативи, открити писма и декларации на интелектуалците, но и на всички хора, които обичат страната си, трябва да бъдат приветствани. Те трябва да стават ежедневни. Така политиците може да чуят гласа на народа и накрая да разберат, че няма друга алтернатива освен Македония.

Автор: Сашо ТАНЕВСКИ, "Нова Македония"