Страх лозе пази

Опитът да бъде сменен режимът в Казахстан бе потушен с кръв, но безредиците заглъхнаха. Подобно на Беларус, редът бе въдворен с помощта на Русия. Дали руснаците са стреляли, или „мръсната работа“ са извършили местните сили на реда ще стане ясно в бъдеще. Успоредно със случващото се в Азия, в Западна Африка, по точно в Буркина Фасо бе извършен поредният преврат, към който геостратегическите наблюдатели остават безразлични. Малкото статии, посветени на военната хунта арестувала президента на страната, подсказват че нищо в Африка не е окончателно.

В Казахстан обаче зад Русия застана Китай и то по най-категоричен начин. Пекин обвини организаторите на поредната внесена от вън „Цветна революция“. С други думи там където „Соросоидите“ съвместно с ислямистите застрашават статуквото, корумпираните диктатори могат да спят спокойно. За нещастие на бунтовниците, освен подземните богатства и енергийни залежи, Казахстан се намира на „Новия път на коприната“, за чиято реализация Русия и Китай са си подали ръка.

Поради липсата на геополитическо споразумение, подобно на подписаното в Ялта, контурите на разпределението на силите между Русия и Запада „мутират“ подобно на Ковид 19. След като всички опити на страните членки на НАТО да преобразят арабския свят пропаднаха, влиянието на Русия, както и това на Китай нараснаха значително. След позорното изтегляне на американците от Афганистан, Вашингтон се нуждаеше спешно от нов геостратегически успех. Единственото уязвимо място в периферията на Русия, след неуспеха в Казахстан, оставаше Украйна. Умишленото гъделичкане на идеята за разпростиране на сили на НАТО, под носа на Кремъл, накара руската армия да смаже верижните гъсеници на нейните 2700 танка.

Изненадващо за някои, а за други не съвсем, китайският вестник CHINA DAILY излезе с предупреждение: „Време е НАТО да се вразуми! В продължение на 20 години Атлантическият съюз не спря да се разпростира на Изток“. Самият китайски президент Си Дзинпин, подобно на рамото което даде на Путин в казахстанската криза, не закъсня да се намеси. „Разбирам напълно руската загриженост и подкрепям изцяло всички руски инициативи за осигуряване на гаранции за сигурността на страната.“ – каза китайският президент, разполагащ с най-многобройната армия в света.

Засега дрънкането на оръжие в региона на Черно море не означава обезателно война. Силите от състава на НАТО, нито имат едни и същи униформи, нито едни и същи куршуми. Бройката им е символична в сравнение на отсрещната армада. Резултат от кризата обаче вече има. Това безспорно е сближаването на Русия с Китай. Зад този резултат прозира дългосрочна идея за евентуалното премахване на енергийната зависимост на Европа от Русия и заместването ѝ с американска?