За къртиците и най-търсените на пазара стоки

Цял народ поместен в къртичина , но живеещ в прайдове... с лъвска гордост и много по-малко достойнство...

Вчера реалити предаването „Къртицата”, излъчващо се по TV7 , беше напуснато от модела Евгения Калканджиева. Това „събитие” (използвам думата в крайно буквалния й смисъл предвид също толкова крайната му незначителност ) някак странно побира в себе си всички онези щрихи, характеризиращи обществото ни, които са генератор и акумулатор и на обществените настроения като цяло в последните няколко месеца.
Иска ми се да започна с акцентът, който е зададен още в заглавието.

Неведнъж съм засягала проблематиката , свързана с новата реалност, и съм представяла хипотезата си за зародилия се нов човешки вид. Тук отново мисля да наблегна на тази своя теза. Безспорно прави впечатление, че освен масовата дигитализация, на която сме свидетели  чрез масовото навлизане на персоналните компютри, мобилните телефони, създаването на социалните мрежи и пренасянето на битийния модус в полето на виртуалността, има още един феномен, който, от една страна задава „модни течения” в полето на четвъртата власт – медиите, а от друга – се адаптира умело в новите условия, в които вирее човекът. Това, за което говоря са реалити предаванията.
Именно последните са тези, които показват реално основните проблеми в мирогледа на нашето общество – „криворазбраността” и нещо.

Представящи сами по себе си вид социален експеримент, този тип формати биват доста добре приети не само от българския зрител. Човекът по природа е любопитно животно. Той изпитва неистов интерес към всичко, което е скрито, тайно или забранено. Не ми се иска да влизам в библейски тематики, говорейки за грехове, плодове или „познание”. Факт е обаче, че фокусът винаги бива изместен. Споменах „Къртицата” и в подкрепа на предното си изказване искам да отбележа, че дори и едно подобно предаване не успя да удържи акцента на мястото му, напротив.  Брилянтен сюжет – група от хора, всеки от които със своите страхове, принципи, амбиции и личностни качества, и един, отличаващ се с висока степен на адаптивност, който има тежката задача да играе ролята на „предателя”.  Отново има тайна, мистерия - апропо и висок зрителски рейтинг и безумно любопитство.
Дотук всичко звучи прекрасно, но под повърхността се крият редица неизправности:
1.  Уж т.нар. „зрители” се интересуват от самоличността на даден субект, който е къртица, а се оказва, че  по-важни са проблемите около това кой от кого е бременен, ще запази ли своето бебе, кой кого ошамарил, кой се напил, профанизираните скандали на база София - провинция и още един куп важна (дори бих казала „безценна”) информация. В 21век любознателността не само на българина, но и на Човекът като цяло се съсредоточава в полето на евтината клюкарщина и ровенето в личния живот. Говорим за безработица, оплакваме се от високи сметки, дълги преходи и никакви приходи, ожесточено  мрънкаме за ниските пенсии, но някак се оказваме с широки пръсти, когато трябва да си купим някоя жълта хроника, която да ни топли  в студените вечери при спряно парно. Създава се един своеобразен парадокс – „Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава” или „търсенето определя предлагането”. Двубоят между народната мъдрост и икономическият „закон” е ожесточен. От едната страна на монетата имаме жадни за лични драми индивиди, които се хранят с чуждите истории, но от другата – индивиди, които продават срещу хонорар своето достойнство...
2.  Къртицата – уж сложна за изиграване роля, а ето, че българите се справяме добре. Малко преди края на първия формат на реалити предаването, а участниците още не са открили „предателят”. Това ли е обичайният образ на българина? Ако приемем, че отговорът на този въпрос е положителен, тогава не разбирам защо вечно търсим и къртицата в политическия си живот. Ако пък отговорът е „не”, то толкова ли лесно се поддаваме на манипулации? И намесвайки политиката, не мога да не се запитам истина ли е ,че в  НАШЕТО РЕАЛИТИ има само една къртица или е поредния трик за заблуда на противника?

3.  Купуваме си клюки, продават ни се достойнства, ровим се в чужди животи, а неглижираме проблемите в своя собствен (визирам „обществен”). Този акт на покупко-продажба обрисува българинът като дребен човек с „разни” низши идеали. Грозен и пошъл модел на съществуване, но доста добре работещ (очевидно).
Май си живеем постоянно с код "ЖЪЛТО"!!!

Но парадоксите и въпросите без отговор не спират до тук. Всеки човек има много лица и различни социални роли. Жени Калканджиева напусна, но кой беше образът й, който бе номиниран? Ако това е арогантното поведение, агресивността, невъзпитания и обиждащ език и заканите, то не е ли редно да „номинираме” за къртица и Волен Сидеров заради същото му поведение, демонстрирано към журналист от телевизия СКАТ? За Атака ли е време или ни остана да се вайкаме с думите "А така..."
В случай, че негативният вот е за директността, пошлостта, високото самочувствие и увереността, то защо Бойко и ГЕРБ бяха на първо място по рейтинг?
Ако пък иде реч за лежането на стари лаври , то Коалиция за България защо получи втори шанс? И т.н и т.н... до безкрай!

И вместо край: Кой е къртицата?
Цял един народ, шепа избрани от нас да ни управляват или...?
Както напоследък като рефрен зазвучават думите „В това шоу нищо не е такова, каквото изглежда”...