Според Макрон, Европа е на поправителен изпит

В „Денят на Европа“ 9-ти май, френският президент произнесе реч, в която направи тревожна диагноза за състоянието на Европейския съюз. За някои Еманюел Макрон оповести проблемите дипломатично, за други – лицемерно. Независимо от начина, казаното от него отговаря на истината. Европа буксува и недоволството от Брюксел расте. Обединението между Западна и Източна Европа не се състоя. Много страни бяха приети прибързано и разширяването на Съюза според него, трябва да бъде отложено, за сметка на задълбочаването му.

С тази си диагноза Макрон отговаря без заобиколки на настойчивите призиви на Зеленски, страната му да стане член още утре. Европейската принадлежност на Украйна и на други страни е неуспорима, каза той, но георазположението не е достатъчно. Без общи ценности, не може да има „общност“. Поради това на първо време „задълбочаването“ е с предимство. До сега, социалната, данъчната и външната политика на членовете на Съюза вместо да се приравнят и обединят, не спряха да се различават и отдалечават. Факт е, че италианци не емигрират във Франция, нито германци в Холандия за по-високи заплати.

Най-бедната до скоро Португалия, мажоритарен доставчик на работна ръка в Европа, след приемането ѝ в Съюза, спря износа на строителни работници и домашни помощнички. Подобна трансформация на Изток – не се състоя! Поляци, българи и румънци не спират да прииждат на Запад. Макрон не се противопоставя на „мобилността“ на работната ръка, а на социалния дъмпинг. Нищо не се прави в посока на общата военна защита. На фона на войната в Украйна става ясно, че Полша се превръща в американска база, заедно с Балтийските републики. Унгария още дълго ще налага своето вето по отношение на санкциите. Без да споменава конкретно България, Макрон със сигурност е информиран, че български политици прескачат Париж и тичат за инструкции във Вашингтон. Това тяхно поведение показва липса на елементарна далновидност.

Не е необходимо да си завършил образование в чужбина за да предвидиш, че лидерството на Макрон, ще продължи много по-дълго от това на Джо Байдън. Не са за омаловажаване и неудобни ситуации предизвикани от речите на американският президент. Държавният секретар Антъни Блинкен опровергава редовно казаното от него, защото не бивало да се разбира дословно. Какво точно да се разбира и какво не в политиката на най-развитата в Света държава е повече от обезпокояващо. В това отношение Макрон е много по-ясен. Въпреки, че САЩ и Франция са съюзници открай време, позициите им за войната не съвпадат. В един и същи ден американският и френският президенти се произнесоха относно доставките на оръжие. Байдън заяви, че работи за „победата“ на Украйна, докато Макрон каза, че праща оръжие за да предпази Украйна от „поражение“!

Разнобоят между Франция и САЩ се разпространява видимо между страните членки. Поради това, Макрон препоръчва създаване на „Политическа общност“, която да бъде над икономическата, чрез безболезнен институционален развод. Той минава през реформи на многоетажната европейска администрация. Огромна, тромава и скъпа. Европейски съвет, Европейска комисия и Парламент с депутати, чиито избиратели, а и самите те, не знаят за какво служат. Образно Макрон препоръчва разделение, (което вече съществува) да бъде реализирано под формата кръгове, в полза на динамиката, за сметка на настоящата бюрократична неподвижност. Това е стара негова идея, на която се противопостави на времето Ангела Меркел. Новият канцлер на Германия изглежда по-склонен да застане до Макрон, защото има нужда от неговата подкрепа.

В Първия кръг да бъдат страните с общи „ценности“. Под „ценности“ се разбира сравнително близко законодателство, демократични традиции и водеща за континента икономика. В този първи кръг са предимно страните основателки на Съюза с най-висок БВП. Основната промяна почива върху замяната на гласуване чрез „единодушие“ с квалифицирано мнозинство. Десетина страни между които България се противопоставят на тази идея в името на демокрацията. За каква „демокрация“ може да се говори, когато гласът на Малта е важен при гласуване колкото този на Германия?! Важна подробност е - кога и защо представителят на средиземноморския остров например налага своето „вето“. Той го прави винаги, когато интересите на Турция са застрашени. Вадете си извода сами. Не е нужно да си Макрон за да разбереш, че по-малките и по-бедните са податливи на чуждо влияние, срещу съответните "бонуси".

Ще успее ли проекта на Макрон? Френският президент е млад, с култура и дар слово, зад които се крие държавник с характер. Той знае какво иска и в повечето случаи – успява. Може да е чаровен но и безжалостен. Още в началото на първия си мандат, Макрон се скара с Началник щаба на френската армия – генерал Де Вилие и го уволни само за минути. През 2019 година, след няколко безсънни нощи в Токио, посветени на спорове относно избора на председател на Комисията, Макрон заплаши, че ще тресне вратата, ако неговата фаворитка Урсула фон дер Лайен не бъде избрана и успя. След това постави французойката Кристин Лагард за шеф на европейската централна банка, с което "върза попа за да е мирно селото".

Ако Олаф Шолц му подаде ръка, нападателния тим, с който френският президент разполага, би могъл да наложи реформирането на Съюза, като възложи взимането на решения на един по-тесен кръг от настоящата „разпасана команда“ от 27 държави. Чакат го протести, съпротива и упреци от всякъде. Реакциите няма да го спрат. Дори да не успее, много хора по етажите на европейските институции ще се разколебаят дали не е по-добре да преминат в частния сектор.

Както винаги от София се чуват възражения от еветуалното изключване на България от командния състав на бъдещата "Общност". На първо място е тревогата от въвличане във война, без наше знание или съгласие. По мое сведение до сега никой не е консултирал българското общество, нито за участие в две световни войни, нито за въвеждане на дългогодишен Комунистически режим, още по-малко за влизане в НАТО и Европейския съюз. Въпреки това, ако има обществено безпокойство, на него трябва задължително да се отговори. Излишно е да си затваряме очите пред реалността. Следствие на войната в Украйна, европейският съюз върви към политическо разцепление. На Изток – войнствена Полша, която се готви за война и на Запад, Франция и Германия, които мислят и подготвят живота „след войната“. Това е изборът пред настоящите страни членки.

Между другото Макрон предупреди – ако разногласията се задълбочат, не е изключено Европейският съюз да се разпадне.