Бездомни кучета намират дом извън България

Един от дългогодишните проблеми на столицата и на по-големите български градове е този с бездомните кучета. Първата асоциация, която правим, когато става дума за четириногите любимци, които са на улицата, са няколкото мъчително създадени приюти в София за кастрация на животните. Времето показа, че те няма да решат проблема. Повечето животни се кастрират и отново се връщат на улицата, споделят специалисти.

Все още е ежедневие да намериш захвърлени малки кученца в контейнера или пък по-големи, но малтретирани от собствениците им и успели да избягат. За някои от тях улицата става дом. Съдбата на други, обаче е по-различна. Различна е за тези кучета, които имат щастието да бъдат намерени от едва 20-тината за София доброволци. Задачата на доброволците не е лесна. Изисква се време и най-вече значителни финансови средства, за да могат кучетата (повечето, от които са болни) да бъдат прегледани, обезпаразитени, ваксинирани. Възстановяването на някои от тях трае месеци. Много често има по две-три майки с по седем-осем бебета всяка. Това са двайсет ваксини, чипове, специална бебешка храна.

Голямото предизвикателство пред доброволците е намирането на нов дом. В България е трудно да се намерят приемни семейства. Причината е, че българинът от една страна е с предразсъдъци относно бездомните кучета, а другата, че се търсят такива на по няколко месеца. Разковничето в решаването на проблема с бездомните кучета обаче е възпитанието на питомниците. Българинът не умее да възпитава куче и именно от там идват повечето проблеми.

„Когато видя изхвърлени в контейнера за боклук малки кученца, в завързан плик, за да се задушат, аз не виждам друга алтернатива, освен тази да ги взема и да се погрижа за тях – да ги приютя, обезпаразитя, ваксинирам, да ги лекувам ако са болни, да разговарям с много хора всеки ден с надежда да им намеря най-хубавите домове... И после да ги транспортирам до тези домове в Германия или Холандия, Белгия, Швейцария..., но не и тук. Тук не вярвам, че сме готови за ангажимента да пазим живота и да осигурим хубав живот на друго живо същество, различно от нашия вид. Нямам личен живот – всяка свободна минута отделям за тях, да им помогна”, споделя пред Факти.бг Надя Кан, една от доброволките в София. „Разговорите с евентуалните осиновители са дълги, понякога отнемат седмици. Аз искам да се уверя, че са най-добрите кандидат семейства. Те искат да се уверят, че кучето, което са виждали само на снимка е тяхното куче...” допълва тя.

През целия процес, от намирането на кучето до предаване на новите осиновители, средствата се поемат от доброволците. Дори след като бъде намерен дом, доброволците продължават да следят при какви условия се гледат кучетата. „Наскоро имаше случаи, при който се установи, че жена гледа в дома си 9 кучета. Германската зоополиция ги иззе. В Германия законът е много строг към нарушения с животни. В някои случаи за малтретиране на животните се предвижда не само глоба, но и затвор”, обяснява Кан.

Само за 2012 г. Надя Кан се е погрижила за над 150 кучета. Осигурила им е храна, лечение, ваксини и най-важното ... домове. От началото на тази година техният брой е 60 – предимно бебета, изхвърлени на боклука или родени на улицата.

„Нужно е място, подходящо за престоя на кучетата преди да заминат за домовете си, където да бъдат запазени от улицата, ваксинирани, чипирани и подготвени за пътя до осиновителите си,  както и специализиран бус, за да се заплаща само горивото и същинските разходи за път, а не скъпите такси на частни превозвачи, които печелят от транспортирането на кучета от България до европейските страни... Това е непосилно за един доброволец като мен, дори и за няколко...”, казва Кан.

Не на последно място е необходима финансова подкрепа от държавата, както е от европейските страни, нужна е по-широка гласност, за да се включат повече хора, обичащи животните било с малка финансова помощ или с доброволчески труд.