Какво съм направил днес, с което да се гордея?

Статия на Елизабет Фицсимънс, съветник по обществените въпроси към Посолството на САЩ

 

Може би никога досега не сте цитирали реплика от хитовия американски филм „Мръсни танци,” но понякога масовата култура има способността да синтезира сложни концепции в няколко силни и кристално ясни изречения. В тази реплика главната героиня разговаря с баща си по повод неговото неодобрениe за избора й на партньор. „Казвал си ми, че всички сме еднакви и заслужаваме справедливо отношение. Но под всички явно си имал предвид всички, които приличат на теб. Казвал си ми, че искаш от мен да променя света, да го направя по-добър... Има много аспекти от моята личност, които не са такива, каквито си си ги представял. Но ако ме обичаш, ще трябва да обичаш всичките мои особености.”

За всички нас, които в определен период от живота си сме се опитвали да преодолеем неодобрението на околните, тези думи са предизвикателство да се замислим, че нашето твърдо намерение да се борим за равноправие, човешки права и достойно третиране на всички хора няма нищо общо с това какво мислим или казваме, а с това какво правим. Нашите действия ни определят като личности.

През месец юни ЛГБТ* общността по цял свят отбелязва Месеца на гордостта. Началото на тази традиция е поставена в памет на сблъсъците от Стоунуол в Ню Йорк на 28 юни 1969 година.  По онова време полицейските набези срещу обществени заведения, обслужващи представители на ЛГБТ общността, са приемани като нормална част от политическия пейзаж в САЩ. В нощта на 28 юни 1969 година посетителите на бар „Стоунуол” оказват съпротива и това поставя началото на съвременното ЛГБТ движение.  „Движението на гордостта” се разраства през десетилетията и сега е неизменна част от световната култура. Значението му се простира отвъд ЛГБТ общността. Този месец кара всеки един от нас да се запита доколко толерантни сме в действителност. Не колко толерантни си мислим, че сме, а по какъв начин го демонстрираме чрез своите действия.

През 2000 година президентът Клинтън обяви месец юни за „Месец на гордостта на гейовете и лесбийките”, а през юни 2009 година президентът Обама промени наименованието, като включи в него и бисексуалните и транссексуалните хора. Но толерантността не се постига само чрез писането на прокламации. Де да беше толкова лесно да се постигне промяна. Ако историята ни е научила нещо, то е, че промяната не се постига само с думи, било те много смели думи. Промяната изисква действия. 

И ето отново сме в Месеца на гордостта. Замисляли ли сте се какво означава той за вас? Какво правите, за да промените света, да го направите едно по-добро място за всички хора, не само за тези, които приличат на вас. В ключовата си реч, произнесена през декември 2011 година по повод Международния ден за правата на човека, бившият държавен секретар Хилъри Клинтън ни насърчава да се замислим върху следния въпрос: „Как бих се чувствал, ако беше престъпление да обичам човека, когото обичам? Как бих се чувствал, ако съм дискриминиран за нещо, което не мога да променя в себе си?”

Моят собствен живот ми е предоставил безценна възможност да се замисля върху тези въпроси. Растейки в семейство с либерален светоглед, семейните вечери около масата се превръщаха в дебати по горещите теми на деня, като посланието на родителите ми беше винаги ясно: „Прави това, което е правилно, изразявай подкрепата си за онези, които не са имали твоя късмет, помни, че носиш отговорност да помагаш на онези, които не са имали твоите преимущества”.

Преди пет години сестра ми призна официално пред нашето семейство, че е лесбийка, и за първи път ни изправи пред предизвикателството на истинското „приемане”, което всички ние бяхме твърдели, че подкрепяме в онези академични дискусии по време на вечеря.  Живеейки в Ню Йорк и работейки в артистичните среди, сестра ми е една от „късметлийките” да бъде в професионална сфера и да живее във време и на място, където нейната сексуална ориентация не представлява пречка за постигане на успехи.

Но толкова много хора по целия свят, в това число в САЩ, както и тук в България, чувстват, че трябва да прикриват истинската си същност и да крият този, когото обичат, заради страха да не бъдат отхвърлени от семействата си, дискриминирани на работното си място или да станат жертва на насилие в общностите, в които живеят. Ние трябва да се стремим да променим това. САЩ и България споделят общи ценности—едни от най-важните от тях са демокрацията и равноправието на всички граждани. Никой от нас не може да си позволи да гледа отстрани как наши съграждани са дискриминирани или тормозени заради човека, когото обичат.

Бях потресена, когато преди няколко дни Фейсбук страницата на Посолството на САЩ беше „залята” от  хомофобски език на омраза. Като гост в тази красива страна винаги съм намирала българите за гостоприемни, толерантни и мили. Със сигурност не трябва да отдръпваме ръката на приятелството и от тези, които считаме за „различни” само въз основа на сексуалната им ориентация. 

Месецът на гордостта принадлежи на всички нас. Ние всички трябва да гледаме на него като на призив към действие и възможност да се запитаме: „Какво съм направил днес, с което да се гордея?”

 

*Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Транссексуални - бел.ред.