Руският фитил на балканската „тенджера под налягане”

В Западните Балкани, превърнати в тенджера под налягане след войните в бивша Югославия през 90-те години, най-малкото несъгласие може внезапно да взриви напрежението. Това се случи миналата неделя около пропускателните пунктове, които разделят сръбската и албанската част на Косово. За разлика от повече от сто държави в света, Сърбия никога не е признавала независимостта на бившата си провинция, която смята за своя "историческа люлка". Протестирайки срещу промяна в правилата, която би ги задължила от 1 август да приемат косовски регистрационни номера и документи за самоличност, сърбите блокираха пропускателните пунктове с тежкотоварни автомобили и камиони, танкове, издигнаха барикади и стреляха по косовската полиция. Хеликоптери на KFOR, силите на НАТО в региона, са разположени в северната част на страната. Това пише политическият анализатор Изабел Ласер в материал за френския вестник Le Figaro.

След обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. около 50 000 сърби, живеещи в северната част на бившата провинция, отказват да признаят правителството на Прищина и неговите институции. Те продължават да използват регистрационни табели и документи за самоличност, издадени от сръбските власти, на които винаги са оставали лоялни и от които зависят финансово. След напрежението, което вече разтърси Косово по същите причини преди година, правителството на Прищина реши, под натиска на Запада и по-специално на Съединените щати, да отложи до 1 септември установяването на новите правила на границата, считани за реципрочна мярка. Сръбското малцинство демонтира барикадите. Глътка въздух преди нов топлинен удар?

Четиринадесет години след обявяването на независимостта регионът остава сива зона в Европа. Диалогът, започнат през 2013 г. от Европейския съюз между Белград и Прищина, е в застой. Преговорите, започнати през 2018 г. от сръбския президент Александър Вучич и бившия президент на Косово Хашим Тачи, които планираха да уредят различията си чрез размяна на територии, срещнаха съпротивата на албанските радикали, сръбските националисти и някои европейски държави, враждебно настроени към идеята. Но ситуацията беше допълнително отслабена от руската война в Украйна.

Вярна на тактиката си, Русия всява разделения раздори на европейския континент, макар и само като представя независимостта на Косово, никога не призната от Москва, като "прецедент", оправдаващ нейната агресия в Украйна, след като послужи като аргумент за анексирането на Крим и частичната окупация на Грузия през 2008 г. Свързана с "големия руски брат" чрез история, култура, политика и религия, Сърбия също е силно зависима от своята енергия: 56% за петрол и 51% за газ. Охотно смятана за троянски кон на Русия в Европа, Сърбия, която никога не се е сблъсквала с миналото си след военните престъпления, извършени срещу нейните съседи през 90-те години, винаги е заемала страната на Москва.

По улиците на Белград се продават тениски с образа на Владимир Путин, а буквата Z, символизираща руската операция в Украйна, е нарисувана на много стени. Но Сърбия също е европейска страна, официално заинтересована от сближаване с ЕС. Следователно от началото на войната, на 24 февруари, Белград се люлее като махало между Изтока и Запада. Тя гласува за резолюцията, осъждаща нападението срещу Украйна, но отказа да се присъедини към международните санкции и да критикува злоупотребите, извършени от руската армия. В събота, 30 юли, сърбите представиха военната си техника край Белград, своите руски изтребители, новата си китайска система за противоракетна отбрана, получена през юли, но също така и европейско оборудване, по-специално френско...

В продължение на няколко години, поради това, че не бяха твърдо прикрепени към солидно политическо и икономическо цяло, Западните Балкани се превърнаха в театър на съревнование за развиващите се държави. От коя страна на новата стена, разделяща Изтока и Запада, ще попадне Сърбия? Владимир Путин предлага на сърбите алтернативен модел на този на Европейския съюз, понякога смятан за разочароващ или остарял, и намира радушен отклик в сръбското правителство. И по-специално при Владимир Джуканович, депутат и висш функционер от управляващата партия, който се занимава в Twitter с руската пропаганда по отношение на Украйна: "Всичко изглежда показва, че Сърбия ще бъде принудена да започне денацификацията на Балканите... Сръбският президент Александър Вучич призна това в обръщението си към нацията в неделя: ситуацията в Косово "никога не е била толкова сложна за Сърбия и за сърбите" и "атмосферата е нажежена". Той втвърди реториката си, като обеща, че "Сърбия ще спечели, ако сърбите бъдат нападнати...".

Опитва ли се Русия да тласне Сърбия във въоръжен конфликт със съседите си, да дестабилизира Европа и да отвлече вниманието от войната в Украйна? Наред с Молдова, Грузия и сръбската част на Босна, редовно изкушавани от отцепване, Западните Балкани са една от мишените на Владимир Путин. Но сравнението между Русия-Украйна и Сърбия-Косово свършва дотук. Между двете ситуации разликата е значителна: отсъстващ в Украйна, НАТО все още има 3700 войници в Косово, отговорни за поддържането на мира и прилагането на мандата на ООН. А KFOR обеща да се намеси, "ако стабилността бъде застрашена".