Изненадите след 2 октомври

При висока избирателна активност прагът за влизане в парламента ще бъде съответно по-висок. При очакваната ниска избирателна активност, ДБ и БСП вероятно ще прескочат бариерата от 4% и ще спорят за последно и предпоследно място в предстоящото народно събрание.

Шамаросаната от ПП протегната за предизборно коалирате ръка на ДБ не е изненада, а очакван ход. ПП отново ще привлече гласоподавателите на залязващата "Демократична България" с нехаризматичния съпредседател Христо Иванов. А и досега през годините каква е била полезността от ДБ в изпълнителната и/или законодателната власт и с какво са запомнени?!

Все пак, сборувани мандатите на ПП, ДБ, БСП и "Български възход" трудно биха стигнали до заветното 121, необходимо за излъчване на правителство. Освен ако в парламента не влезе и Мая Манолова с "Изправи се България". Вероятно тя ще бъде най-голямата изненада на предстоящите вот на 2 октомври, тъй като социологическите агенция засега я класират, може би умишлено, надолу под 4-процентната бариера за скок в народното събрание. Но по информация от източници на Либерта, паралелни проучвания сочат, че не само "Изправи се България" минава 4%, а може да достигне и до 5,38%, в зависимост от преразпределението гласовете на партиите под чертата и избирателната активност на гражданите.

Вероятността да бъде излъчено редовно правителство е малка, а това се дължи на изолацията на партия ГЕРБ, в която формациите не виждат партньор, по техни думи заради лидера ѝ Бойко Борисов. Това от друга страна не е добре за президентското правителство, на чиито плещи тогава ще легнат серия от кризи в една много тежка и трудна зима. И съответно ще изпита на гърба си цялото народно недоволство, което ще рефлектира в негативен репутационен аспект и върху държавния глава Румен Радев.

Феноменът "Продължаваме промяната" едва ли ще се радва на същите добри резултати, каквито показа на последните парламентарни избори. Тогава формацията на Кирил Петков и Асен Василев бе изстреляна на първа позиция, но това в голяма степен се дължеше на огромната подкрепа, оказана от президента Радев. Голяма част от неговите симпатизанти и избиратели, включително и разочарованите от ръководената от Корнелия Нинова БСП, гласуваха доверие на "харвардците". Сега ситуацията е различна - Петков и Василев са в конфликт с държавния глава, риториката между тях в публичното пространство е отдавна изострена, а това неимоверно ще доведе до отлив на гласове. Не е за подценяване и огромното разочарование при болшинството български граждани, които бяха излъгани, че ще "продължават промяната", в всъщност се оказваха експерти в подмяната.

Засега ГЕРБ се очертава като първа политическа сила на предстоящия вот през октомври, поне според социологическите проучвания, но такива бяха прогнозите на агенциите и при предходните избори, докато не бяха обявени изборните резултати. И ГЕРБ се оказа на втора позиция, изолирана от властта. Не са изключени отново изненади и партията на Бойко Борисов да изпадне от първата позиция, поради тежкото си 12-годишно наследство и продължаващото разочарования на гражданите на местно ниво от управлението на кметове и решенията на доминирани от ГЕРБ общински съвети.

Каква ще е съдбата на ИТН и ще станем ли свидетели на още по-шарен парламент - предстои да разберем.

България доказа през годините, че е държава на неограничените възможности, а изненадите трябва да се приемат за нещо нормално в нездравата политическа действителност. Като това не изключва излъчването на широкоспектърен многопартиен редовен коалиционен кабинет след 2 октомври.