Ето защо Израел се инати и не дава „Iron dome“ на Киев

Коментар на Петър МАРЧЕВ

Официален Тел Авив е на страната на Украйна в тази безспорно дивашка, кръвопролитна и безсмислена война на Путин. Поне на думи. Но на дело отказва да прати свои оръжия на въоръжените сили на Киев. А нуждата на украинците от модерна противовъздушна защитна система от ранга на ултратехнологичния израелски „Iron dome“, след кървавите терористични руски атаки с дронове и ракети срещу цивилна украинска инфраструктура, е повече от въпиюща.

За страничния наблюдател поведението на Израел е трудно обяснимо. За мен, като средностатистически „страничен наблюдател“ – също. Но „живият живот“ снизходително ми дава нелоша възможност да се запозная с еврейския манталитет и оттам – да екстраполирам задоволителен отговор на гореописаната логическа загадка. Бог да благослови БДЖ /Българските държавни железници/ и нейното мъдро ръководство, което не е вдигало цените на билетите от поне 20 години! Поради тази основна причина, бързият влак „Чайка“ е препълнен. Все още времето е топло, старомодните вагони са без климатици и ние, маргиналите, които сме напълнили купето, разчитаме на естествената вентилация на отворения прозорец. Срещу мен – ром, пенсионерка и влюбена двойка на студентска възраст. На първата спирка в купето влиза и мъж около 50-те, с два големи куфара. Наглед – нашенец, със семпла сива ризка с къс ръкав и дънки, черноок, със сивееща вече коса. Когато минава кондукторът, новодошлият излиза в коридора и дълго се обяснява. От доловените приглушени думи, оставам с впечатлението, че е чужденец. На Златица студентите слизат и чужденецът се премества срещу мен. Вече съм извадил от раницата си сандвич и кенче бира и спътникът ме подхваща на къс пас. На руски… Обаче той самият е евреин. Истински евреин, от Израел. Словоохотлив. Работи във военен завод. Успял да се ожени и да се разведе, имал вече големи син и дъщеря, но той живеел в един апартамент със старата си майка. В кой град? Ами примерно в Хайфа.

Дърдорим на руски и аз се хващам, че говоря с грузински акцент, вероятно от многото разказвани вицове за грузинци. Питам събеседника си как му е името. Казва ми някакво руско име, да речем Вова. Но на въпроса ми какво произвеждат в техния завод, замълчава като сфинкс. Еврейската му шпиономания ме развеселява: „Слушай, Вова! Аз съм работил в българския оръжеен гигант „Арсенал“, знаеш ли какво произвежда „Арсенал“?! По онова време ни плащаха по 30 лв. на месец „секретни“, за да пазим тайна. Но цяла Турция, Гърция, Югославия и половин Албания знаеха в детайли какви „яйца“ се мътеха в нашата оръжейница!“

После минаваме и на актуалната тема за войната. Аз съм наясно с неказионната история на българо-руските отношения. Така че, руската имперска пропаганда няма никакви шансове при мен. Но искрено се изненадвам от последвалата тирада в духа на „Русия Днес“. Оказва се, че семейството на евреина Вова са преселници от съветски Дагестан, изселили се през втората половина на 80-те години, по време на Перестройката. Такива като тях в Израел били близо милион, уверява ме спътникът ми. И продължавали да си гледат руските телевизии. Хм, това обяснява доста…

„Добре, поради някакви свои причини ти харесваш и одобряваш Путин… - подмятам аз. – Но украинците са жертва. Представи си, че се прибираш през тъмния парк и чуваш викове, виждаш, че някакъв хулиган изнасилва момиче. Нима ще помогнеш на изнасилвача, а не на жертвата?!“

При много хора това сработва, но не и при Вова: „А ти знаеш ли колко евреи са избили украинците?!“

Млъквам, защото не съм запознат добре с историята на Холокоста. Влакът е спрял на някаква гаричка и жегата в купето става още по-непоносима. „Такова нещо в Израел няма, всички влакове са с климатици“, оплаква се и се хвали едновременно с примадонски маниер Вова. Приисква ми се да го попитам защо не си е взел рент-а-кар автомобил, или поне да се беше настанил в първа класа. Но си замълчавам, просто не съм заядлив човек. Предпочитам да изслушам спътника си колко много работи и как за всяка допълнителна смяна в завода му плащат по-скъпо. Всъщност, нашият човек пътува за курорта Слънчев бряг на брега на Черно море, където си е купил преди няколко години апартамент. Предстоят му два месеца отпуска.

„Хубаво е тук… - мята евреинът поглед през прозореца към зеленеещата планина. – И е спокойно, човек наистина може да си почине. При нас атентатите не спират…“

После ми разказва, как навсякъде по улиците, даже и в парковете в техния град жужат дронове. Полицейски. Следят какво се случва, подслушват разговорите… На мен ми заприличва на обстановката от „1984“, но според Вова това е много добре, защото арабските терористи нямат шанс да действат.

Когато се прибирам вкъщи, си давам труд да прочета повече за Холокоста. Оказва се, че не Хитлер е изобретил „топлата вода“ на антисемитизма. Анти-еврейски закони са функционирали и в Руската империя. А кървавите погроми срещу евреите са били нещо обичайно. Самият Николай Втори, последният руски император е бил убеден, че 90 % от руските революционери са от еврейски произход. Най-активни в гоненията са руските „черносотници“. Но погромите продължават и след абдикацията на царя. Според изследователи, в размирните времена, последвали ВОСР от 1917 година и Гражданската война, на територията на бившата Руска империя са избити от 70 000 до 250 000 евреи. Най-минималистичната статистика от онова време сочи, че на територията на съвременна Украйна са регистрирани близо 1300 погрома, при които са убити 31 071 човека. Но след разпада на СССР са разсекретени архиви, които дават основание да се твърди, че избитите украински евреи може би надхвърлят цифрата 100 000. След смъртта на Ленин, бащата на народите Йосиф Джугашвили, известен и като Сталин, поема щафетата на антисемитизма. Даже по едно време самият Хитлер е във възторг от неговите чистки на евреи с партиен билет…

Омер Бартов е израелския историк с галисийски, т.е. украински корени. Той е един от най-авторитетните изследователи на Холокоста, а понастоящем преподава в щатския университет Браун. Бартов е автор на книгата „Приказки от граничните райони“, в която разказва историята на едно градче в Западна Украйна, откъдето произхожда семейството му. Исторически Бучач е принадлежал на Хабсбургската империя, по-късно е бил в състава на Украйна, след това в състава на Полша. А между 1919 и 1991 г. той е в Украинската съветска социалистическа република.

Като цяло галисийската култура е своеобразен прототип, прото-образ на общество, което днес наричаме мултикултурализъм. Поляци, украинци и евреи са живели заедно от столетия. Мнозинството от хората не са могли да си представят нищо друго. През XVIII и XIX в. не е имало големи войни и насилие. И все пак, към края на XIX в. украинският национализъм започва да избуява.

Майката на Омер успява да се добере до Палестина през 1935 г. заедно с родителите си и двамата си братя. Останалата част от голямото им семейство остава в Бучач – и никой не оцелява. Преди началото на ВСВ около половината от населението на Бучач е било еврейско. От тези 8000 по време на войната са били убити и погребани в масови гробове близо 7000 души. Разбира се, основната заслуга е на нацистите, но техни доброволни помагачи са били много от украинските националисти.

Такава е историческата истина. От друга страна, днешна Украйна се е променила много. От опита на Германия, Франция и много други страни знаем, че признаването на партийните престъпления е много дълъг процес. Украйна днес – това е една много разнообразна страна. И все пак, най-удивителен е фактът, че сега тя се управлява от президент евреин.

С две думи, моят спътник от българския влак не ме е излъгал. Но със същото основание Вова би трябвало да се сърди и на руснаците, а не да приема за чиста монета руските пропагандистки лъжи от екрана. Не е ли така?!

Очевидно, както във всяко демократично общество, в Израел битуват различни мнения. Работникът от военния завод в Хайфа явно съпреживява руската агресия срещу Украйна като своеобразно възмездие за хилядите избити евреи. Ако тръгнем по тази логика, би било редно да очакваме някой друг да „накаже“ и руснаците за техния не по-малък анти-семитизъм в миналото. Кой, вероятно Китай? Да не забравяме, че за евреина Вова няма друг закон, освен вехтозаветния „око за око, зъб за зъб“…

Но по-близка на цивилизования свят, към който искаме да принадлежим и ние, е позицията на Омер. Той също е евреин и макар да осъзнава, че солидарността с Украйна със сигурност е болезнена за евреите, е убеден, че трябва да се помогне на Киев. Защото Украйна представлява контра-пример за Кремъл – тя символизира това, което Путин не иска. Той не може да понесе факта, че Украйна има култура и език, които са много близки до руските, но е демократична държава. Той иска на всяка цена да унищожи това, защото украинският пример може да се окаже заразен за руския народ. Ето защо Путин трябва да бъде спрян.

И нека да затворим рамката на този квази-репортаж. Като ме вижда, че се готвя да слизам, Вова ме моли да звънна от моя телефон на негова позната рускиня от Слънчев бряг, да го посрещнела на гарата. Тогава ми светва лампичката, че цялата любезност на Вова всъщност е била, за да икономиса някой шекел от роуминг. Браво, Вова, перфектна еврейска работа! Само че нали знаеш анекдота, че „евреин“ не е националност, а професия? Сега аз ще публикувам твоята история и ще спечеля повече от теб. Да видим кой е по-голям евреин!