Едвин Сугарев пред ФАКТИ: Ако имаше шанс да мине кабинетът „Габровски“, нямаше да го предложат в такъв вид

Първият мандат за съставяне на кабинет, който бе връчен на ГЕРБ-СДС, не мина в парламента. ГЕРБ, ДПС и „Български възход“ гласуваха „за“, но не събраха достатъчно гласове. Сега мандатът ще отиде при „Продължаваме промяната“. Каква е ситуацията и има ли изход от кризата... Пред ФАКТИ говори Едвин Сугарев - политик, общественик и поет.

- Г-н Сугарев, кабинетът „Габровски“ не мина. По-скоро очаквано или има и елемент на изненада?
- Мисля, че по-скоро очаквано. Този кабинет не беше мислен като реално управляващ. Това беше опит да се прехвърли цялата вина за поредното неслучване на правителство върху тези, които ще носят следващия мандат – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Поначало беше ясно, че няма да мине този кабинет. Ако имаше шанс да мине кабинетът „Габровски“, нямаше да го предложат в такъв вид. Говоренето, че това е експертен кабинет, в който всяка фигура е определена от проф. Габровски, не бе сериозно. Просто един хирург едва ли познава експерти от всяка област. По-скоро той се е допитвал до това какви експертни фигури биха могли да бъдат предложени и ги е утвърждавал лично, но без да познава в подробности техния бекграунд. Но такава фигура като Николай Павлов (б.р.-предложен за енергиен министър) бе сигурна гаранция, че този кабинет няма да мине през гласуване.

- Но разликата „за“ и „против“ беше малка…
- Естествено, че беше малка. Тя беше предвидена и предвидима. Но така или иначе, не се състоя кабинет поради ясно очертаната разделителна линия между партиите на промяната и партиите на статуквото. Можеше да се направи и игра с кворума, за да мине кабинетът, но не това бе целта на мандатоносителите от ГЕРБ.

- Каква бе целта?
- Тяхната цел бе да покажат максимално възможната сговорчивост и отвореност към подобно правителство, но без да има шанс то да се случи. Искаха да получат индулгенция за това, че и този парламент се е оказал ялов, както и добри стартови позиции при обвиняването на опонентите си в същото.

- Как гледате на включването на „Български възход“ към ГЕРБ и ДПС?
- „Български възход“ е партия, която би влязла в коалиционни отношения с всяка формация, която би имала шанс да управлява. Впрочем те го заявиха предварително. Но казването, че ще гласуват само за премиер, но не и за кабинета, говори повече от ясно, че те имат определени амбиции за участие във властта.

- Опциите втори и трети мандат колко могат да са успешни?
- Това имам предвид. „Български възход“ смятат, че могат да реализират амбициите си с третия мандат. Третият мандат всъщност е възможен, тъй като всички си дават сметка, че на последвалите избори ще се наложи да платят определена електорална цена – да не говорим за милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост, които тепърва трябва да се усвояват. Смятам, че по време на третия мандат може да се стигне до гласуване на кабинет, който да е много по-марионетен и зловреден от този, който не гласуваха сега. Може да се стигне до кабинет, който да е подобен на този на проф. Беров. Със сродни задкулисни играчи и сродни амбиции за преразпределение на властта от нелегитимни субекти, каквито имаше и тогава.

- В кабинета „Габровски“ изскочиха имена от миналото. Как гледате на това?
- Говорим за характерни имена, свързани с БСП – имам предвид Меглена Плугчиева, и от друга страна с НДСВ – визирам госпожа Миглена Тачева. Плюс зам.-министри от различни правителства, плюс съветници на този и онзи. Чистите експерти са химера - дори и едно правителство да се състои от изцяло неполитически фигури, важно е кой носи отговорност за неговите действия, а това винаги са политически структури. Но хора на високо експертно равнище, които са без досег с политиката, едва ли се срещат. Всеки е участвал във вземане на решения или е бил употребен по един или друг начин в определен период.

- В същото време НДСВ възкръсва, изключени хора от левицата се обединиха. Това някакъв политически ренесанс ли е?
- Не смятам, че е възможен подобен политически ренесанс. Според мен това са чисто конюнктурни и свързани с определени политически събития движения в политическото пространство, които няма да доведат до кой знае какво.

- В цялата тази ситуация дясното къде е?
- Трудно е да се каже къде е дясното. Поначало в момента определящите тенденции в политиката не са свързани с ляво и дясно. Свързани са по-скоро с проруска и проевропейска политика.

- В по-голямата част от партиите едва ли има дебат каква е политиката на страната - дали е проевропейска, или проруски?
- На повърхността изглежда, че такъв дебат няма, но под повърхността дебнат доста големи съмнения и недоверия. Казването от страна на ГЕРБ, примерно, че те са проевропейска партия, някак трудно се съгласува с обективни техни действия от миналото. Говоря, примерно, за строежа на „Турски поток“, който няма нищо общо с интересите на България, а е изцяло в интерес на Кремъл.

- Цялата разправия, която наблюдаваме в Народното събрание, поставя ли под съмнение парламентаризма в България. Парламентаризмът работеща формула ли е? Много партии, които не могат да се разберат?
- Страхувам се, че с настоящата суматоха се изхабява доверието на хората в политическата система в България. Много скоро това ще породи отново възкръсването на идеята за президентска република и всякакви други подобни мераци.

- Ние вече чухме такива заявки от Слави Трифонов…
- И ще ги чуваме още.

- А това работещо ли е, или е вредно?
- Това е изключително вредно. Колкото по-голяма власт се съсредоточава в ръцете на един човек в държава като България, толкова е по-вредно според мен.