Интернет създава илюзията за глобално село

Представяме мнението на Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет . Цялата публикация Българинът и интернет е публикувана във вестник Монитор

Социалните мрежи са сравнително ново явление, което избухна като „революционно развитие” в обществения и социалния живот. Но там има доста подводни камъни, особено когато го тълкуваме като обществен феномен. Ако говорим за българите в социалните мрежи, ние все още сме на едно от последните места в ЕС като процент от населението, което ползва редовно интернет. Говорим за възрастова група от 35 години нагоре. В категорията до 25 години активните потребители са в границите на средното ниво за общността.

В последно време доста хора започнаха да се вглеждат по-внимателно в социалните мрежи, защото се предоставя като че ли нова арена за социална активност - икономическа, протестна, политическа. Това вглеждане обаче показва както положителни, така и отрицателни страни.  Положителната е, че определени каузи, както стана популярно да се наричат, могат за кратко време да привлекат много последователи.  

Дали обаче това е истинската демократична изява

Първо, не всички българи са в интернет. Колкото повече се качва възрастта, толкова спада потреблението в мрежата. Изследванията показват също така, че доста малък процент от потребителите на социалните мрежи са активните личности. По-голямата част са т.нар. воайори, които само следят кой какво е публикувал. Наблюдават какво се случва около тях. Изключително е удобно да си стоиш вкъщи на дивана с лаптоп в ръка и да се включваш в някакво протестно движение и това да те удовлетвори.  Смяташ, че така едва ли не помагаш за една положителна промяна в обществото. Дали обаче това е така. Доста пъти сме свидетели на каузи, които са неточни или грешно формулирани. Реалното участие в демократичните промени в обществото е да се запознаеш с проблема, да знаеш какви са пътищата да се промени дадено състояние. Много добър пример бяха протестите в социалните мрежи, които издигаха лозунг за промяна в конституцията.

Хиляди се присъединиха към това искане

без да са чели основния закон. В него има принципи, приети от всички. Да промениш нещо в конституцията, означава да отречеш дадено право. Абсолютно криворазбран лозунг, който доведе до безсмислен активизъм. За да си граждански активен, трябва да познаваш нещата в детайли, да си напишеш домашното. Протестите показаха, че много хора искат да са граждански активни, но дотук свършва положителното.

Знаете, че много събития се организираха във Facebook, потвърждаваха се, да речем, от 25 000 души, но в крайна сметка бяха посетени само от 500. Виртуалността на този граждански активизъм заблуждава.

Интернет реализира илюзията за едно глобално село, глобален свят, където всички са свързани свободно с останалите. Това обаче не е така. Ако се замислите, в социалните мрежи хората общуват със себеподобни. Така се създават едни вътрешни съсловия и няма общуване между различните групи. Това е голям дефект на социалните мрежи.