"Да забравим за братството с украинците, за да победим по-бързо тази антируска държава"

Коментар на Виктор АЛКСНИС

Една от основните причини за нашите неуспехи и поражения в Украйна е съществуването на най-големия мит на XXI век за триединния руски народ - великоруси, малоруси и белоруси. Формулирана през ХѴІІ и началото на ХѴІІІ в., концепцията за триединния руски народ има официален статут в Руската империя. По време на съветския период от нашата история то е заменено с понятието "съветски народ". Но след разпадането на Съветския съюз започват активни опити за възраждане на концепцията за триединния руски народ. Включително от ръководството на Руската федерация.

Но не напразно се казва: "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща вода! А това, което е било актуално преди двеста години, не отговаря на обективната реалност в XXI век. Ще ви кажа една доста смущаваща мисъл - в момента няма триединен руски народ. И никога няма да има повече! Има руснаци, украинци и беларуси! Има три отделни държави - Русия, Украйна и Беларус.

Единствената разлика между тях е, че Украйна и Беларус имат национални държави, а Русия - многонационална федерация. В същото време както в Украйна, така и в Беларус има доста хора, които все още се смятат за руснаци по националност и дух, обичат Русия и искат да бъдат заедно с нея.

Човек би могъл да пренебрегне теорията за триединството, но в условията на война (да, война) между държави, каквито са Руската федерация и Украйна, този мит и производните му за братския украински народ оказват изключително негативно влияние върху бойните действия, върху бойния дух и мотивацията на нашите войници и офицери.

Подобно нещо преживяхме в началния период на Великата отечествена война, когато след 22 юни 1941 г. политическите инструктори казваха на нашите войници, че германските работници и селяни, облечени във войнишки шинели, се бият срещу нас, но те са наши братя по класа и не е далеч денят, когато ще обърнат щиковете си срещу кликата на Хитлер.

Не ви ли напомня за очакването на цветя и тълпи украинци, които ентусиазирано ще посрещнат нашите танкове на Крещатик след обявяването на СВО на 24 февруари 2022 г.?

През 1941 г. трябваше да преживеем огромни загуби и поражения в началния период на войната, за да забравим тогавашните идеологически догми за братството на пролетариите от всички страни и да заменим всички тези глупости с простия и ясен лозунг "Убий германеца".

И не напразно Константин Симонов пише стихотворението "Ако домът ти е скъп", което завършва с прочувствени редове:

"Тогава убийте дори един!

Тогава го убийте скоро!

Толкова пъти, колкото го видите!

"Убий го толкова пъти, колкото пъти го видиш!

И така, когато прочетох истеричните викове на толкова много наши съграждани по повод атаките срещу критичната украинска инфраструктура: "Това е недопустимо! Жените и децата там страдат от студа и липсата на електричество!", разбирам, че те са жертви на нашата пропаганда за братския украински народ. И нашите войници на фронтовата линия са подложени на същата пропаганда.

А това не е начин да се води война! Не напразно преди време е имало една поговорка: "На война, като на война! (à la guerre comme à la guerre). Или ние ще победим украинската армия, или тя ще победи нас. Няма трети вариант.

Що се отнася до твърденията, че сега украинците ще ни намразят, бих искал да се върна към военния или по-скоро следвоенния опит. По време на войната германците са унищожили около 27 милиона наши съграждани. И ние дойдохме в Германия не като освободители, а като отмъстители. Но ние не повторихме в окупирана Германия това, което германците направиха в нашата страна. Провеждахме сурова политика на денацификация. А в комбинация с разгрома на германската армия, това даде страхотен резултат. Германците от Германската демократична република постепенно се превърнаха в нашите най-верни и надеждни съюзници. И не само в Организацията на Варшавския договор, но и в социалистическата общност като цяло.

Бях в ГДР по време на службата си в армията и мога да кажа, че не сме имали по-братски отношения с никоя друга социалистическа страна. Но през 1989 г. ние предадохме най-верните си съюзници.

И още нещо за омразата към украинците. Защо никой не повдига въпроса за омразата на руското население към украинците, която се появи след началото на ПСВ? Защо никой в Украйна не повдига този въпрос, защо никой не алармира за това? Защото ние сме почти 150 милиона души, докато населението на Украйна е само 41 милиона. Ненапразно някой от древните е казал: "Бог винаги е на страната на големите батальони".

И така, колкото по-скоро се откажем от мухлясалите идеологически митове за триединния руски народ и братството с украинците, толкова по-скоро ще започнем да водим истинска война и ще победим антируската държава, създадена специално срещу нас.

И толкова по-скоро ще настъпи мир в Украйна.

Авторът е Депутат в Държавната дума (2000 – 2007). Председател на обществения съвет в подкрепа на "Луски марш". Председател на партия Народен съюз

Превод: Николай ИЛИЕВ