Пламен Иванов пред ФАКТИ за влизането в еврозоната: Времето на лесните пари ще свърши

Продължаваме да сме в абсолютна безтегловност и не е ясно какво ще се е случва в България следващите месеци, а това рефлектира върху доходите, харченията и спестяванията на хората. Какво да очакваме по пътя към еврозоната. Пред ФАКТИ говори икономистът д-р Пламен Иванов.

- Г-н Иванов, колкото повече се приближава България до присъединяването си към т.нар. “Клуб на богатите в Европа” в еврозоната, толкова повече противоречиви мнения относно приемането на еврото се чуват. Какво трябва да знаят хората…
- Най-общо казано, че не трябва да се притесняват. Това е най-важното, което трябва да се знае. В еврозоната ще имаме повече възможности и за държавата ни като цяло. А в момента ставаме свидетели на политическо говорене, на заигравка със страховете на хората, за което няма реални доводи. В момента темата се използва някой да изпъкне, да привлече внимание, да говори, да трупа гласове или пък недоказал се икономист да покаже знание в областта. Нищо от това няма да се случи. Най-важното е хората да не се притесняват.

- Чуваме разнопосочни мнения, че ще загубим суверенитет, а сега ни пази Валутният борд. Какво се е случило в други страни, когато са влезли в еврозоната, и какви са стъпките, през които ще минем…
- Хората трябва да знаят, че ние сме приели въвеждането на еврото още с влизането си в Европейския съюз. На ниво държава ние вече сме се съгласили. Този Валутен борд, който и вие цитирате, ясно ни свързва до такава силна степен с еврото, че в момента чисто и просто на валутата в обръщение у нас казваме лев. Всичко е в евро. Както знаете, големите покупки като имоти, като коли са в евро. Търговците, които купуват от името на големите вериги – т.н. байери, пазаруват в евро. При по-голяма част от фирмите техните отношения също са в евро. Така че загуба на суверенитет няма да настъпи или пък нещо подобно. Да не би Германия, Италия или Хърватска да се загубили суверенитета си. Притеснението ми за ситуацията у нас идва от това, че темата прекалено много се ползва за политиканстване. А това може да рефлектира върху процеса, когато се сменя едната валута с другата. В такъв момент има един период, в който тече така нареченото закръгляне - обръщането на сметките и преизчислението на цените на различните стоки и услуги. В момента наблюдаваме това в Хърватия.

- Там видяхме, че имаше поскъпване, но държавата се намеси…
- Точно това ме притеснява у нас. Притеснява ме не самата смяна на лева с еврото, а това, че държавата в момента е в политическа криза, в абсолютна безтегловност на контролните институции сме. Да не кажа, че почти всичките са с изтекли мандати. Свидетели сме на прехвърлянето на отговорност от една институция на друга. Когато започнем да изпълняваме този процес, кой ще контролира етапите по закръгляването на стоките и услугите... Как ще се закръгля, как се извършват транзакционните операции... Ние нямаме силна държава, която да се намеси в един такъв момент.

- Говорим за липсата на стабилен кабинет?
- Не е толкова до кабинет, колкото до стабилни институции в администрацията. В България администрацията е много тромава, много тежка и много раздута по принцип. Когато имаме тежък преход, не го наричам проблемен, било то във финансовия сектор, в пътищата и т.н., виждаме, че започва едно прехвърляне на отговорност. И накрая няма отговорност. Това ме притеснява, че у нас няма стабилност на държавата. Вие казахте, че в Хърватска държавата се е намесила и контролира процеса. А тук нашите контролни органи дали могат да се справят в една такава ситуация, ако няма стабилно управление. В такива времена реформите буксуват. Също е добре да се знае, че в един такъв преход, когато нямаме стабилна държава, неминуемо много псевдоикономисти, а още повече и политици, ще надуят веднага сирените и алармите и ще се започне едно говорене срещу еврото. А самото евро няма да има нищо общо с това. Ето това заиграване, това използване на страховете на хората – както беше при Ковид-19, както беше с финансовата криза 2008 година, носи допълнителни трудности. Държавната нестабилност, разделението в обществото също е сериозен проблем.

- Сега сме свидетели на национално допитване от партия „Възраждане“ дали да отложим във времето замяната на еврото с лева…
- Това за мен е чисто политическо говорене в този момент, в което няма икономическа логика. България е минавала през този процес на девалвация на лева. Това стана, когато махнахме двете нули от парите след хиперинфлацията от 1997 година. Процесът, през който ще минем сега, е също познат, защото такава е била и практиката в другите държави. Процесът се изпълнява като стратегия и в комбинация от действия на няколко институции. Практически банковата ни система може да мине на евро още от 1 март. За тях това не е никакъв проблем. Въпросът е за хората всичко да стане плавно и спокойно. И един такъв референдум, какъвто подготвят в момента, е отново заиграване с хората с чисто политически цели, но без нищо да донесе практически.

- Скоро чухме от управителя на Българската народна банка Димитър Радев, че преди въвеждането на еврото на 1 януари 2024-а, цените ще бъдат две - в лева и в евро, 5-6 месеца преди това. А до края на януари 2023-а ще можем да се разплащаме с двете валути. Такава е световната практика…
- Да, така е. Но за мен българската реалност изисква малко по-дълъг период. Казвам това чистосърдечно и откровено. Това, което поставяме като срокове, означава, че в много голямата си част е добре ние вече да имаме двойно етикиране. 5-6 месеца не е малко време, но трудно се променят навиците на хората. Добре е от по-рано и по-дълго да може да се разплащаме по двете цени, така че паричната маса по естествен път да се превърти в евро. Практиката показва, че 6 месеца са достатъчни, но, когато другите държави са го правили, не са били две години в политическа безизходица и не е имало партия да натиска за референдум срещу това. Просто политическата обстановка у нас крие по-голям риск, отколкото чисто физическото преминаване от лев към евро. Заиграването със страховете на хората по темата за еврото не носи нищо положително, казвам го за пореден път.

- Какво ще се случи с доходите на българите, когато влезем в еврозоната?
- Нищо няма да се случи.

- Това, че ще имаме регулация от Европейската централна банка, ще направили ли доходите по- стабилни?
- Дали едни доходи са стабилни, или не, няма общо с преминаването към еврото. Доходите са стабилни на база икономиката на страната. Дали ще са в левове, в евро, в долари, или каквато и да е друга валута, няма значение. Има значение стабилната икономика на страната.

- Това, че Европейската централна банка ще „диктува“ нещата, какво ни носи…
- Влизането в регулациите на Европейската банка ще ни гарантира даването на по-евтин ресурс от гледна точка на кредитиране. Тоест, ако всичко върви както е планирано, кредитите трябва да паднат като лихва. Но в същото време в момента ние сме в процес на вдигане на лихвените нива в цял свят. Така че и това няма да бъде нещо съществено, но е факт, че банките ни ще получават по-евтин ресурс от Централните банки в Европа. Това е регулацията, която настъпва с еврото, и е по-мащабна и доста по-изискваща. Вече няма да може големите финансови институции и различните играчи на пазара да правят каквото си искат. Ерата на лесните пари, общо взето, свършва. Със сигурност влизането в еврозоната ще даде възможност на бизнеса за по-лесно привличане на нови инвестиции. Със сигурност ще се намалят транзакционните разходи, защото това е много подценявано нещо. В момента, ако искате да купите нещо по-голямо, продукт, който е на по-висока стойност, то цената му е евро. Но сега фирмите имат една такса, която не е малка, за обръщане на лев в евро. Това също ще отпадне, а това за бизнеса не е без значение. Сега, когато една търговска верига прави внос, тя също плаща в евро на контрагентите си за доставката. Тук става въпрос за големи суми на ежедневна база, а обръщането лев-евро оскъпява сделката. Вдигането на лихвите на световно ниво започва да дава ефект върху инфлацията. Въпросът е, че ние, когато не сме в състояние този процес да го изпълняваме заедно със страните от еврозоната, изоставаме със 6-7 месеца, а може и година. В ЕС вдигането на лихвите е в третата си вълна, а ние едва миналата седмица вдигнахме основния лихвен процент до 1,82 за първи път от много години насам.

- А икономиката ни готова ли е за този преход?
- За икономиката дали ще оперира в долари, в евро, или лева не е от съществено значение. Ако икономиката е силна, няма проблем. Въпросът е в стабилността на държавата. Също така влизането в еврозоната ще ни даде възможност взимаме по-изгодни заеми на национално ниво, за по-лесно предоговаряне на взети вече заеми. При по-висок рейтинг ще получаваме по-добри възможности за реализация на облигационни и други емисии. При една добра финансова политика ние ще се представяме далеч по-добре. Разбира се, това ще става под някакъв контрол и мониторинг, за да не се получава едно теглене на заеми, които не е ясно как ще изплащаме. Регулацията на финансовия сектор ще е много по-добра в еврозоната.