27 Март, 2023 16:00 1 770 27

Борислав Цеков: Едноличният режим и катастрофите български

  • борислав цеков-
  • едноличен режим-
  • български катастрофи-
  • мерки

Парламентарната република е единствен гарант на общественото равновесие

Борислав Цеков: Едноличният режим и катастрофите български - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Всички катастрофи и крушения на българската нация след Освобождението са ни застигали в условията на еднолични режими, отклонили държавата от демокрацията и парламентаризма. Демократичната тенденция надделява в Учредителното събрание и променя философията на първоначалния проект за Органически устав, предложен от руския император и временното руско управление. Не е приета концепцията за неограничена монархическа власт и за свеждането на парламента почти до съвещателен орган, състоящ се не само от пряко избираеми депутати, но и от значително число назначени лично от монарха. Въведени са либерално-демократични права и свободи, а политическото представителство на народа е поверено на еднокамарен и пряко избираем парламент въз основа на всеобщо, равно, пряко и тайно гласоподаване. Установено е парламентарно управление, основано на народния, а не на монархическия суверенитет. Монархическата институция е учредена власт, избрана от Великото народно събрание (ВНС), а не по естеството си учредителна и суверенна. Но този първоначален успех на демократичните среди бързо е неутрализиран от авторитарните тенденции, влияещи върху България по това време - руското самодържавие и проникващите главно чрез избрания из средите на германската аристокрация първи княз Александър Батенберг, носещ германската концепция за конституционна монархия, основана на етатизма и „здравата ръка“, а не на парламентаризма.

Първото покушение срещу демокрацията е извършено именно от Княза и подкрепящите го български политици с одобрението на руския император. Както е известно, с държавен преврат се установява т.нар. „режим на пълномощията“, а конституцията е суспендирана. Монархът назначава руския генерал Ернрот, който – по думите на Тодор Влайков в „Личният режим у нас“ - провежда насилнически избори за ново ВНС и смазва Либералната партия, която по онова време изразява демократичните въжделения на преобладаващата част от народа. След провала на този режим авторитарната тенденция пак взима връх, но в по-ожесточена форма - с диктатурата на Стефан Стамболов. Погазени са демократичните свободи, а както с основание отбелязва проф. Георги Близнашки, тази продължила цели 7 години диктатура довежда до безцеремонна корупция във всички сфери на обществения живот. Освен всичко друго, Стамболов по редица конюнктурни причини посяга и на Църквата – намалява издръжката на клира, а по-сетне дръзва дори да конвоира митрополитите с жандармерия, след като е разпуснал заседание на Светия синод. Неслучайно един от най-авторитетните британски историци, посветил научни трудове на българската история, Ричард Крамптън, обозначава периода 1887 г. - 1894 г. с носещия негативна конотация термин „стамболовщина“. Ярките лични качества и безспорни приноси на Стамболов в национално-освободителното движение, а по-сетне и в изграждането на българската държава и икономика – с построени 360 км жп линии и повече от 80 предприятия; успехите във външната политика и обстоятелството, че е „западник“, както го нарича бележитият негов биограф, писателят Антон Страшимиров (в „Диктаторът“) - нищо от това не може да засенчи историческата реалност, че неговата диктатура осакатява в дълбочина наченките на демократично развитие в България и отваря вратите за повече или по-малко открито неконституционно управление на страната и за превръщането на политическото насилие и потисничеството в норма на българския живот в дългосрочен план. Някои съвременни опити стамболовщината да бъде глорифицирана, като небивал успех в модернизацията на България, са не толкова търсене на по-комплексна оценка на противоречивата личност и политика на Стефан Стамболов, а по-скоро са извеждането на исторически индулгенции за последвалите лични, авторитарни и тоталитарни режими. След Стамболов се навлиза в личния режим на Фердинанд, който запазва само като фасада Търновската конституция, но всъщност установява едноличен контрол върху важните държавни решения и така продължава да ерозира демократичните конституционни устои.

Всеки едноличен режим значително ограничава капацитета на управлението, защото рано или късно го превръща в заложник на личните недостатъци, страсти и неспособности на властника, които не са подлагани на контрол и не са компенсирани или поне балансирани от механизмите на обществената критика и парламентаризма. Двете национални катастрофи, до които довежда страната личният режим на Фердинанд, имат непреодоляно и до днес травматично отражение върху националната ни психология. След изгонването му от страната и поредицата осеяни с политическо насилие събития около и след Деветоюнския преврат през 1923 г. демократичната тенденция в българското развитие, която издига за свое знаме именно Търновската конституция, за кратко се стабилизира. За да бъде отново погазена с авторитарния преврат от 19 май 1934 г. и последвалия личен режим цар Борис III, който се осъществява в условията на частично и мълчаливо суспендиране на Търновската конституция. Без съмнение личните монархически режими на установената в страната немска по произход династия имат своето значение и за пагубното геополитическо привързване на България към Германия през двете световни войни.

Превратът на 9 септември 1944 г. от своя страна дава началото на още по-голям възход на авторитарната тенденция в българската политика, която под съветски диктат се трансформира в тоталитарен режим от марксистко-ленински тип, изтръгнал Свободата из корен в продължение на 45 години...

Припомням всичко това, за да подчертая още по-релефно какво огромно значение има обстоятелството, че след 1989 г., вече в продължение на повече от три десетилетия, България се развива като демокрация. Това е най-дългият демократичен период в българската история. В поляризираното и лишено от устойчива демократична традиция българско общество парламентарната република е единствен гарант на общественото равновесие, защото не позволява прекомерна и трайна концентрация на власт в едни ръце. Освен поради всичко друго, това е така и защото пряката зависимост на изпълнителната власт от доверието на парламента, съчетана с представителството на всички значими обществени тенденции в НС, препятства разгръщането на авторитарни увлечения. Изминалите две години на нестихваща политическа криза, в която президентската институция до голяма степен се превърна в център на политическия процес, но често губеше мяра с опитите си да менторства партиите и да управлява пряко външната политика и националната сигурност, показват обаче колко висока е отговорността на системните партии да бъде възстановен нормалният политически ритъм, подчинен на парламентаризма. Това прави съставянето на стабилно парламентарно правителство на възможно най-широка основа истински демократичен императив след изборите на 2 април. Защото всяко залитане към еднолична власт, за каквото измамно ни припяват новоизлюпените адепти на „президентската република“, неизбежно, както ни учи историята, ще доведат до нови национални крушения.


Поставете оценка:
Оценка 3.7 от 18 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 И след

    6 3 Отговор
    толкова години възход и падение , надежда и отчаяние - отново към тоталитаризъм......
  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 Пачо Микчу

    9 8 Отговор
    викаш Цеко ако склоним да ни управляват нееоднлично от козяк, повече катастрофи няма да има...защото няма да има кой да катастрофира...на въже такива
  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Лазо

    5 11 Отговор
    По-добре недоучилия историк да не сравнява Стамболов с Фердинанд и Фернинанд с Борис 3. За Стамболов съм чел специално и знам, че той никога нямаше да допусне, ако беше жив, да се прави Балкански съюз с Гърция и Сърбия срещу Осм. империя, за да изнесе България основната тежест на войната, а Сърбия и Гърция да се договорят тайно да вземат Македония. Стамболов щеше да извърти нещата така, че населението в Македония чрез референдум да поиска да се присъедини към България. Да не забравяме, че Западна Европа е била със Стамболов, а Русия ни излъгва и позволява на Румъния да нападне България в гръб през 1913 г.

    Коментиран от #20

  • 7 гост

    2 5 Отговор
    "Демокрацията" винаги е била класова. Робовладелска в древна Атина и Римската република, Феодална - при избора на император на Свещената римска империя и буржоазна от 150 години насам. Всяка "демократична" власт до сега е идвала в името на ДЕМОСА и после е изпивала кръвчицата на ДЕМОСА!
  • 8 провинциалист

    6 2 Отговор
    Лекичко пропускаме един период по "царско време", когато в следствие на забраната на политически партии икономиката се "отпушва" и рЕзко дръпва напред.
  • 9 обективен

    7 0 Отговор
    А сега ОПГ, наричащи се партии крадат държавата и народа повече от боко вият електорат.
  • 10 СЗО

    5 3 Отговор
    В момента демокрацията в България е само на думи. Всъщност в момента имаме прокурорска диктатура.
  • 11 ТаУмВзе

    2 2 Отговор
    Нито демокрацийка, нито комунизъм някога са съществували! Богати с власт и бедни, които ги крепят, защото са безпомощни. Докато в дъното на Всичко седи един евреин и брои кинтите!

    Коментиран от #15

  • 12 Фактопроверител

    3 4 Отговор
    Ама тук много историци коментират. Историк до историка, мила моя майноле.
    Единият използва недопустимата в историята дума "ако", другия свързва "отпушване" с диктатурата.
    Чели, чели...недочели.
    А това, че пред очите им рухва една тоталитарна държава, като русията, на това не обръщаме внимание, щото не са го написали в учебниците още. Китайците също се отказаха от колективното ръководство и др.Си сложи началото на края.
    (П)резидентът Радев се оля. И ще трябва ние целокупно да му плащаме вересиите. Оня ден кобра Атанасова врещеше по телевизора, че две години нямало "лидерски решения" и затова сме на тоя хал. Явно се е превъзбудила от коженото шлиферче на мутрошефа си. Държавата е сложен механизъм и няма нито толкова умни, нито толкова морални хора, които биха управлявали еднолично и УСПЕШНО. Примери за това в историята и в настоящето - колко щеш. А на тия, дето им се привижда Козяк на всяка крачка - къде го този Козяк? Дайте ми го, да му дърпам ушите, че не си върши работата и ни управляват руски агенти.
  • 13 Вълканов

    3 2 Отговор
    Затова вие Демократите ще ни вкарате във война с Македонците. Крайният резултат ще е изгубване на Пиринския край. Помнете това, Българи. Като сте калпави дипломати и лощи стопани на Българското, винаги ще губим. По далече от носа си не виждате, какво става.

    Коментиран от #16

  • 14 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 15 Фактопроверител

    3 2 Отговор

    До коментар #11 от "ТаУмВзе":

    Тоя пък - не му стигат 45 г. комунизъм.
    Какъв си точно - наивник или мошеник?
    Няма друг вид комунизъм - това което беше - това е комунизма. Вари го, печи го, дали ще е съветски, китайски, северокорейски, с човешко лице, с кучи г...з - това е комунизма.
    А демокрация правена от ченгета и партийни секретари и комсомолчета е просто друг вид комунизъм - викат му посткомунизъм. Но и той ще си отиде по реда, след като такива като тебе гушнат букетчето.
  • 16 Фактопроверител

    5 3 Отговор

    До коментар #13 от "Вълканов":

    Вълканов,
    Усещам, че като спиш - все Македония сънуваш. Присъединена.
    Ама тоя влак отдавна замина. Натовариха я на влака на коминтерна и отпраши в неизвестна посока. Всъщност известна е - сръбска посока.
    И не обвинявай "демократите". Комунягите заториха македонската страница в българската история.

    Коментиран от #21

  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 Млечин

    2 3 Отговор
    Историците още спорят-колко време се е крил Ст.Стамболов в с.Самоводене-6м или една година след така нареченото старозагорско въстание.Даже го е било страх да се запише опълченец.Хр.Ботев поема четата,защото П.Хитов с парите за оръжие е купил лозе в Сърбия,аФилип Тотю подготвял обир на една бакалия в Букурещ.Такива са ни всичките лидери от тогава.
  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Брейй

    3 1 Отговор

    До коментар #6 от "Лазо":

    щом си чел за Стамболов със сигурно и знаеш какво е "Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана"!
    Я разкажи, за да ни стене по-ясно, за "Западна Европа е била със Стамболов"?!
  • 21 Брейй

    3 0 Отговор

    До коментар #16 от "Фактопроверител":

    я дай да видим кой отвори тази македонската страница в българската история, та комунистите да я затварят?
  • 22 ха ха

    2 0 Отговор
    от тия 30 години ;демокрация; 20 са при еднолични режими , на борисов и костов , единия унищожи всички заводи , другия смачка цялото население
  • 23 ПРЕЦЕНЯЕАШ ПО ВИДА

    0 0 Отговор
    Този е като ...сапун и...мазен на степен 2.
  • 24 Киро Мицков

    0 0 Отговор
    По македонските работи:Г.Димитров пита М.Джилас,на среща при Сталин,какво мисли за българите в Македония и бълг.език.Няма българи и няма бълг.език.Сталин се подсмива добродушно,попушвайки лулата.

    Коментиран от #25

  • 25 Как си го написал неразбрано,

    0 0 Отговор

    До коментар #24 от "Киро Мицков":

    така и аз не разбрах кой кво казал.Друг път отразявай/изразявай по-ясно.
  • 26 Сандо

    0 0 Отговор
    Цеков е изтърбушил историята на България по такъв начин,че да е угодна на поръчаните му опорки.Всъщност нещата са точно обратните,но хайде да не влизаме в спорове с "експертите".
  • 27 Този коментар е премахнат от модератор.