Стефан Антонов: България влиза в дългова спирала - рекордни заеми за 68 млрд. и фискален резерв на минимума

След като тази година държавата изтегли 8.9 милиарда евро нови заеми, за догодина планира да изтегли 10.5 милиарда, и през 2027 и 2028 по 7.7 милиарда евро. Общо това са почти 35 милиарда евро или 68 милиарда лева. Все още мерим нещата в левове. В края на четиригодишния период държавата ще бъде с отношение да дълга към брутния вътрешен продукт от 36.6 %, а в номинално изражение държавният дълг ще бъде 49 милиарда евро. Това не е мрачна прогноза на Нуриел Рубини, а декларираната дългова политика на правителството, което подготви проекта за бюджета за 2026 година.

Това коментира Стефан Антонов за "Гласове".

При прогнозирано забавяне на икономическия растеж ще трябва да разчитаме на инфлацията да раздуе номиналния брутен вътрешен продукт, ако не искаме задлъжнялостта да мине прага от 40%. Тя може пак да го премине, като имаме предвид, че планираният нов дълг за тази година е двойно по-голям от последните допускания в миналогодишния бюджет. Както е тръгнало, кой знае – дали догодина през октомври очакванията за дълг от 7,7 милиарда евро няма да бъдат ревизирани нагоре.

Хубаво ли е това?

Спомнете си първото десетилетие на този век – поне тези, които можете. Държавният дълг спадна от 90% спрямо брутния вътрешен продукт на 14%. Посрещнахме световната финансова криза с фискален резерв – пари, които служат като буфер – в размер на 14% от брутния вътрешен продукт.

Сега си дайте сметка за последните шест години. В края на 2020 година, след тегленето на заемите заради коронакризата, държавният дълг беше 27,5 милиарда лева, или 22,9% от брутния вътрешен продукт. В края на 2028 година, според пресните прогнози, които историята показва, че обикновено са занижени, държавният дълг ще е 95 милиарда лева (49 милиарда евро) и 36,6% от брутния вътрешен продукт. За седем години държавният дълг ще се увеличи три и половина пъти в номинално изражение и ще нарасне с 56% в относителен план спрямо БВП.

Фискалният резерв по закон трябва да е минимум 2,4 милиарда евро, и като се има предвид колко заеми се теглят и какви дефицити се планират, когато парите се похарчат, към декември 2026 година навярно ще бъде именно 2,4 милиарда евро – или точно 2% от брутния вътрешен продукт. Спомнете си, че през 2008 година, когато кризата започна, резервът беше 14% от БВП.

Добри времена ли ни чакат, щом планираме толкова нисък резерв? Ако ни чакат добри времена, защо теглим толкова много заеми? Нали икономиката има естествен ход на развитие и растеж?

Отчетността вече няма значение

Доскоро проблемът беше само на Теменужка Петкова. В началото на годината именно тя предупреждаваше, че още към миналия септември бюджетният дефицит е стигнал 3% от БВП, а накрая се оказа, че в тримесечието на най-големите харчове дефицитът е бил нула, за да остане 3% и към 31 декември. Към края на август дефицитът тази година стигна 2,5% от БВП – най-високата му стойност от началото на века – и отново в последните три месеца на годината финансовото министерство очаква да навакса месеци изоставане в приходите, за да приключи годината „на червено“ със само 3% от мащаба на икономиката. Как става това? Ако не ставаше дума за извънредни мерки и действия, които се крият от нас, или за откровени измами, Теменужка Петкова би следвало да получи Нобелова награда за икономика.

Вместо това, според прогнозите в собствения си бюджет, тя ще влезе в историята като финансовият министър, при който държавният дълг се е удвоил в номинално изражение и е нараснал с 56% като отношение спрямо БВП.

Който иска, нека я попита как се чувства при тази перспектива. Също като Асен Василев, и при нея пресцентърът на финансовото министерство реши да ме дискриминира и да не ми позволи да си върша работата, като ме пропускат от покани за събития. На нея, както и на хората в пресцентъра, които смятах за професионалисти, ще кажа, че няма кой знае какво значение дали ще ги попитам или не. Собствените им публикации показват колко е тежко положението, и това се вижда не от населени места с друг пощенски код – вижда се от космоса.

Да твърдиш, че имаш само 3% дефицит, а да теглиш заеми за осем, означава, че трябва да си осъвременим понятийния апарат. Ако бюджетният дефицит, както е формулиран в учебниците по публични финанси, вече не отразява реалната ситуация с недостига на средства, то може би трябва да си създадем нова терминология. Новите заеми минус официалният дефицит правят скрития недостиг на средства, който управляващите се опитват да скрият. А това, че контролните органи – включително международни институции като Европейската комисия, Европейската централна банка и Евростат – не намират проблем, говори и за тях самите, доколко може да им се вярва.

Като стана дума за европейските партньори

В деня, в който финансовото министерство публикува проектобюджета с всичките му тревожни сигнали, у нас дойдоха президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, президентът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. След официална вечеря в резиденция „Бояна“, на първия ден след тревожния бюджет, те участваха в конференция, посветена на въвеждането на еврото, и обясняваха как ще пият българско вино и как сърцата ни бият в един ритъм.

Който е гледал шедьовъра на Бруно Ганц „Крахът на Третия райх“, си спомня как в последните си дни Хитлер обяснява, че Германия трябва да си отиде с него, скрит пет етажа под земята в бункера си, а на партера жена му Ева Браун пияна танцува с генерали, представители на върхушката и техните жени. Всички – пияни, нехаещи за утрешния ден. Ами ето – това беше коктейлът в резиденция „Бояна“, както и последвалата го конференция.

Деградацията на европейските институции е очевидна, щом си затварят очите за най-притеснителния стратегически документ, публикуван от българско правителство, откакто сме членове на Европейския съюз. След като председателят на уж независимия Фискален съвет Симеон Дянков призна за укриване на реалната картина за състоянието на публичните финанси – по същество рецидив в личен план, след като преди пет години Световната банка го посочи като организатор на манипулациите в доклада Doing Business.

Но защо да се изненадваме? Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард е осъдена за умишлено престъпление като финансов министър на Франция, когато президент беше днешният пандизчия Никола Саркози. Тя не влезе в затвора и затова днес е начело на Европейската централна банка. Щяла да пие българско вино.

Това няма как да приключи добре

През юли Борисов се похвали, че след като ни пуснаха в еврозоната, първата дългова емисия е огромен успех, защото 400 инвеститори са искали да купят български дълг. През 1997 година Тодор Живков в интервю за „Всяка неделя“ се похвали, че по негово време западноевропейските банки се надпреварвали да кредитират България.

Преди няколко месеца лидерът на икономическата мисъл в ДПС „Ново начало“ – другата най-влиятелна партия в България – обясни, че едва ли не се е преродил във възгледите си. Двайсет години бил за фискално благоразумие, но в резултат от това сме били бедни. А държавите, които съществуват в режим на постоянно задлъжняване, били богати.

Но Цонев забравя, че ни сравнява със страни, които са в категорията too big to fail, тоест твърде важни, за да бъдат оставени да фалират. Как може Цонев да не помни какво се случи с България последния път, когато свръхзадлъжня? Нямаше компромиси, нямаше спасителни пакети. Имаше интервенция на Международния валутен фонд, хиперинфлация, обедняване, орязване на пенсии и заплати.

Дават ли си сметка и Цонев, и Борисов, че с усилията си да създаде многополюсен свят и да прекрати статута на щатския долар като международна резервна валута, Китай подлага под съмнение понятието too big to fail и, ако успее, ще повали далеч по-големи сили от Италия и Франция, с които ни сравнява Цонев.

Три години управление на един некадърник като Асен Василев и целият ни политически елит полудя. Делят си съсловия и си ги привличат като електорат, като им вдигат заплатите – ГЕРБ с учителите, ДПС „Ново начало“ с полицаите и сигурността, ПП с младите медицински специалисти.

Но какво става, когато политиката започне да се води без мисъл за утрешния ден? Знаят ли нещо, което ние не знаем – че светът отива на кино? Или европейската болест на прахосничество и колективна глупост хвана управниците ни още преди да въведем еврото, само на ниво решение да ни приемат?

Нещо е много сериозно сбъркано и е създадена много сериозна организация трагичното положение да се крие. Но правилото е известно – може малцина да се заблуждават дълго време или мнозина да се заблуждават за кратко. Цяла държава колко точно ще се залъгва?