В България пада какво ли не

В България пада какво ли не - според официално разпространявани слухове дори цената на тока била паднала!

Пада броят на населението и обемът на потреблението.

Най-рязко падат преките чужди инвестиции - смаляват се с темпове, които говорят за бягство на парите от страната на париите в Европа, управлявана от партиите БСП, ДПС и Атака.

(От)падат едно по едно предизборните обещания на управляващия триумвират.

Атакистите удобно обясниха предсказуемо невъзможното за сбъдване обещаване на абсурди за скок на пенсии и заплати с факта, че нямали мнозинство да го наложат. Щяло да стане, когато вземели властта (цялата), т.е. при сбъднатата хипотеза „вся власт атакистам”. Иначе казано - никога.

(С)падат балоните, надути с червения предизборен хелий, които фокусираха погледа на верните избиратели нагоре към гръмотевичните закани за премахване на изедническия за бедните плосък данък, въведен от същото червено счетоводство по времето на тройната коалиция.

Оказа се плоска шега…

Сега, когато самият счетоводител на партията Орешарски, ще не ще, трябва да направи нещо по въпроса за постъпленията в бюджета, го чуваме да се отмята не само от заканата за отпадане на плоския налог, но и на надеждата да бъде отменен „мародерския” ( по думите на Сидеров преди) и „вреден” (по оценка на опозиционера Орешарски ) данък върху срочните банкови депозити.

В облаците обаче не се обикаля без достатъчно гориво и онези, които се правеха на паднали от небето, са принудени да се приземят- Орешарски ревизира острите си критики към облагането на депозитите, а откъм партийните централи това предизвиква глухо мълчание, нарушавано от зачатъци на ръмжене с препоръката към премиера „да обяснява действията си” в медиите.

Защо не пада самият Орешарски при това положение?

Този въпрос с повишена чудност ще бъде задаван все повече от зачервените гърла на самите бедни, за които уж са загрижени толкова техните самозвани представители във властта.

Омагьосаният кръг на фабриката, която произвежда бедни хора, за да има партии на бедните, плюскащи електорална подкрепа на техен гръб, рано или късно ще бъде разкъсан.

Това ще стане когато достатъчно много хора в България проумеят връзката между гласуването и гладуването, обединявайки се срещу чер(ве)ноборсаджиите, за които пазарната икономика означава да се пазарят отново и отново за диспечери на върха на държавата, която всъщност управляват с малки прекъсвания от 1944-та досега, но говорят непрекъснато срещу „несправедливия преход”, сякаш някой друг го осъществява по този начин.

Да го кажа още веднъж: онези, които вдигнаха на върха на държавата Орешарски ще му кажат да падне, когато няма да могат повече да опровергават връзката между гласуването и гладуването - един български “симбиоз” ( по израза, употребен подсъзнателно на руски език от премиера Станишев в последната година, преди да падне на парламентарните избори през 2009-та).

Текстът е публикуван в блога на Иво Инджев. Заглавието е на Факти.бг. Оригиналното заглавие е Гласуването и гладуването - един български “симбиоз”