Георги Ангелов пред ФАКТИ: Целта на бюджета за 2023-а е да закърпи положението до края на годината

Сега имаме отново ситуация, в която да правим бюджет в средата на годината. В момента в България 660 хиляди пенсионери са под линията на бедност. Ако се увеличат пенсиите, тази цифра ще се намали до 330 хиляди. Статистиката четвърти месец се отчита спад на приходите в промишлеността. Запътваме се към слабо второ трето тримесечие. Как се разходват парите на държавата. Пред ФАКТИ говори Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".

- Г-н Ангелов, Министерството на финансите пое ангажимент да внесе проект на бюджет много скоростно в Народното събрание, така че да има достатъчно време той да бъде приет и обнародван до 31 юли т.г. Спасена ли е държавата?
- На 10 юни трябваше да спрат всички плащания на държавата. Но парламентът удължи този срок до 31 юли. Дотогава има седем седмици и това е реалистичен срок за внасяне и приемане на бюджет. Така че предизвикателството вече не е времето - по-скоро предизвикателството сега е да се направи смислен и реалистичен бюджет, с който 2023 да завърши нормално. И вече на базата на този бюджет за 2023 година да се изготви и проект на бюджет за 2024 година.

- Защо служебният кабинет не внесе нормален Закон за бюджета, а все го удължаваше…
- Служебният кабинет нямаше последователна политика към бюджета - първо през есента искаше да внася бюджет с висок дефицит, после се отказа и твърдеше, че най-добре е да работим без бюджет, после пролетта взе решение да внесе бюджет с нисък дефицит, но накрая се отказа и внесе бюджет с висок дефицит. Тоест, служебното правителство направи пълен кръг и се върна в изходна позиция, с което основно беше загубено време. В резултат на това бавене, тази година ще поставим рекорд по най-дълъг период, в който държавата работи без бюджет. Ще надминем дори периода на хиперинфлация и девалвация 1996 и 1997.

- Служебният кабинет заложи 6,4% дефицит, а Асен Василев казва, че няма проблем да е до 3%. На кого да вярваме?
- Служебният кабинет сам твърдеше, че трябва да се приеме бюджет с нисък дефицит - дори прие специално решение на правителството, с което задължаваше министъра на финансите да изработи такъв бюджет. Но след изборите тихомълком отмени това решение и внесе бюджет с висок дефицит. Обаче и след внасянето на бюджета с висок дефицит, служебното правителство продължи да твърди, че трябва дефицитът да се намали - но каза, че не иска да поема отговорност за това намаление, а го прехвърли на парламента.

- Това всичко прилича на чисто счетоводство. Как се свалят 3,4%...
- Свалянето на дефицита не е и не бива да е просто счетоводство. Това в крайна сметка е политическо решение - дали се харчи за увеличение на пенсии и заплати, или се харчи за отбрана и сигурност, или за образование и пътища, или пък се дават антикризисни субсидии на бизнеса. Всяка партия и правителство имат визия кое е важно в момента, кое е приоритет.
Но също така има и икономически реалности, с които трябва да се съобразяваме. Например, при пандемията беше логично да има антикризисни мерки за затворени сектори като туризъм, ресторанти и фитнеси - но сега пандемията приключи, тези сектори отчитат бум, така че няма причина да продължават тези антикризисни мерки. При енергийната криза се даваха енергийни помощи на калпак на всички бизнеси - но енергийната криза си отива, а и раздаването на калпак се оказа вредно и само напомпа инфлацията. Накратко, антикризисните мерки за отминали кризи е време да отпаднат, за да има средства в бюджета за по-належащи мерки и политики.

- В същото време очакваме увеличени пенсии, заплати… Над 2 милиона души очакват преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли. Има ли пари, или ще гледаме пак към заеми…
- В бюджета на служебното правителство няма осигурени пари за вдигане на доходите и затова подходът беше всичко да се финансира със заеми. С 11 милиарда бяха увеличени разходите, а само с 1 милиард лева се увеличават приходите. Това очевидно не е устойчиво и разумно. Така че предизвикателството пред новия бюджет е да се балансира приходната и разходната част и съответно да има финансиране за важните политики без прекален дефицит.

- Според данни в момента сме на 0,6% дефицит. Държавата не плаща ли? Защото вече сме средата на годината?
- Първото полугодие е по-лесно, тъй като разходите са по-малко поради сезонни фактори. Сезонноста се определя от това, че капиталовите разходи изискват време - първо се сключват договори, после се изпълняват съответните дейности и едва накрая се плаща, т.е. обикновено към края на годината се плащат капиталови разходи и инвестиции. Затова основното предизвикателство за бюджета са последните месеци на годината, а началото на годината е лесно за изпълнение.

- Колко време ще ни трябва да се върнем към нормалността?
- За около половин година можем да се върнем към нормалността. До юли очевидно ще работим с удължителен закон, т.е. ще бъдем в извънредна ситуация. След това ще имаме бюджет за 2023 година, но той ще действа само няколко месеца и по-скоро целта му е да закърпи положението до края на годината. И едва през есента, с внасянето и приемането на закон за бюджета за 2024 година, можем да се върнем към нормалността - с един нормален бюджет за пълна година, в който има целеполагане, политики и достатъчно време за тяхното изпълнение.