"Татко вече го няма. Беше убит от снайперист."

"Татко вече от една година го няма - беше убит от снайперист. Опитвам се да свикна - приятелите и роднините ми помагат да се справя", разказва пред ДВ деветгодишният Гера от Мариупол. Той си спомня добре началото на войната, когато руски войски нахлуха в Украйна. "Мама каза, че са ни бомбардирали също и през 2014 година, което е продължило само една седмица. Реших, че и сега ще е така и не се разтревожих особено", споделя момчето.

Всяка сутрин започвала с взривове, обяснява Гера, които е преброил 20 попадения само в двора на техния блок. Мина влетяла в една от стаите и ранила Гера в крака. "Ако спяхме в тази стая, сега нямаше да говоря с вас - всички щяхме да сме мъртви."

След поредния обстрел бащата на Гера излязъл от входа да види дали няма пожар и дали сградата не се руши. След това се чул изстрел. "Когато татко не се върна, мама разбра какво е станало. Уби го снайперист", убеден е Гера. По неговите думи - руските военни стрелят по няколко пъти, за да са сигурни, че целта е поразена. А този път изстрелът бил само един.

Най-много им липсва мирът

Гера е едно от децата, за които в Украйна организират специални лагери. В тях психолози помагат на сирачетата да преодолеят дълбоките травми, причинени им от войната. Инициаторката на проекта Оксана Лебедева казва пред ДВ, че не всички родители и настойници разбират каква нужда имат децата от психологическа помощ. "Неотдавна уговаряхме една жена в продължение на девет часа - без резултат. В тяхното семейство бащата се записал доброволец, бил пленен, измъчван и накрая го убили. Изпратили видео на децата му. Майката не ги пуска на лагер, защото не иска те да говорят за това и да се чувстват още по-зле", посочва Оксана.

Тя уверява, че децата се връщат от лагера усмихнати, което при някои от тях се случва за първи път от дълго време насам. "Нашата задача е да окажем подкрепа на децата", заявява инициаторката на проекта.

"Това, което най-много ми липсва, е мирът", казва пред ДВ осемгодишният Андрей, който е в лагера с 11-годишната си сестра Оля. Майка им е починала преди осем години, а малко след началото на войната баща им бил убит от снаряд пред очите им в родното им село Терни. Впоследствие били евакуирани, а сега живеят в Лвов - за тях сега се грижи семейство преселници от Донецка област. "Когато ни казаха, че ще имаме нови родители, отначало ни беше тъжно, но после стана добре", обяснява Андрей.

Да преодолееш травмата и да продължиш напред

Цялото лице на 13-годишния Егор е в белези - пострадал е от снаряд, който уцелил дома на семейството му в село Бургунка в Херсонска област. Егор и сестра му Александра били ранени и откарани в болница, след това ги взела при себе си в Тернопол по-голямата им сестра Ирина. Дълго говорели на децата, че родителите им все още са в болница - те едва няколко месеца по-късно разбрали, че са останали без майка и баща, след като видели в телефона на по-голямата сестра съобщение със съболезнования. "Плаках цял ден. След което се изпълних с апатия - стана ми все едно", споделя пред ДВ Егор. Той е убеден, че има полза от заниманията с психолозите в лагера - сестра му вече е започнала да се усмихва.

В стаята, в която са били заниманията на децата, са останали техните рисунки. Едната от тях е разделена на три части: минало, сегашно и бъдеще. В миналото е нарисувано щастливо семейство, в настоящето - ракети, разрушени домове и починали хора, а в бъдещето - завръщане у дома в Херсон.

Автор: Анна Соколова