НПО – новият тумор, който обхваща българското общество

Докато мисирките са заети с теми пораждащи евтини емоции и вълнения в обществото, както и такива който да осигуряват комфорт на властта, един тумор се разрасна до заплашителни размери. Туморът наречен НПО – Неправителствени организации. На английски съответно названието е NGO – Non-governmental organization, затова и понякога се чува названието ЕнДжиО.

Това коментира Андрей Киряков.

Както и всичко други организации, вероятно и тези са замислени първоначално с благородна цел, с мисъл за по-добро развитие на гражданското общество, в помощ на държавното управление и все неща в тази насока. Но какви са реалните резултати от дейността на Неправителствените организации в България?
Принципът на издръжка на НПО-тата е кандидатстване по европейски програми и други, предимно американски проекти, за развитие на различни видове дейност, от обществена полза и значимост. В някои случаи частична помощ за дейността идва и от съответната държава, в случая България, т.е. възможно е и смесено финансиране на НПО.

Има вече редица български закони, които регламентират държавна помощ за подобни организации. Така например в Закон за защита от домашното насилие е записано, че: „чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.” Според няколко изменения от 2009, 2019 и 2020 година, в такива програми могат да участват органите на изпълнителната власт, доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, и юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които да работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.

Тоест НПО-тата могат активно да участват в този процес, финансирането на който се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. По нататък в ЗЗДН се казва че: чл. 6 (7) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон.
Наскоро публично известен стана фактът, че благотворителното НПО на новия социален министър Иванка Шалапатова„За нашите деца”, получава петдесет процента от финансирането си от държавата и е изхарчило около два милиона лева за заплати и осигуровки през 2021 година, което е 66 процента от бюджета на това НПО за съответната година. Освен конфликта на интереси в този и в други случаи има един по-голям проблем.

Много НПО-та, финансирани именно от бюджета, безконтролно прокарват своята политика, злоупотребяват с факти и информация по важни обществени и по социални въпроси, насаждат недоверие и отчуждение в българското общество, разграждат тъканта на обществото, под предтекст за борба по важни каузи, под предтекст за борба с насилието, за установяване на социално и икономическо равенство, на толерантност спрямо малцинствата и т.н.

Ако потърсим днес в интернет, ще намерим стотиците статии, които преди две-три години твърдяха колко много се е увеличило домашното насилие по време на Ковид пандемията и особено на локдауна в началото на 2020 година. А дори и да не търсим, много добре помним цялата тази информация и пропаганда, както и внушението, че в България всяка трета жена е ставала жертва на домашно насилие, а всяка шеста е търсила помощ по този въпрос и т.н. А какви всъщност са реалните данни и то в информация предоставена от група депутати начело с Надежда Йорданова, бивш министър на правосъдието, в правителството на Кирил Петров, във връзка с предложения за по-голяма строгост и изменения в ЗЗДН?

Според официални данни на МВР броят на пострадалите жени през 2019 година е 2820, през 2020 година е 2567, а през 2021 е 2816 пострадали жени. Това ще рече, че през въпросната 2020 година броят на случаите на домашно насилие не само не се е увеличил, а даже е намалял!! Приблизително същото показват и данните на Фондация „Асоциация Анимус” от националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие. На тази линия подадените сигнали за 2019 година са 2486, през 2020 година техният брой е 2403, а през 2021 броят им е 2289 човека. Тоест и тук виждаме намаляване на сигналите за домашно насилие, по време на Ковид пандемията, а не увеличаване!!

Откъде дойде тогава цялата тази информация за увеличаване случаите на домашно насилие, кой разпространи тази лъжа така усърдно, кой вреди на българското общество и кой ще поеме отговорност за това? При внимателно вглеждане в информацията, натрапвана ни усърдно от неуморни НПО-та, се забелязва, че всъщност тя е един микс от данни за Европа, например за данни от Франция, но не и за България, извадка от обаждания на горещи линии, направена обаче за произволно избрани месеци, плюс откровена злоупотреба с данни от различни сводки на МВР и изобщо една алабалистика, както е модерно да се казва сега.

И цялата тази алабалистика ни се поднася като доказана и достоверна информация под заглавието – „Увеличиха се случаите на домашно насилие срещу жени по време на Ковид пандемията”. Което се оказва една абсолютна лъжа, поне за територията на България!! Единственото всъщност, което е вярно, е че имаме леко увеличение на случаите на домашно насилие срещу мъже по това време, отново по данни на МВР, които случаи през годините се движат около 350-380 годишно...

Изводът от тази нарочно създадена картина е, че така наречените неправителствени организации, в последните години все по-малко се интересуват от реалните проблеми и развитие на българското общество или на съответния сектор, в който те извършват своята дейност. НПО-тата са се превърнали в едни агресивни структури, чиято основна цел е получаване на все повече средства от държавния бюджет и по съответните програми, без оглед на средствата, с които това се постига. НПО-тата агресивно и грубо се намесват и се опитват да определят държавната политика в множество сектори, като конкурират съответните общински и държавни структури и получават средства от бюджета за това, т.е. от нашите данъци. Това обяснява и мащабното разрастване броя на НПО-та през последните години. Същевременно те не носят отговорност за своите действия или такава е много трудно да бъде потърсена.

Накратко казано, съвсем не е сигурно дали в момента НПО-тата помагат или вредят на държавата и обществото. За да се ограничат вредните последствия от действията на НПО-тата, както е очевидно, тяхната дейност следва да бъде строго ограничени от закона или дори при съответна дискусия съществуването на такъв вид организации да бъде изцяло преустановено.