Иво Сиромахов: Скарлет и българската политика

Със Скарлет напоследък се разбираме много добре.
Просто открих тайната на перфектната двойка – през цялото време се правя, че слушам какво ми говори и дори имитирам интерес. А когато нещо е ядосана, се правя на умрял.

Единственото, което ме дразни в нея, е американското ѝ любопитство. Постоянно ми задава въпроси като малко дете: това защо е така в България, онова защо е така… Жестоко ме изнервя. Аз съм се родил в България, за да живея в нея, а не за да я обяснявам.
Онзи ден, след вечеря, тя ме погледна с оня неин премрежен поглед, който разтопява коравото ми балканско сърце и измърка:
– Иво, искам да ми обясниш българската политика.
– О, не – казах. – Само това не. Не искам да се караме сега.
– Защо да се караме? – учуди се Скарлет. – Вие българите не можете ли да говорите спокойно за политика?
– Не можем – рекох. – Политиката много ни изнервя и винаги се хващаме за гушите. Това е национална традиция.
– Но аз се интересувам от политика и искам да ми обясниш какво става във вашата държава – настоя Скарлет.
– Дай по-добре да гледаме филм – опитах се да отклоня мераците ѝ.
– После ще гледаме.
Пусна ръка под масата и започна лекичко да ме гали по пакета. Знае, че този метод на убеждаване винаги работи при мен.
– Е, добре – въздъхнах дълбоко. – Какво точно да ти обясня?
– Кои сега са на власт? Левите или десните?
Още с първия въпрос тръгна накриво. В нейната загубена държава може и да има леви и десни, но ние българите отдавна сме надживели тези примитивни политически категории. Вече сме на друго ниво.
– Виж сега – казах, – в България няма леви и десни. Разделението по-скоро е между добри и лоши.
– Страхотно! – зарадва се Скарлет. – Като в приказките.
– Да, България е една приказна държава, затова и политиците ни са като приказни герои. Добрите се борят с лошите.
– Предполагам, че народът подкрепя добрите.
Милата ми Скарлет! Колко е наивна…
– Невинаги – казах. – Една част подкрепя добрите, а друга част лошите.
– Но защо подкрепят лошите?
– Защото лошите имат пари, имат влияние. Могат да си купуват подкрепа.
– Но ако избирателите гласуват за лоши, ще живеят по-зле.
– Така е. Но доста хора не го разбират.
– Искаш да кажеш, че са прости?
– Как не те е срам! – избухнах. – Коя си ти, че да наричаш българите „прости“? А какви сте вие американците? Дето само лъжете хората, че сте стъпвали на Луната, и постоянно пускате кемтрейлс от самолетите и слагате чипове във ваксините? И сега нашта седнала да нарича българите прости. Айде моля ти се!
Като представител на малък, но горд народ, жестоко се вбесявам, когато усетя дори дребен намек за нечие превъзходство. Ние имаме хилядаитристагодишна история бе, алоооу!
– Извинявай – натъжи се Скарлет. – Не исках да обидя никого.
– Не искаше, но обиди. Аз ти казах да не говорим за политика, щото ще се скараме. Дай да си пуснем филм.
– Тъкмо ми стана интересно – измрънка виновно Скарлет и пак прокара ръка по пакета ми. Страшна манипулаторка е! – Та какво каза за добрите и лошите?
– Казах, че са в постоянна борба и ту надделяват едните, ту другите.
– А сега кои са на власт? – поинтересува се Скарлет. – Добрите или лошите?
– Сега добрите и лошите се обединиха и управляват заедно.
– Ама как така! – подскочи Скарлет. – Не разбирам.
– Ами ей така – казах. – Заедно са. Това вие простите американци не можете да го разберете, но ние сме по-напреднало общество, затова нашето мислене допуска по-сложни политически конструкции.
– Значи държавата се управлява от коалиция?
– Шшт! Как не те е срам! Как смееш да употребяваш думата коалиция? Къде се намираш ти?
– Ама защо постоянно ми се караш, Иве – почти се разплака Скарлет. – Просто попитах. Знам, че когато управляват две или повече партии, това се нарича коалиция. Защо се изнервяш?
– Защото ми говориш за коалиции. Коалиции има само в тъпите, изостанали държави. В България има по-висши неща. Нашата държава се управлява от сглобка.
– Сглобка ли? Как така сглобка? Какво е сглобено?
– Няма как да ти го обясня, защото нямаш нужната политическа култура, за да го разбереш. Това е политика за напреднали.
– Иве, само ме обиждаш – отбеляза тъжно Скарлет. – Аз наистина искам да разбера. Не трябва ли добрите да воюват с лошите?
– Ами трябва. Но в един момент им писва да воюват и разбират, че по-добре е да оставят оръжията и да се прегърнат.
– Колко е хубаво… – размечта се Скарлет. – Като в песен на Джон Ленън. Имеджин ол дъ пийпъл…
– Почти – съгласих се.
– Добре де, ама избирателите им щастливи ли са от тая сглобка?
– Не знаем. В България народните представители не общуват с избирателите си. Даже леко се гнусят от тях.
– Как така? – подскочи Скарлет. – Не идва ли всяка седмица представителят на вашия район…
– Не идва, защото нашите райони нямат представители. На избори ти пускат там една листа, наредена от партийните централи и гласуваш за каквото има. И всъщност нямаш представители.
– Много интересно! – впечатли се Скарлет.
– Интересно я! – ухилих се. – Къде в твойта загубена Америка ще им хрумне такава съвършена избирателна система! Там ваште депутати само си губят времето да се срещат с избирателите си. А наште нямат време за такива глупости.
– А за какво имат време?
– За да се борят с лошите – казах.
– Ама чакай, нали добрите управляват с лошите?
– Бе ти недей много зна! – срязах я. – Нещата не са толкова прости. Добрите управляват с лошите, за да се борят заедно с лошите.
– Лошите се борят със себе си? Уау!
Скарлет се замисли дълбоко. В погледа ѝ прочетох смесица между пълно объркване и възторг.
– Знаеш ли – каза след малко, – никога не съм предполагала, че българската политика е толкова сложна. При нас всичко е много по-просто.
– По- просто е, щото сте по-прости – отбелязах. – Народ, който се напива с бира, не може да се сравнява с народ, който изтрезнява с бира.
– Ако аз някога стана политик, никога не бих се обединила с лошите – отсече Скарлет. – Просто имам принципи.
– Ми затова не ставаш за политиката – отсякох. – Хеле па за българската.

(ivosiromahov.com)